Артистът присъства
Тазгодишното пролетното издание на фестивала стартира с многоочаквания театър на Марина Абрамович, който беше през есента на пандемичната 2020 година от Баварската опера. " Барселона Увертюра " е известната платформа на трите " храма " на класическата музика в каталунската столица - операта, и концертната зала " " - чиято цел е да притегли по-широка аудитория за творби на класическата музика. И когато фестивалът се открие с зрелище като това на Абрамович, вероятността да има повече интерес за концерта от Бах, да вземем за пример, изпълнен от белгийския отбор за старинна музика Collegium Vocale Gent, се усилва.Родената в някогашна Югославия през 1946 година Марина Абрамович е най-разпознаваемото лице на концептуалното перформативно изкуство в международен мащаб, а " В наличието на създателя ", или " Артистът участва " (The Artist Is Present) от 2010 година e - в продължение на близо три месеца тя прекарва осем часа дневно, седнала безмълвно в една от залите на MoMA, а на стола против нея сядат непознати и я гледат в очите, доста от тях, разчувствани до сълзи.
Тазгодишното пролетното издание на фестивала стартира с многоочаквания театър на Марина Абрамович, който беше през есента на пандемичната 2020 година от Баварската опера. " Барселона Увертюра " е известната платформа на трите " храма " на класическата музика в каталунската столица - операта, и концертната зала " " - чиято цел е да притегли по-широка аудитория за творби на класическата музика. И когато фестивалът се открие с зрелище като това на Абрамович, вероятността да има повече интерес за концерта от Бах, да вземем за пример, изпълнен от белгийския отбор за старинна музика Collegium Vocale Gent, се усилва.
Родената в някогашна Югославия през 1946 година Марина Абрамович е най-разпознаваемото лице на концептуалното перформативно изкуство в международен мащаб, а " В наличието на създателя ", или " Артистът участва " (The Artist Is Present) от 2010 година e - в продължение на близо три месеца тя прекарва осем часа дневно, седнала безмълвно в една от залите на MoMA, а на стола против нея сядат непознати и я гледат в очите, доста от тях, разчувствани до сълзи.
Абрамович чува за пръв път Калас в кухнята на баба си в Белград , когато е на четиринайсет. Непознат глас от радиото пронизва пространството: " Спомням си, че се изправих в средата на кухнята и започнах да рева. Емоцията ме връхлетя неотложно. И нямах концепция за какво ", спомня си Абрамович в изявление за HBR от 2016 година
Дори лекомислен взор към биографиите им незабавно установи прилики - и двете са страдали от проблематични връзки с властните си майки, и двете стават жертви на обществени любовни изменничества, до момента в който самите те са се принесли в жертва на изкуството . За Калас операта е орис, постлана от амбициозната й майка и поддържана от нейния брачен партньор и импресарио Джовани Батиста Менегини, до момента в който тя в действителност е мечтаела да бъде добра брачна половинка и стопанка в цялостна къща с деца. В документалния филм дивата споделя, че една от аргументите да се влюби в Аристотел Онасис е, че той й е разрешавал да не работи и да се радва на живота отвън сцената.
Реклама
За Абрамович, назад, кариерата е смисълът на живота и тя не се съмнява в това: " И двамата ми родители бяха герои от войната в Сърбия и през цялото си детство слушах, че би трябвало да жертвам персоналния си живот и всичко останало за идеята . Така съм възпитана и това върша цялостен живот. " В приликите сред двете покълва концепцията за " Седемте смърти ". Но значителната разлика в хоризонтите им, може би, проваля резултата. Да проследим по какъв начин.
Драматургичната конструкция на този хибрид сред видео пърформанс и опера е линейна, a замисълът зад нея става явен още в първите минути. Изпълнителки с гласове от регистъра на Калас пеят една след друга известни арии от Травиата, Тоска, Отело, Мадам Бътерфлай, Кармен, Лучия ди Ламермур и Норма - все трагично изгубили живота си героини, които Калас е превъплътила в даден миг от кариерата си. Сопрано певиците са облечени в идентични престилки, като прислужници. И действително правят цялата театрална работа, до момента в който зад тях на голям екран Абрамович и Уилям Дефо играят подиуми от въпросните опери, в които разпознаваме детайли от пърформансите на Абрамович:
Дездемона от " Отело " е удушена от змия, което е отпратка към, в Норма тя и Дефо влизат в звездообразен огнен обръч като в Ритъм 5 и така нататък Повтарям, само на екран, там текат три-четвърти от действието на спектакъла. През цялото това време Абрамович от плът и кръв лежи неподвижна в голямо легло в единия завършек на сцената .
След края на последната песен, декорът се преобразява и се пренасяме в парижкия апартамент на Калас от последните месеци на живота й. Абрамович/Калас става от леглото в бяла призрачна нощница, доближава се до прозореца, след това потегля в противоположна посока и потъва в една врата, надлежно в гибелта. Певиците-прислужници влизат да почистят стаята след нея. Пращящ запис на вълнуващата песен Каста Дива, изпълнена от Калас. Завеса и четири поклона на Абрамович в ослепителна златна рокля, същата, която носи Дефо в едно от видеата. Край.
Реклама
Гениалността на Абрамович е в това, че продава една и съща формула от 80-те насам във все по-атрактивна опаковка и на все по-висока цена, само че със кратко наличие - почти това ми сподели мой другар театрал, преди да виждам спектакъла. Допусках, че може да се окаже прав, само че не имах вяра изцяло, тъй като съм гледала незабравимия й авторски театър, режисиран от Робърт Уилсън, в който душата, сърцето и тялото й участваха на сцената в себеотрицателно триединство, а Уилям Дефо, гримиран и дегизиран като безполово изчадие, беше превъзходен превъплътител на демоните й. Там Абрамович излъчваше харизма но Калас и беше пленителна в пресъздаването на личното си страдалчество, макар ексхибиционизма - нравствен и физически. В " Седемте смърти " няма нищо от това, даже Дефо е единствено безтелесен екранен облик - решение, зад което прозира не толкоз авторска отпадналост, колкото пестелив бизнес проект.
Тазгодишното пролетното издание на фестивала стартира с многоочаквания театър на Марина Абрамович, който беше през есента на пандемичната 2020 година от Баварската опера. " Барселона Увертюра " е известната платформа на трите " храма " на класическата музика в каталунската столица - операта, и концертната зала " " - чиято цел е да притегли по-широка аудитория за творби на класическата музика. И когато фестивалът се открие с зрелище като това на Абрамович, вероятността да има повече интерес за концерта от Бах, да вземем за пример, изпълнен от белгийския отбор за старинна музика Collegium Vocale Gent, се усилва.
Родената в някогашна Югославия през 1946 година Марина Абрамович е най-разпознаваемото лице на концептуалното перформативно изкуство в международен мащаб, а " В наличието на създателя ", или " Артистът участва " (The Artist Is Present) от 2010 година e - в продължение на близо три месеца тя прекарва осем часа дневно, седнала безмълвно в една от залите на MoMA, а на стола против нея сядат непознати и я гледат в очите, доста от тях, разчувствани до сълзи.
Абрамович чува за пръв път Калас в кухнята на баба си в Белград , когато е на четиринайсет. Непознат глас от радиото пронизва пространството: " Спомням си, че се изправих в средата на кухнята и започнах да рева. Емоцията ме връхлетя неотложно. И нямах концепция за какво ", спомня си Абрамович в изявление за HBR от 2016 година
Дори лекомислен взор към биографиите им незабавно установи прилики - и двете са страдали от проблематични връзки с властните си майки, и двете стават жертви на обществени любовни изменничества, до момента в който самите те са се принесли в жертва на изкуството . За Калас операта е орис, постлана от амбициозната й майка и поддържана от нейния брачен партньор и импресарио Джовани Батиста Менегини, до момента в който тя в действителност е мечтаела да бъде добра брачна половинка и стопанка в цялостна къща с деца. В документалния филм дивата споделя, че една от аргументите да се влюби в Аристотел Онасис е, че той й е разрешавал да не работи и да се радва на живота отвън сцената.
Реклама
За Абрамович, назад, кариерата е смисълът на живота и тя не се съмнява в това: " И двамата ми родители бяха герои от войната в Сърбия и през цялото си детство слушах, че би трябвало да жертвам персоналния си живот и всичко останало за идеята . Така съм възпитана и това върша цялостен живот. " В приликите сред двете покълва концепцията за " Седемте смърти ". Но значителната разлика в хоризонтите им, може би, проваля резултата. Да проследим по какъв начин.
Драматургичната конструкция на този хибрид сред видео пърформанс и опера е линейна, a замисълът зад нея става явен още в първите минути. Изпълнителки с гласове от регистъра на Калас пеят една след друга известни арии от Травиата, Тоска, Отело, Мадам Бътерфлай, Кармен, Лучия ди Ламермур и Норма - все трагично изгубили живота си героини, които Калас е превъплътила в даден миг от кариерата си. Сопрано певиците са облечени в идентични престилки, като прислужници. И действително правят цялата театрална работа, до момента в който зад тях на голям екран Абрамович и Уилям Дефо играят подиуми от въпросните опери, в които разпознаваме детайли от пърформансите на Абрамович:
Дездемона от " Отело " е удушена от змия, което е отпратка към, в Норма тя и Дефо влизат в звездообразен огнен обръч като в Ритъм 5 и така нататък Повтарям, само на екран, там текат три-четвърти от действието на спектакъла. През цялото това време Абрамович от плът и кръв лежи неподвижна в голямо легло в единия завършек на сцената .
След края на последната песен, декорът се преобразява и се пренасяме в парижкия апартамент на Калас от последните месеци на живота й. Абрамович/Калас става от леглото в бяла призрачна нощница, доближава се до прозореца, след това потегля в противоположна посока и потъва в една врата, надлежно в гибелта. Певиците-прислужници влизат да почистят стаята след нея. Пращящ запис на вълнуващата песен Каста Дива, изпълнена от Калас. Завеса и четири поклона на Абрамович в ослепителна златна рокля, същата, която носи Дефо в едно от видеата. Край.
Реклама
Гениалността на Абрамович е в това, че продава една и съща формула от 80-те насам във все по-атрактивна опаковка и на все по-висока цена, само че със кратко наличие - почти това ми сподели мой другар театрал, преди да виждам спектакъла. Допусках, че може да се окаже прав, само че не имах вяра изцяло, тъй като съм гледала незабравимия й авторски театър, режисиран от Робърт Уилсън, в който душата, сърцето и тялото й участваха на сцената в себеотрицателно триединство, а Уилям Дефо, гримиран и дегизиран като безполово изчадие, беше превъзходен превъплътител на демоните й. Там Абрамович излъчваше харизма но Калас и беше пленителна в пресъздаването на личното си страдалчество, макар ексхибиционизма - нравствен и физически. В " Седемте смърти " няма нищо от това, даже Дефо е единствено безтелесен екранен облик - решение, зад което прозира не толкоз авторска отпадналост, колкото пестелив бизнес проект.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ