Ето какво ще се случи с телата ни, ако умрем в космоса
Тъй като пътуванията в космоса с развлекателни цели се трансформират в доста действителна опция, може да пристигна време, когато ще вървим до други планети на отмора или може би даже с цел да живеем там. Търговската галактическа компания Blue Origin към този момент стартира да изпраща свои клиенти на подорбитални полети, а Илън Мъск се надява да сътвори база на Марс със своята компания SpaceX.
Това значи, че ние лично би трябвало да стартираме да мислим какво ще бъде да живеем в космоса – само че също и какво ще се случи, в случай че някой почине там…
Лист от „ The Washing Away of Wrongs “
След гибелта тук на Земята човешкото тяло минава през редица стадии на разложение. Те са разказани още през 1247 година в „ The Washing Away of Wrongs “ на Сонг Ци, всъщност първият справочник по криминалистика.
Първо кръвта стопира да тече и стартира да се събира вследствие на гравитацията, развой, прочут като livor mortis (послесмъртни петна). След това тялото се охлажда до algor mortis (послесмъртно изстиван) и мускулите се втвърдяват заради струпване на калций в мускулните нишки. Това е положение на rigor mortis (трупно вкочаняване). След това ензими – протеини, които форсират химичните реакции – разграждат клетъчните стени, освобождавайки тяхното наличие.
В същото време бактериите в червата ни бягат и се популяризират в тялото. Те гълтам меките тъкани – изгниване – и отделяните от тях газове провокират отичане на тялото. Мъртвото вкочаняване стопира, защото мускулите се унищожават, тялото стартира да излъчва мощни миризми и меките тъкани се унищожават.
Тези процеси на разложение са вътрешните фактори, само че има и външни фактори, които въздействат на разлагането, в това число температура, интензивност на инсекти, закопаване или увиване на тяло и съществуването на огън или вода.
Мумифицирането или изсушаването на тялото, се случва в сухи условия, които могат да бъдат горещи или студени.
Във влажна среда без О2 може да се образуват адипоцери, при които водата може да аргументи разграждане на мазнините във восъчен материал посредством развой на хидролиза. Това восъчно покритие може да работи като преграда върху кожата и да я отбрани и резервира.
Но в множеството случаи меките тъкани в последна сметка ще изчезнат и ще разкрият скелета. Тези твърди тъкани са доста по-устойчиви и могат да оцелеят хиляди години.
Е, другата гравитация на другите планети сигурно ще повлияе на стадия livor mortis, а цялостната й липса, до момента в който се носим в открития космос, би означавала, че кръвта изобщо няма да се събере.
Вътре в скафандър въпреки всичко ще настъпи rigor mortis, защото е резултат от прекъсване на телесни функционалности. А бактериите от червата отново биха погълнали меките тъкани. Но тези бактерии се нуждаят от О2, с цел да действат вярно и по този начин лимитираното му количество ще забави доста процеса.
Микробите от почвата също оказват помощ за разлагането и по този начин всяка планетарна среда, която е неподходяща за микробите, като да вземем за пример рисковата сухота, усъвършенства възможностите за опазване на меките тъкани.
Разлагането при условия, толкоз разнообразни от земните, значи, че външните фактори ще са малко по-сложни. Ето, да вземем за пример, скелета: до момента в който сме живи, костта е жив материал, включващ както органична материя като кръвоносни съдове и колаген, по този начин и неорганична материя в кристална конструкция.
Обикновено органичният съставен елемент ще се разложи и по тази причина скелетите, които виждаме в музеите, са най-вече неорганични остатъци. Но в доста кисели почви, които може да намерим на други планети, може да се случи противоположното и неорганичният съставен елемент да изчезне, оставяйки единствено меките тъкани.
На Земята разлагането на човешки остатъци е част от уравновесена екосистема, където питателните субстанции се рециклират от живи организми, като инсекти, микроби и даже растения. Околните среди на други планети надали са се развили по този начин, че да употребяват телата ни по същия ефикасен метод – няма инсекти и сходни чистачи на другите планети, най-малко в нашата система.
Но в изискванията на сухата пустиня на Марс може меките тъкани да изсъхнат и може би по-късно носените от дребни частици ще ерозират натрупа и ще повредят скелета по метод, който виждаме тук на Земята.
Температурата също е основен фактор при разграждането. На Луната, да вземем за пример, температурите могат да варират от 120°C до -170°C. Поради това телата може да покажат признаци на смяна, породена от топлота, и увреждане от заледяване.
Но е най-вероятно останките към момента да наподобяват човешки, защото цялостният развой на разложение, който виждаме тук на Земята, няма да се случи. Може би ще би трябвало да създадем нови форми на погребалния развой, които не включват високите енергийни условия на кремацията или изкопаването на гробове в сурова негостоприемна среда.
