Защо ранната диагностика на затлъстяване е толкова важна
Уравнението на Mifflin-St Jeor е необятно употребявано за установяване на скоростта на метаболизма неподвижен (RMR – resting metabolic rate), която се дефинира като броя на изгорените калории, до момента в който тялото е в цялостен покой. RMR е прочут също като разход на сила неподвижен (REE).
Жени: (10*тегло [kg]) + (6,25*височина [cm]) – (5*възраст [години]) – 161
Мъже: (10*тегло [kg]) + (6,25*височина [cm]) – (5*възраст [години]) + 5
Умножете по коефициент /ниво/ на физ.активност:
Заседнал *1,2
Леко деен *1,375
Умерено деен *1,55
Активен *1,725
Много деен *1,9.
Медицински аргументи. Някои медицински положения могат да доведат до наднормено тегло и затлъстяване /напр. синдром на поликистозни яйчници, хипотиреоидизъм, синдром на Кушинг/. Някои медикаменти - антидепресанти, антипсихотици, бета-блокери и кортикостероиди, също водят до увеличение на тежестта като непряк резултат. Важно е да се означи, че медицинските аргументи за затлъстяване са редки. В множеството случаи затлъстяването е резултат от композиция на генетични фактори, околната среда и метода на живот.
Ранната диагностика на затлъстяване е значима, защото тя може да помогне в предотвратяването на съществени здравословни затруднения, като сърдечно-съдови болести, диабет вид 2 и избрани типове рак.
Това е научна област, която учи въздействието на околната среда върху гените. Всички фактори на заобикалящата ни среда – въздух, храна, обществени фактори въздействат и трансформират нашия геном /информацията, заложена в нашето ДНК/. Ние предаваме тези промени на бъдещи ни генерации. Днес към този момент е потвърдено, че въздействието, което околната среда упражнява върху генома, се оказва доста по-силно и многостранно, в сравнение с се подозираше.
Оценката на тежестта на новородените е жизненоважно за установяване на тяхното бъдещо здраве и богатство. До момента е потвърдена мощна връзка сред него и риска от непосредствени и непрекъснати здравословни проблеми. По-голямото тегло при раждане е обвързвано с по-голям риск от затруднения при майката, като нужда от раждане със секцио, следродилен кръвоизлив, руптура на матката, инфекции и разкъсвания на перинеума, а в бъдеще и по-голяма възможност от развиване на хронични болести като хипертония и диабет. Обратно - по-ниското тегло при раждане на бебето, се свързва с по-висок риск за самото дете - да развие дълготрайни хронични здравословни проблеми (астма, понижени когнитивни качества, хипертония, диабет вид 2 и коронарна артериална болест в по-късните си години).
Факторите на околната среда, като избор на диета, излагане на никотин, консумация на алкохол и приложимост на опиати, също оказват доста въздействие. Освен това, взаимоотношенията сред майката, плацентата и плода са извънредно значими, защото измененията в развиването на плацентата могат да попречват доставката на жизненоважни хранителни субстанции и О2 към плода и от там да повлияят и на тежестта.
Бащината възраст и тежестта на бебето
В изследванията досега се открива основна корелация сред възрастта на бащата и тежестта при раждане на потомството. Бебета, родени от татковци на възраст сред 34 и 44 години, са имали доста по-голяма възможност /около 23%/, да се родят с ниско тегло при раждане спрямо бебета, родени от татковци, които са били по-млади.
Установена е мощна връзка сред височината на бащата и тежестта при раждане. По-високите бащи имат по-тежки бебета. Друга констатация от проучванията досега е, че съпрузите, които не работят физически, са по-високи, което демонстрира връзка сред социално-икономическото състояние и височината на бащата. Това допуска, че социално-икономически фактори като хранене и метод на живот на татковците повлияват на разпределението на тежестта при раждане.
Височината на бащата корелира с ултразвуковите измервания /биометрията/ на плода, в това число бипариетален диаметър, обиколка на черепа, обиколка на корема и дължина на бедрената кост. Тези размери корелират с тежестта на плода по време на бременността и с тях в известна степен може да се предвижда и за тежестта при раждане.
Има мощна корелация сред телесното тегло на бащата и тежестта на плода при раждане. Всяко нарастване в ИТМ на бащата усилва неонаталното тегло при раждане с 10,7 g. Интересното е, че тази връзка е по-силна при деца от мъжки пол и новородени, родени от майки с наднормено тегло или такива, които са достигнали прекалено гестационно тегло.Бащината епигенетична информация може да бъде предадена посредством Y хромозомата и да засегне единствено деца от мъжки пол. Т.е. телесното тегло преди зачеването на бащата въздейства на тежестта при раждане на новородено, доказвайки значимата роля на епигенетичните фактори.
Тези резултати акцентират смисъла на характерностите на бащите в пренаталните грижи и допускат в допълнение изследване на въздействието на бащините характеристкики върху здравето на новороденото.
Майчината среда мощно въздейства върху пренаталния и постнаталния напредък и развиване на бебето. Хранителният статус, хормоналните и вътрематочни промени, оформят ранните траектории в развиване на бебето даже след раждането. Изключително значимо е здравето и благосъстоянието на майката, с цел да се насърчи една здравословна бременност, и в частност най-благоприятен напредък и развиване на новороденото.
Всяка спомагателна единица в ИТМ на майката преди бременността усилва тежестта при раждане на новороденото с 42,2 g, до момента в който съответното нарастване на ИТМ на бащата прибавя 10,7 g. ИТМ на майката преди бременността изяснява 6,2% от вариациите в тежестта при раждане, спрямо 0,7% за ИТМ на бащата. В умозаключение, ИТМ на бащите преди зачеването има дребен резултат върху тежестта при раждане на новороденото, до момента в който тежестта на майката преди бременността има огромно въздействие. Това акцентира ролята на здравето на майката преди зачеването в тежестта на потомството при раждане, което изисква повече пренатални прегледи и интервенция.
Въпреки огромния интерес и макар че е добре известно, че бащините фактори могат да повлияят на развиването, растежа и благосъстоянието на плода, не са извършени доста изследвания по тази тематика. Бъдещите проучвания би трябвало да дадат приоритет на осъществяването на по-единни изследвания в доста общности, с цел да се усъвършенства разбирането на комплицираните бащини резултати върху тежестта при раждане. Решаващо изобретение е забележителното въздействие на височината на бащата, което е обвързвано с нарасналото тегло при раждане и пренаталния напредък, изключително посредством въздействието му върху развиването на скелета. Взаимодействието сред приноса на бащата и майката, изключително във връзка с характерните за пола модели на напредък, демонстрира еволюционни акомодации, които усъвършенстват развиването на плода.
Жени: (10*тегло [kg]) + (6,25*височина [cm]) – (5*възраст [години]) – 161
Мъже: (10*тегло [kg]) + (6,25*височина [cm]) – (5*възраст [години]) + 5
Умножете по коефициент /ниво/ на физ.активност:
Заседнал *1,2
Леко деен *1,375
Умерено деен *1,55
Активен *1,725
Много деен *1,9.
Медицински аргументи. Някои медицински положения могат да доведат до наднормено тегло и затлъстяване /напр. синдром на поликистозни яйчници, хипотиреоидизъм, синдром на Кушинг/. Някои медикаменти - антидепресанти, антипсихотици, бета-блокери и кортикостероиди, също водят до увеличение на тежестта като непряк резултат. Важно е да се означи, че медицинските аргументи за затлъстяване са редки. В множеството случаи затлъстяването е резултат от композиция на генетични фактори, околната среда и метода на живот.
Ранната диагностика на затлъстяване е значима, защото тя може да помогне в предотвратяването на съществени здравословни затруднения, като сърдечно-съдови болести, диабет вид 2 и избрани типове рак.
Това е научна област, която учи въздействието на околната среда върху гените. Всички фактори на заобикалящата ни среда – въздух, храна, обществени фактори въздействат и трансформират нашия геном /информацията, заложена в нашето ДНК/. Ние предаваме тези промени на бъдещи ни генерации. Днес към този момент е потвърдено, че въздействието, което околната среда упражнява върху генома, се оказва доста по-силно и многостранно, в сравнение с се подозираше.
Оценката на тежестта на новородените е жизненоважно за установяване на тяхното бъдещо здраве и богатство. До момента е потвърдена мощна връзка сред него и риска от непосредствени и непрекъснати здравословни проблеми. По-голямото тегло при раждане е обвързвано с по-голям риск от затруднения при майката, като нужда от раждане със секцио, следродилен кръвоизлив, руптура на матката, инфекции и разкъсвания на перинеума, а в бъдеще и по-голяма възможност от развиване на хронични болести като хипертония и диабет. Обратно - по-ниското тегло при раждане на бебето, се свързва с по-висок риск за самото дете - да развие дълготрайни хронични здравословни проблеми (астма, понижени когнитивни качества, хипертония, диабет вид 2 и коронарна артериална болест в по-късните си години).
Факторите на околната среда, като избор на диета, излагане на никотин, консумация на алкохол и приложимост на опиати, също оказват доста въздействие. Освен това, взаимоотношенията сред майката, плацентата и плода са извънредно значими, защото измененията в развиването на плацентата могат да попречват доставката на жизненоважни хранителни субстанции и О2 към плода и от там да повлияят и на тежестта.
Бащината възраст и тежестта на бебето
В изследванията досега се открива основна корелация сред възрастта на бащата и тежестта при раждане на потомството. Бебета, родени от татковци на възраст сред 34 и 44 години, са имали доста по-голяма възможност /около 23%/, да се родят с ниско тегло при раждане спрямо бебета, родени от татковци, които са били по-млади.
Установена е мощна връзка сред височината на бащата и тежестта при раждане. По-високите бащи имат по-тежки бебета. Друга констатация от проучванията досега е, че съпрузите, които не работят физически, са по-високи, което демонстрира връзка сред социално-икономическото състояние и височината на бащата. Това допуска, че социално-икономически фактори като хранене и метод на живот на татковците повлияват на разпределението на тежестта при раждане.
Височината на бащата корелира с ултразвуковите измервания /биометрията/ на плода, в това число бипариетален диаметър, обиколка на черепа, обиколка на корема и дължина на бедрената кост. Тези размери корелират с тежестта на плода по време на бременността и с тях в известна степен може да се предвижда и за тежестта при раждане.
Има мощна корелация сред телесното тегло на бащата и тежестта на плода при раждане. Всяко нарастване в ИТМ на бащата усилва неонаталното тегло при раждане с 10,7 g. Интересното е, че тази връзка е по-силна при деца от мъжки пол и новородени, родени от майки с наднормено тегло или такива, които са достигнали прекалено гестационно тегло.Бащината епигенетична информация може да бъде предадена посредством Y хромозомата и да засегне единствено деца от мъжки пол. Т.е. телесното тегло преди зачеването на бащата въздейства на тежестта при раждане на новородено, доказвайки значимата роля на епигенетичните фактори.
Тези резултати акцентират смисъла на характерностите на бащите в пренаталните грижи и допускат в допълнение изследване на въздействието на бащините характеристкики върху здравето на новороденото.
Майчината среда мощно въздейства върху пренаталния и постнаталния напредък и развиване на бебето. Хранителният статус, хормоналните и вътрематочни промени, оформят ранните траектории в развиване на бебето даже след раждането. Изключително значимо е здравето и благосъстоянието на майката, с цел да се насърчи една здравословна бременност, и в частност най-благоприятен напредък и развиване на новороденото.
Всяка спомагателна единица в ИТМ на майката преди бременността усилва тежестта при раждане на новороденото с 42,2 g, до момента в който съответното нарастване на ИТМ на бащата прибавя 10,7 g. ИТМ на майката преди бременността изяснява 6,2% от вариациите в тежестта при раждане, спрямо 0,7% за ИТМ на бащата. В умозаключение, ИТМ на бащите преди зачеването има дребен резултат върху тежестта при раждане на новороденото, до момента в който тежестта на майката преди бременността има огромно въздействие. Това акцентира ролята на здравето на майката преди зачеването в тежестта на потомството при раждане, което изисква повече пренатални прегледи и интервенция.
Въпреки огромния интерес и макар че е добре известно, че бащините фактори могат да повлияят на развиването, растежа и благосъстоянието на плода, не са извършени доста изследвания по тази тематика. Бъдещите проучвания би трябвало да дадат приоритет на осъществяването на по-единни изследвания в доста общности, с цел да се усъвършенства разбирането на комплицираните бащини резултати върху тежестта при раждане. Решаващо изобретение е забележителното въздействие на височината на бащата, което е обвързвано с нарасналото тегло при раждане и пренаталния напредък, изключително посредством въздействието му върху развиването на скелета. Взаимодействието сред приноса на бащата и майката, изключително във връзка с характерните за пола модели на напредък, демонстрира еволюционни акомодации, които усъвършенстват развиването на плода.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ