Космическото образование – на светлинни години
Татяна Иванова и Самуил Николов ще учат в Авиационния университет Ембри Ридъл в Съединени американски щати, откакто сполучливо събраха сумата за първата година от своето следване – към 60 000 $. Това стана с публични акции, а не с поддръжката на страната.
Техният път към космоса минава през нayчнo-oбpaзoвaтeлен кocмичecки лaгeр по модел на НАСА в тypcкия град Измир - трамплин за бъдещите водачи, инженери и конструктори за европейски и интернационалните звездни задачи. Преди няколко години това беше една от дребното благоприятни условия български младежи да влязат в тази нишова сфера на обучение.
Днес опциите са повече, с помощта на българските новаторски компании, които работят в област, и с напъните на университети, бизнесмени и учени. Сред тях са “Космическо учебно заведение ” за гимназисти на Society for Conservation GIS-клон България, Институтът за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките (БАН) и Българското астронавтско сдружение. Космическата академия за деца на Тихомир Димитров също образова любознателните. Райчо Райчев, създател на ЕnduroSat, сътвори просветителната стратегия „ Космически провокации ”. Студентите от Висшето военноморско учебно заведение (ВВМУ) във Варна разполагат с най-голямата високотехнологична лаборатория за галактически науки у нас, още веднъж по самодейност на Райчев. Фестивалът “Ало, Космос! Говори България! “ събира запалянковци и експерти в сферата.
Министерството на образованието и науката (МОН) и страната като че ли са на светлинни години от тази сфера и занапред вършат първи стъпки в нея. През 2024 година пловдивското СУ „ Св. Паисий Хилендарски “ откри паралелка след 5. клас с разширено проучване на галактически науки. Учебната стратегия е в партньорство с Физико-технологичния факултет на Пловдивски университет „ П. Хилендарски “ и ВВМУ-Варна. България възнамерява да влага над 3,2 млн. евро за построяването на българската LOFAR станция за астрономически проучвания на Рожен.
Извън тези частни или прохождащи начинания на равнище общодостъпно обучение – приблизително и висше, няма заделен народен запас за неговото развиване, нито за поддръжка на български младежи със стипендии. Затова остава в полето на бизнеса, неправителствения бранш и частни донори да припознаят значимостта на тази инвестиция за стопанската система и обществото. За държавната политика следва да приказваме, когато галактическото обучение стане народен приоритет.
Срещаме ви с Татяна Иванова, Диляна Георгиева и Нина Мирчева, които от друг ъгъл ще покажат цената на преследването на звездите като народен дял:
Татяна Иванова:Преследвам фантазията да стана астронавт
Татяна Иванова (21 г.) е студент по авиокосмическо инженерство със специализация “Ракетни горива и мотори ” в Съединени американски щати. От близо 7 години преследва фантазията да стане първата жена космонавт на България в подготвителната стратегия за кандидат-астронавти към IIAS (International Institute for Astronautical Sciences – Международния институт за галактически науки) – Снимка Личен списък
Г-жо Иванова, по какъв начин се насочихте към галактическите науки и за какво?
В гимназията се замислих в каква специалност бих желала да се осъществявам и самоуверено споделях “не ” на множеството. През лятото на 2018 година завоювах стипендия за интернационалния лагер по модел на NASA в Измир, Турция. Там усетих, че това е моето нещо. Няма специалност в света, която да те провокира да достигнеш лимита на силите си, душевен и физически, както тази на астронавта. Селекцията за астронавти изисква 1000 летателни часа като водач или 3 години стаж в сферата, в която претендентът се развива след висше обучение. Избрах да изучавам “Аерокосмическо инженерство ” със специализация “Ракетни мотори ”.
Имам интерес и към основаването на нови софтуерни уреди, спомагащи по-добри симулации на микрогравитация в лабораториите по неутрална плаваемост, което би съчетало отлично пристрастеността ми към гмуркането с инженерните науки. Вече 6 година преследвам фантазията си да стана астронавт. Участвам в два научни плана, работя на три места и съм офицер в три клуба редом с класовете. За мен е голяма наслада, когато приказвам в учебни заведения, тъй като любознанието на децата ме въодушевява.
Какви са кариерните и бизнес вероятности в тази област?
Образованието в тази област подтиква развиването на високотехнологични промишлености, укрепва научната общественост и покачва националната конкурентоспособност. Инвестициите в галактически проучвания могат да допринесат за икономическия напредък, като основават нови бизнес благоприятни условия и работни места. Освен това, галактическите науки играят основна роля в адресирането на световни провокации като климатичните промени и ръководство на естествените запаси. Доста от студентите тук приключват инженерство или авиация, а по-късно специализират бизнес науки. Все по-често срещано е основаването на частни бизнеси и стартъпи в промишлеността. Разработването на нови костюми и скафандри, потреблението на ресурсите на метеоритите и основаването на площадка за галактически апарати на Луната ще са част от концепциите, които ще бъдат осъществени в най-скоро време.
Как българският бизнес и общество Ви помогнаха? Как виждате приноса си за България в бъдеще?
В образованието и в развиването си получих поддръжка от десетки компании, частни лица, фамилии и стратегии, по които аплайвах. В Подкрепи.бг проведох две дарителски акции. Надявам се, когато придобия нужните познания и опит, да подпомагам с български компании, даже и с държавни институции, с цел да се усъвършенства ситуацията тук. Мечтата ми е да учредя фондация. Често оказвам помощ на деца и бъдещи студенти. Имах достойнството три години да журирам състезанието за стипендии на ЦТО за Space Camp Turkiye.
Какво е нужно, с цел да има положително и перспективно образование по галактически науки у нас? Бихте ли сравнили с друга страна?
За да има положително и перспективно образование по галактически науки в България, е належащо да се създадат обилни вложения в образованието и научната инфраструктура, както и да се основат профилирани стратегии в университетите и учебните заведения. Нужно е съоръжение с съвременни технологии като лаборатории, телескопи, сателитни симулатори и достъп до галактически задачи. Също по този начин, построяването на партньорства с интернационалните организации като Европейската галактическа организация (ESA) и други научни институти би било основно за обезпечаване на стажове, взаимни проучвания и достъп до световни запаси.
За съпоставяне, в Съединени американски щати галактическите науки се развиват интензивно, с помощта на огромни вложения, партньорства с NASA и частния бранш, както и съществуването на иновационни центрове. България може да се възползва от сходен метод. Съществуват стратегии в колаборация с ESA в Софийския университет, само че не мисля, че са добре познати измежду студентите и учениците. Все още има централизация на мощни школи в избрани райони, а в други школи тотално липсват! Но основни образователни заведения са основани с помощта на ангели и огромни вложители. Инвестицията в просветителни начинания би въодушевила младежите да изберат науките, технологиите и инженерството на територията на страната.
Диляна Георгиева: Интересът на бизнеса е все по-голям
Диляна Георгиева е част от Център за креативно образование (ЦТО), който провежда присъединяване на български възпитаници в Space Camp Turkiye. Мисията на центъра е да сътвори благоприятни условия за младежите в България да се допрян до международната просвета и технологии – Снимка Личен списък
Г-жо Георгиева, какво е мястото на вашия Център в неофициалното обучение по галактически науки в България? Кой подкрепя лагера?
Центърът за креативно образование има водеща роля в популяризирането на галактическото обучение у нас. С присъединяване на български възпитаници в Space Camp Turkiye (Космически лагер Турция) насърчаваме интереса към STEM дисциплините и трансформираме метода на учене посредством новаторски подходи. Програмите ни развиват на практика умения и основават среда за интензивно учене в действителни обстановки. Българските участници получават поддръжка от български бизнеси и организации, както и от локалните управляващи. Интересът на бизнеса към тази самодейност е все по-голям, защото тя дава платформа за поощряване на бъдещи водачи в научната и софтуерна сфера. Много от сътрудниците ни виждат добавената стойност в поддръжката на възпитаници, които един ден ще могат да бъдат част от новаторски екипи в разнообразни промишлености.
Кои са най-големите ви достижения? Каква е добавена стойност от присъединяване в лагера?
Сред най-големите ни достижения е присъединяване на повече от 1200 български възпитаници в Space Camp през последните години. Те освен усвояват значими умения, само че и намират професионално ентусиазъм. Татяна Иванова и Самуил Николов не престават образованието си и преследват кариери в аерокосмическата промишленост. Един от най-новите ни планове е STEM обучителната стратегия за шефове и учители. Тя цели да подкрепи българските учебни заведения в създаването на свои STEM начинания и действия с галактическа устременост. Добавената стойност за учениците е обвързвана с тяхното персонално и академично израстване - те получават убеденост и задълбочават знанията си в разнообразни научни дисциплини в екипи и с решение на действителни проблеми. За учителите това е късмет да се обогатят с нови подходи и принадлежности в преподаването.
Ако има профил на българските участници в лагера, какъв е той?
Участниците в Space Camp са с разнообразни просветителни и обществени профили. Общото сред тях е пристрастеността към науката и технологиите, както и желанието им да открият нови хоризонти. Много от тях са стимулирани освен от университетски триумфи, само че и от жаждата за нови познания и на практика опит. Демонстрират изключителни лидерски качества и предпочитание за нововъведения.
Нина Мирчева: Да си в галактическия клуб е авторитет
Нини Мирчева е управител Кoмуникации в Nasekomo – новаторска биотехнологична компания за индустриализиране на развъждането на инсекти за рандеман на протеин. Фирмата поддържа Татяна Иванова в обучителната й подготовка за Авиационния университет в Съединени американски щати – Снимка Nasekomo
Г-жо Мирчева, за какво подкрепяте идеята за галактическо обучение?
Насекомите играят жизненоважна роля за проучването на космоса и могат да оказват помощ на хората в оцеляването им при дълготрайни галактически полети при завладяването на далечни планети. Това не е фантастика. И НАСА, и Европейската галактическа организация организират научни планове с инсекти. Виждаме тясна връзка сред нашата активност и галактическите фантазии на човечеството. Що се отнася до бизнеса въобще, галактическото обучение е основно за насърчаването на просвета на креативност и интердисциплинарно мислене, което съставлява основна част от устойчивостта и нововъведенията.
Какви са вашите упования от младежи като Татяна за принос към стопанската система и страната?
Татяна ни впечатли още на първата среща. Млади хора като нея въплъщават упоритостта и любознателността на младостта, само че тя е образец и за неизменност. Татяна въодушевява. Тя е дипломат на България. Вярваме, че галактическото ни момиче ще реализира доста, а нейните успехи ще оказват помощ за облика на България като страна.
Подкрепата ни за „ галактическото момиче “ на България бе предизвикана от желанието ни да въодушевяваме идващите генерации. Искаме да сътворяваме водачи в устойчивостта, технологиите и нововъведенията. Смятаме, че напъните за проучване на космоса са вложения в напредъка в разнообразни промишлености на земята.
Какво е належащо, с цел да имаме перспективно обучение по галактически науки у нас?
В съответния случай приказваме за съдействие сред университетските среди, бизнеса и интернационалните галактически организации. Целта би била достъп до запаси, менторство и обмяна на световен опит. Разбира се, нужни са и постоянни вложения в проучвателен центрове и добре оборудвани лаборатории за обучение. България би трябвало да работи за новаторско обучение. Имаме потребност от интердисциплинарно мислене, от стратегии и планове, които комбинират просвета, технологии и инженерство с меки умения за сполучливо другарство и екипна работа. И не на последно място - да си част от галактическия клуб е авторитет, който може да даде сили за нови открития и нововъведения.
проучване на Космоса обучение галактически изследвания
Техният път към космоса минава през нayчнo-oбpaзoвaтeлен кocмичecки лaгeр по модел на НАСА в тypcкия град Измир - трамплин за бъдещите водачи, инженери и конструктори за европейски и интернационалните звездни задачи. Преди няколко години това беше една от дребното благоприятни условия български младежи да влязат в тази нишова сфера на обучение.
Днес опциите са повече, с помощта на българските новаторски компании, които работят в област, и с напъните на университети, бизнесмени и учени. Сред тях са “Космическо учебно заведение ” за гимназисти на Society for Conservation GIS-клон България, Институтът за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките (БАН) и Българското астронавтско сдружение. Космическата академия за деца на Тихомир Димитров също образова любознателните. Райчо Райчев, създател на ЕnduroSat, сътвори просветителната стратегия „ Космически провокации ”. Студентите от Висшето военноморско учебно заведение (ВВМУ) във Варна разполагат с най-голямата високотехнологична лаборатория за галактически науки у нас, още веднъж по самодейност на Райчев. Фестивалът “Ало, Космос! Говори България! “ събира запалянковци и експерти в сферата.
Министерството на образованието и науката (МОН) и страната като че ли са на светлинни години от тази сфера и занапред вършат първи стъпки в нея. През 2024 година пловдивското СУ „ Св. Паисий Хилендарски “ откри паралелка след 5. клас с разширено проучване на галактически науки. Учебната стратегия е в партньорство с Физико-технологичния факултет на Пловдивски университет „ П. Хилендарски “ и ВВМУ-Варна. България възнамерява да влага над 3,2 млн. евро за построяването на българската LOFAR станция за астрономически проучвания на Рожен.
Извън тези частни или прохождащи начинания на равнище общодостъпно обучение – приблизително и висше, няма заделен народен запас за неговото развиване, нито за поддръжка на български младежи със стипендии. Затова остава в полето на бизнеса, неправителствения бранш и частни донори да припознаят значимостта на тази инвестиция за стопанската система и обществото. За държавната политика следва да приказваме, когато галактическото обучение стане народен приоритет.
Срещаме ви с Татяна Иванова, Диляна Георгиева и Нина Мирчева, които от друг ъгъл ще покажат цената на преследването на звездите като народен дял:
Татяна Иванова:Преследвам фантазията да стана астронавт
Татяна Иванова (21 г.) е студент по авиокосмическо инженерство със специализация “Ракетни горива и мотори ” в Съединени американски щати. От близо 7 години преследва фантазията да стане първата жена космонавт на България в подготвителната стратегия за кандидат-астронавти към IIAS (International Institute for Astronautical Sciences – Международния институт за галактически науки) – Снимка Личен списък
Г-жо Иванова, по какъв начин се насочихте към галактическите науки и за какво?
В гимназията се замислих в каква специалност бих желала да се осъществявам и самоуверено споделях “не ” на множеството. През лятото на 2018 година завоювах стипендия за интернационалния лагер по модел на NASA в Измир, Турция. Там усетих, че това е моето нещо. Няма специалност в света, която да те провокира да достигнеш лимита на силите си, душевен и физически, както тази на астронавта. Селекцията за астронавти изисква 1000 летателни часа като водач или 3 години стаж в сферата, в която претендентът се развива след висше обучение. Избрах да изучавам “Аерокосмическо инженерство ” със специализация “Ракетни мотори ”.
Имам интерес и към основаването на нови софтуерни уреди, спомагащи по-добри симулации на микрогравитация в лабораториите по неутрална плаваемост, което би съчетало отлично пристрастеността ми към гмуркането с инженерните науки. Вече 6 година преследвам фантазията си да стана астронавт. Участвам в два научни плана, работя на три места и съм офицер в три клуба редом с класовете. За мен е голяма наслада, когато приказвам в учебни заведения, тъй като любознанието на децата ме въодушевява.
Какви са кариерните и бизнес вероятности в тази област?
Образованието в тази област подтиква развиването на високотехнологични промишлености, укрепва научната общественост и покачва националната конкурентоспособност. Инвестициите в галактически проучвания могат да допринесат за икономическия напредък, като основават нови бизнес благоприятни условия и работни места. Освен това, галактическите науки играят основна роля в адресирането на световни провокации като климатичните промени и ръководство на естествените запаси. Доста от студентите тук приключват инженерство или авиация, а по-късно специализират бизнес науки. Все по-често срещано е основаването на частни бизнеси и стартъпи в промишлеността. Разработването на нови костюми и скафандри, потреблението на ресурсите на метеоритите и основаването на площадка за галактически апарати на Луната ще са част от концепциите, които ще бъдат осъществени в най-скоро време.
Как българският бизнес и общество Ви помогнаха? Как виждате приноса си за България в бъдеще?
В образованието и в развиването си получих поддръжка от десетки компании, частни лица, фамилии и стратегии, по които аплайвах. В Подкрепи.бг проведох две дарителски акции. Надявам се, когато придобия нужните познания и опит, да подпомагам с български компании, даже и с държавни институции, с цел да се усъвършенства ситуацията тук. Мечтата ми е да учредя фондация. Често оказвам помощ на деца и бъдещи студенти. Имах достойнството три години да журирам състезанието за стипендии на ЦТО за Space Camp Turkiye.
Какво е нужно, с цел да има положително и перспективно образование по галактически науки у нас? Бихте ли сравнили с друга страна?
За да има положително и перспективно образование по галактически науки в България, е належащо да се създадат обилни вложения в образованието и научната инфраструктура, както и да се основат профилирани стратегии в университетите и учебните заведения. Нужно е съоръжение с съвременни технологии като лаборатории, телескопи, сателитни симулатори и достъп до галактически задачи. Също по този начин, построяването на партньорства с интернационалните организации като Европейската галактическа организация (ESA) и други научни институти би било основно за обезпечаване на стажове, взаимни проучвания и достъп до световни запаси.
За съпоставяне, в Съединени американски щати галактическите науки се развиват интензивно, с помощта на огромни вложения, партньорства с NASA и частния бранш, както и съществуването на иновационни центрове. България може да се възползва от сходен метод. Съществуват стратегии в колаборация с ESA в Софийския университет, само че не мисля, че са добре познати измежду студентите и учениците. Все още има централизация на мощни школи в избрани райони, а в други школи тотално липсват! Но основни образователни заведения са основани с помощта на ангели и огромни вложители. Инвестицията в просветителни начинания би въодушевила младежите да изберат науките, технологиите и инженерството на територията на страната.
Диляна Георгиева: Интересът на бизнеса е все по-голям
Диляна Георгиева е част от Център за креативно образование (ЦТО), който провежда присъединяване на български възпитаници в Space Camp Turkiye. Мисията на центъра е да сътвори благоприятни условия за младежите в България да се допрян до международната просвета и технологии – Снимка Личен списък
Г-жо Георгиева, какво е мястото на вашия Център в неофициалното обучение по галактически науки в България? Кой подкрепя лагера?
Центърът за креативно образование има водеща роля в популяризирането на галактическото обучение у нас. С присъединяване на български възпитаници в Space Camp Turkiye (Космически лагер Турция) насърчаваме интереса към STEM дисциплините и трансформираме метода на учене посредством новаторски подходи. Програмите ни развиват на практика умения и основават среда за интензивно учене в действителни обстановки. Българските участници получават поддръжка от български бизнеси и организации, както и от локалните управляващи. Интересът на бизнеса към тази самодейност е все по-голям, защото тя дава платформа за поощряване на бъдещи водачи в научната и софтуерна сфера. Много от сътрудниците ни виждат добавената стойност в поддръжката на възпитаници, които един ден ще могат да бъдат част от новаторски екипи в разнообразни промишлености.
Кои са най-големите ви достижения? Каква е добавена стойност от присъединяване в лагера?
Сред най-големите ни достижения е присъединяване на повече от 1200 български възпитаници в Space Camp през последните години. Те освен усвояват значими умения, само че и намират професионално ентусиазъм. Татяна Иванова и Самуил Николов не престават образованието си и преследват кариери в аерокосмическата промишленост. Един от най-новите ни планове е STEM обучителната стратегия за шефове и учители. Тя цели да подкрепи българските учебни заведения в създаването на свои STEM начинания и действия с галактическа устременост. Добавената стойност за учениците е обвързвана с тяхното персонално и академично израстване - те получават убеденост и задълбочават знанията си в разнообразни научни дисциплини в екипи и с решение на действителни проблеми. За учителите това е късмет да се обогатят с нови подходи и принадлежности в преподаването.
Ако има профил на българските участници в лагера, какъв е той?
Участниците в Space Camp са с разнообразни просветителни и обществени профили. Общото сред тях е пристрастеността към науката и технологиите, както и желанието им да открият нови хоризонти. Много от тях са стимулирани освен от университетски триумфи, само че и от жаждата за нови познания и на практика опит. Демонстрират изключителни лидерски качества и предпочитание за нововъведения.
Нина Мирчева: Да си в галактическия клуб е авторитет
Нини Мирчева е управител Кoмуникации в Nasekomo – новаторска биотехнологична компания за индустриализиране на развъждането на инсекти за рандеман на протеин. Фирмата поддържа Татяна Иванова в обучителната й подготовка за Авиационния университет в Съединени американски щати – Снимка Nasekomo
Г-жо Мирчева, за какво подкрепяте идеята за галактическо обучение?
Насекомите играят жизненоважна роля за проучването на космоса и могат да оказват помощ на хората в оцеляването им при дълготрайни галактически полети при завладяването на далечни планети. Това не е фантастика. И НАСА, и Европейската галактическа организация организират научни планове с инсекти. Виждаме тясна връзка сред нашата активност и галактическите фантазии на човечеството. Що се отнася до бизнеса въобще, галактическото обучение е основно за насърчаването на просвета на креативност и интердисциплинарно мислене, което съставлява основна част от устойчивостта и нововъведенията.
Какви са вашите упования от младежи като Татяна за принос към стопанската система и страната?
Татяна ни впечатли още на първата среща. Млади хора като нея въплъщават упоритостта и любознателността на младостта, само че тя е образец и за неизменност. Татяна въодушевява. Тя е дипломат на България. Вярваме, че галактическото ни момиче ще реализира доста, а нейните успехи ще оказват помощ за облика на България като страна.
Подкрепата ни за „ галактическото момиче “ на България бе предизвикана от желанието ни да въодушевяваме идващите генерации. Искаме да сътворяваме водачи в устойчивостта, технологиите и нововъведенията. Смятаме, че напъните за проучване на космоса са вложения в напредъка в разнообразни промишлености на земята.
Какво е належащо, с цел да имаме перспективно обучение по галактически науки у нас?
В съответния случай приказваме за съдействие сред университетските среди, бизнеса и интернационалните галактически организации. Целта би била достъп до запаси, менторство и обмяна на световен опит. Разбира се, нужни са и постоянни вложения в проучвателен центрове и добре оборудвани лаборатории за обучение. България би трябвало да работи за новаторско обучение. Имаме потребност от интердисциплинарно мислене, от стратегии и планове, които комбинират просвета, технологии и инженерство с меки умения за сполучливо другарство и екипна работа. И не на последно място - да си част от галактическия клуб е авторитет, който може да даде сили за нови открития и нововъведения.
проучване на Космоса обучение галактически изследвания
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ