Как критерии в сивата зона включиха Хърватия в еврозоната и изключиха България
Татяна Димитрова,
На 17 юни 2022 година финансовите министри на еврозоната утвърдиха участието на Хърватия в еврозоната възоснова на оценки на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ). И двете институции заключиха, че Хърватия извършва изискванията. Те също по този начин решиха, че различен претендент, България, не го прави.
Ако се остави встрани фактът, че България не е имала упоритост да влиза в еврозоната в този момент, а по проект се стреми към това от 2024 година, специалист на Института " Брюгел " показва съответни промени, които са направени, с цел да стане допустимо Хърватия, която е имала много по-големи несъответствия да успее да отговори на условията.
За да се причислят към еврото, страните би трябвало да дават отговор на критерии за ценова непоклатимост, постоянни и устойчиви обществени финанси, ниски дълготрайни лихвени проценти и непоклатимост на валутния курс, напомня той. Техните закони също би трябвало да плануват самостоятелност на централната банка.
Докато Хърватия се смяташе за изпълнила нужните условия, България не съумя да реализира ценова непоклатимост и съответното законодателство за централната банка. Експертът отбелязва, че Хърватия също би се оказала неотговаряща на условието за ценова непоклатимост без дискреционна промяна, обвързвана с избора на страни за съпоставяне, която е направена в оценката.
Трябва да се означи, че от позиция на макроикономическото развиване и потенциала за пригаждане при закрепен валутен курс и двете страни са подготвени да влязат в еврозоната, показва специалистът и акцентира, че в действителност представянето на България е изключително впечатляващо: при закрепен валутен курс страната поправя недостига си по настоящата сметка от 22% от Брутният вътрешен продукт през 2008 година до близка до салдото стойност, регистрирана през 2010 година като в интервала до 2021 година приблизително се поддържа дребен остатък.
Световната финансова рецесия беше последвана от постоянен стопански напредък и експортните резултати на България бяха сходни или даже по-добри от Чехия, Унгария и Полша, които се възползваха от опцията за обезценяване на валутния курс след 2008 година Експертът отбелязва и че Брутният държавен дълг на България е 25% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, третата най-ниска стойност в Европейски Съюз след Естония и Люксембург.
Междувременно Хърватия имаше по-големи компликации да се приспособи след световната финансова рецесия, само че в последна сметка го направи при строго ръководен режим на обменния курс, което е окуражаващо за представянето на страната в еврозоната, се отбелязва в обявата.
Преди да се причислят към механизма на обменния курс (ERM II), България и Хърватия трябваше да изпълнят разнообразни условия, в това число промени в ръководството, а Европейската комисия и ЕЦБ оцениха, че България и Хърватия вярно са приложили тези промени. И двете страни се интегрираха в Единния контролен механизъм от влизането им през 2020 година и техните банкови системи са мощни.
Някой може да приветства решенията на Европейската комисия и ЕЦБ да употребяват " сивата зона " при тълкуването на критерия за ценова непоклатимост, с цел да разрешат на Хърватия да се причисли през 2023 година Но това не трябваше да се прави по метод, който да попречи на България да се причисли, отбелязва специалистът.
Според него този случай още веднъж акцентира нуждата от преосмисляне на тълкуването на критерия за непоклатимост на цените, тъй че да може да се ползва поредно, без нужда от дискреционни корекции. В тази обява в блога проверявам обосновката на Комисията и ЕЦБ за изключване на две страни от изчисляването на критерия за ценова непоклатимост и преглеждам какви биха били последствията от различния избор.
Как Хърватия завоюва, а България загуби?
Договорът за Европейски Съюз изисква ценовата непоклатимост да се мери посредством сравняване на % на инфлация в страна кандидатка с този в " трите най-добре представящи се държави-членки във връзка с ценова непоклатимост ".
За Хърватия и България Комисията и ЕЦБ " изпуснаха " две от страните в сравнението, които нормално се смятат за най-добре показали се, като ги замениха със страни с по-високи равнища на инфлация, написа създателят. Това е допустимо, тъй като договорът не дефинира концепцията за " най-добре представящите се държави-членки във връзка с ценова непоклатимост ", оставяйки място за пояснение.
Комисията и ЕЦБ дефинират тази идея като страни с най-ниски равнища на инфлация, с периодически дискреционни корекции. В Комисията и ЕЦБ не дават аргументация за този избор. ЕЦБ дефинира ценовата непоклатимост като инфлация от 2% за своята рамка на паричната политика. По този метод тя употребява друга формулировка на ценова непоклатимост за задачата на паричната си политика (2%) и за оценка на пригодността за участие в еврото (най-нисък % на инфлация). Банката единствено декларира, че " критерият за ценова непоклатимост по този метод взема поради обстоятелството, че общите шокове (произтичащи да вземем за пример от международните цени на суровините) могат краткотрайно да отдалечат темповете на инфлация от задачите на централните банки ". И по този начин оставя определението за ценова непоклатимост за оценката на участието в евро е неразбираема.
Според създателя тук изникват два въпроса: Най-ниските равнища на инфлация дават отговор ли на " най-хубави " резултати и на каква база се вършат дискреционни (предоставени на нечие убеждение - бел. ред.) корекции.
Твърде ниската инфлация поражда опасности. Тъй като ценовата непоклатимост е главната цел на ЕЦБ и ЕЦБ е определила количествено тази идея като % на инфлация от 2%, е мъчно да се твърди, че страните с най-ниски равнища на инфлация са най-добре представящи се във връзка с ценова непоклатимост, показва специалистът. Вместо това, считайки, че най-добре представящите се страни са трите страни с инфлация, най-близка до задачата на ЕЦБ от 2%, би било недвусмислено определение в сходство с наредбите на контракта за присъединение.
Алтернатива би била да се измерят претендентите за еврозоната по отношение на трите страни с темпове на инфлация, най-близки до междинните за еврозоната. Средната стойност за еврозоната е това, което ЕЦБ е в положение да реализира, когато извършва своя мандат за ценова непоклатимост при характерните стопански условия. Страните, кандидатстващи за еврозоната, имат тесни стопански връзки с еврозоната и са повлияни от макроикономическото развиване там, в това число и във връзка с инфлацията. Отново, тази формулировка би била недвусмислена, без да изисква никаква ad hoc промяна.
Едни страни излизат, други влизат във формулата
Данните за инфлацията от април 2022 година, употребявани за оценката на Комисията и ЕЦБ, демонстрират, че трите страни с най-ниски равнища на инфлация по всички позиции са Малта (2.1%), Португалия (2.6%) и Франция (3.3%), което дава приблизително 2.6%. При оценката на стабилността на цените Договорът за Европейски Съюз дава независимост на деяние от 1.5 процентни пункта, с които процентът на инфлация в претендентите за евро може да надвиши междинния % на най-добре представилите се. Така че използването на предходната процедура на Комисията и ЕЦБ би довело до референтна стойност на инфлацията от 4.1% (2.6 + 1.5). Това би попречило както на Хърватия (4.7%), по този начин и на България (5.9%) да се причислят към еврозоната през 2023 година
Но Комисията и ЕЦБ изключиха Малта и Португалия от изчислението, като вместо това показаха Франция (3.2%), Финландия (3.3%) и Гърция (3.6%) като най-добре представилите се. Това докара до референтна стойност от 4.9% (средно 3.4% + 1.5), показва специалистът. Малта и Португалия са изключени, тъй като са сметнати за изключителни. Комисията и ЕЦБ употребяват едни и същи думи за това решение, което гласи, че равнищата на инфлация в Малта и Португалия са " доста под междинните за еврозоната " и има " характерни за страната фактори, които не могат да се преглеждат като представителни за процеса, движещ инфлацията в еврозоната ". За Португалия се показва още бавното възобновяване от рецесията с COVID-19 поради огромната експозиция към туризма и авиационната промишленост.
Авторът на разбора показва, че всичко това повдига въпроси.
Първо, изключването на която и да е страна от изчислението се основава на дискреционно решение, защото Договорът за Европейски Съюз не дава никакви насоки за изключване на избрани страни.
Второ, обосновката на Комисията неведнъж се базира на междинната инфлация в еврозоната и също по този начин се базира на съпоставяне с други държави-членки. Това подкопава обосновката за разглеждане на трите страни с най-ниски равнища на инфлация като най-хубави индикатори за ценова непоклатимост. Вместо това обосновката на Комисията би била в сходство с третирането като най-добре представящите се три страни с инфлация, най-близка до междинната за еврозоната. За настоящото " упражнение " това ще бъдат Кипър (4.4%), Ирландия (4.5%) и Австрия или Словения (и двете 4.2%), което води до референтна стойност от 5.9%, което би разрешило на България да се причисли към еврозоната от 2023 година (ако проблемите със законодателството на централната банка бъдат отстранени), добавя създателят.
Трето, обосновките, употребявани за изключване на Малта и Португалия, биха могли да бъдат употребявани и за изключване на Финландия, Франция и Гърция, а също могат да се приложат причини и за други страни. Авторът дава разнообразни образци за това с инфлацията за обособени групи артикули в страните-членки.
Игра на системата?
Критерият за инфлация се прави оценка за едногодишен интервал. Страните кандидатки за евро може да се изкушат да прибягнат до техники като заледяване на управляваните цени или понижаване на налозите върху потреблението, с цел да се " натиснат " под референтната стойност: това, което се назовава " синдром на претегляне ". Това може да бъде последвано от анулация на сходни ограничения, откакто дадена страна се причисли към еврото.
От първите единадесет страни, които се причисляват към еврозоната през 1999 година, всички извършиха критерия за инфлация през 1997 и 1998 година, само че шест не съумяха да го изпълнят през 2000 година Подобни огромни нарушавания се случиха и през идващите години. Независимо дали желанието е да се помогне на потребителите на сила или да се насърчи въвеждането на еврото, Хърватия прибягва до сходни техники, показва създателят.
Нежелателно е водещото решение дали дадена страна да се причисли към еврозоната да зависи от сходни съмнителни дискреционни решения, показва създателят. Време е да се премисли тълкуването на най-добре представилите се страни или като тези, които са най-близо до задачата за инфлация на ЕЦБ от 2% или до междинната стойност за еврозоната. Последната алтернатива също ще поправя някои от добре познатите дефекти на този аршин, добавя той.
На 17 юни 2022 година финансовите министри на еврозоната утвърдиха участието на Хърватия в еврозоната възоснова на оценки на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ). И двете институции заключиха, че Хърватия извършва изискванията. Те също по този начин решиха, че различен претендент, България, не го прави.
Ако се остави встрани фактът, че България не е имала упоритост да влиза в еврозоната в този момент, а по проект се стреми към това от 2024 година, специалист на Института " Брюгел " показва съответни промени, които са направени, с цел да стане допустимо Хърватия, която е имала много по-големи несъответствия да успее да отговори на условията.
За да се причислят към еврото, страните би трябвало да дават отговор на критерии за ценова непоклатимост, постоянни и устойчиви обществени финанси, ниски дълготрайни лихвени проценти и непоклатимост на валутния курс, напомня той. Техните закони също би трябвало да плануват самостоятелност на централната банка.
Докато Хърватия се смяташе за изпълнила нужните условия, България не съумя да реализира ценова непоклатимост и съответното законодателство за централната банка. Експертът отбелязва, че Хърватия също би се оказала неотговаряща на условието за ценова непоклатимост без дискреционна промяна, обвързвана с избора на страни за съпоставяне, която е направена в оценката.
Трябва да се означи, че от позиция на макроикономическото развиване и потенциала за пригаждане при закрепен валутен курс и двете страни са подготвени да влязат в еврозоната, показва специалистът и акцентира, че в действителност представянето на България е изключително впечатляващо: при закрепен валутен курс страната поправя недостига си по настоящата сметка от 22% от Брутният вътрешен продукт през 2008 година до близка до салдото стойност, регистрирана през 2010 година като в интервала до 2021 година приблизително се поддържа дребен остатък.
Световната финансова рецесия беше последвана от постоянен стопански напредък и експортните резултати на България бяха сходни или даже по-добри от Чехия, Унгария и Полша, които се възползваха от опцията за обезценяване на валутния курс след 2008 година Експертът отбелязва и че Брутният държавен дълг на България е 25% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, третата най-ниска стойност в Европейски Съюз след Естония и Люксембург.
Междувременно Хърватия имаше по-големи компликации да се приспособи след световната финансова рецесия, само че в последна сметка го направи при строго ръководен режим на обменния курс, което е окуражаващо за представянето на страната в еврозоната, се отбелязва в обявата.
Преди да се причислят към механизма на обменния курс (ERM II), България и Хърватия трябваше да изпълнят разнообразни условия, в това число промени в ръководството, а Европейската комисия и ЕЦБ оцениха, че България и Хърватия вярно са приложили тези промени. И двете страни се интегрираха в Единния контролен механизъм от влизането им през 2020 година и техните банкови системи са мощни.
Някой може да приветства решенията на Европейската комисия и ЕЦБ да употребяват " сивата зона " при тълкуването на критерия за ценова непоклатимост, с цел да разрешат на Хърватия да се причисли през 2023 година Но това не трябваше да се прави по метод, който да попречи на България да се причисли, отбелязва специалистът.
Според него този случай още веднъж акцентира нуждата от преосмисляне на тълкуването на критерия за непоклатимост на цените, тъй че да може да се ползва поредно, без нужда от дискреционни корекции. В тази обява в блога проверявам обосновката на Комисията и ЕЦБ за изключване на две страни от изчисляването на критерия за ценова непоклатимост и преглеждам какви биха били последствията от различния избор.
Как Хърватия завоюва, а България загуби?
Договорът за Европейски Съюз изисква ценовата непоклатимост да се мери посредством сравняване на % на инфлация в страна кандидатка с този в " трите най-добре представящи се държави-членки във връзка с ценова непоклатимост ".
За Хърватия и България Комисията и ЕЦБ " изпуснаха " две от страните в сравнението, които нормално се смятат за най-добре показали се, като ги замениха със страни с по-високи равнища на инфлация, написа създателят. Това е допустимо, тъй като договорът не дефинира концепцията за " най-добре представящите се държави-членки във връзка с ценова непоклатимост ", оставяйки място за пояснение.
Комисията и ЕЦБ дефинират тази идея като страни с най-ниски равнища на инфлация, с периодически дискреционни корекции. В Комисията и ЕЦБ не дават аргументация за този избор. ЕЦБ дефинира ценовата непоклатимост като инфлация от 2% за своята рамка на паричната политика. По този метод тя употребява друга формулировка на ценова непоклатимост за задачата на паричната си политика (2%) и за оценка на пригодността за участие в еврото (най-нисък % на инфлация). Банката единствено декларира, че " критерият за ценова непоклатимост по този метод взема поради обстоятелството, че общите шокове (произтичащи да вземем за пример от международните цени на суровините) могат краткотрайно да отдалечат темповете на инфлация от задачите на централните банки ". И по този начин оставя определението за ценова непоклатимост за оценката на участието в евро е неразбираема.
Според създателя тук изникват два въпроса: Най-ниските равнища на инфлация дават отговор ли на " най-хубави " резултати и на каква база се вършат дискреционни (предоставени на нечие убеждение - бел. ред.) корекции.
Твърде ниската инфлация поражда опасности. Тъй като ценовата непоклатимост е главната цел на ЕЦБ и ЕЦБ е определила количествено тази идея като % на инфлация от 2%, е мъчно да се твърди, че страните с най-ниски равнища на инфлация са най-добре представящи се във връзка с ценова непоклатимост, показва специалистът. Вместо това, считайки, че най-добре представящите се страни са трите страни с инфлация, най-близка до задачата на ЕЦБ от 2%, би било недвусмислено определение в сходство с наредбите на контракта за присъединение.
Алтернатива би била да се измерят претендентите за еврозоната по отношение на трите страни с темпове на инфлация, най-близки до междинните за еврозоната. Средната стойност за еврозоната е това, което ЕЦБ е в положение да реализира, когато извършва своя мандат за ценова непоклатимост при характерните стопански условия. Страните, кандидатстващи за еврозоната, имат тесни стопански връзки с еврозоната и са повлияни от макроикономическото развиване там, в това число и във връзка с инфлацията. Отново, тази формулировка би била недвусмислена, без да изисква никаква ad hoc промяна.
Едни страни излизат, други влизат във формулата
Данните за инфлацията от април 2022 година, употребявани за оценката на Комисията и ЕЦБ, демонстрират, че трите страни с най-ниски равнища на инфлация по всички позиции са Малта (2.1%), Португалия (2.6%) и Франция (3.3%), което дава приблизително 2.6%. При оценката на стабилността на цените Договорът за Европейски Съюз дава независимост на деяние от 1.5 процентни пункта, с които процентът на инфлация в претендентите за евро може да надвиши междинния % на най-добре представилите се. Така че използването на предходната процедура на Комисията и ЕЦБ би довело до референтна стойност на инфлацията от 4.1% (2.6 + 1.5). Това би попречило както на Хърватия (4.7%), по този начин и на България (5.9%) да се причислят към еврозоната през 2023 година
Но Комисията и ЕЦБ изключиха Малта и Португалия от изчислението, като вместо това показаха Франция (3.2%), Финландия (3.3%) и Гърция (3.6%) като най-добре представилите се. Това докара до референтна стойност от 4.9% (средно 3.4% + 1.5), показва специалистът. Малта и Португалия са изключени, тъй като са сметнати за изключителни. Комисията и ЕЦБ употребяват едни и същи думи за това решение, което гласи, че равнищата на инфлация в Малта и Португалия са " доста под междинните за еврозоната " и има " характерни за страната фактори, които не могат да се преглеждат като представителни за процеса, движещ инфлацията в еврозоната ". За Португалия се показва още бавното възобновяване от рецесията с COVID-19 поради огромната експозиция към туризма и авиационната промишленост.
Авторът на разбора показва, че всичко това повдига въпроси.
Първо, изключването на която и да е страна от изчислението се основава на дискреционно решение, защото Договорът за Европейски Съюз не дава никакви насоки за изключване на избрани страни.
Второ, обосновката на Комисията неведнъж се базира на междинната инфлация в еврозоната и също по този начин се базира на съпоставяне с други държави-членки. Това подкопава обосновката за разглеждане на трите страни с най-ниски равнища на инфлация като най-хубави индикатори за ценова непоклатимост. Вместо това обосновката на Комисията би била в сходство с третирането като най-добре представящите се три страни с инфлация, най-близка до междинната за еврозоната. За настоящото " упражнение " това ще бъдат Кипър (4.4%), Ирландия (4.5%) и Австрия или Словения (и двете 4.2%), което води до референтна стойност от 5.9%, което би разрешило на България да се причисли към еврозоната от 2023 година (ако проблемите със законодателството на централната банка бъдат отстранени), добавя създателят.
Трето, обосновките, употребявани за изключване на Малта и Португалия, биха могли да бъдат употребявани и за изключване на Финландия, Франция и Гърция, а също могат да се приложат причини и за други страни. Авторът дава разнообразни образци за това с инфлацията за обособени групи артикули в страните-членки.
Игра на системата?
Критерият за инфлация се прави оценка за едногодишен интервал. Страните кандидатки за евро може да се изкушат да прибягнат до техники като заледяване на управляваните цени или понижаване на налозите върху потреблението, с цел да се " натиснат " под референтната стойност: това, което се назовава " синдром на претегляне ". Това може да бъде последвано от анулация на сходни ограничения, откакто дадена страна се причисли към еврото.
От първите единадесет страни, които се причисляват към еврозоната през 1999 година, всички извършиха критерия за инфлация през 1997 и 1998 година, само че шест не съумяха да го изпълнят през 2000 година Подобни огромни нарушавания се случиха и през идващите години. Независимо дали желанието е да се помогне на потребителите на сила или да се насърчи въвеждането на еврото, Хърватия прибягва до сходни техники, показва създателят.
Нежелателно е водещото решение дали дадена страна да се причисли към еврозоната да зависи от сходни съмнителни дискреционни решения, показва създателят. Време е да се премисли тълкуването на най-добре представилите се страни или като тези, които са най-близо до задачата за инфлация на ЕЦБ от 2% или до междинната стойност за еврозоната. Последната алтернатива също ще поправя някои от добре познатите дефекти на този аршин, добавя той.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ