Търсиш своя рай на земята, в който да се оставиш

Търсиш своя парадайс на земята, в който да се оставиш на безвремието да завладее дните ти, а погледът ти да не вижда нищо друго с изключение на от синьо по-синьо. Търсиш не отмора с класическо плажуване на „ едно безпределно ж.к. “, а душевно прекарване в оазис. Искаш всичко да е въпрос на чувства, да задоволиш сетивата си и да натрупаш усещания, които дълго да живеят в теб. Искаш да си създадеш апетитен спомен за гледки, за които не ти би трябвало фотоапарат, а единствено умеенето да се вълнуваш. Търсиш и намираш „ Гръцко синьо “ – не напълно пътеводителят на Анита Димитрова, публицист и кинокритик, в който тя към този момент е разкрила всичко това и ти го подарява. Под формата на разказани с отношение дестинации – обичайни и недотам известни южни, живописни острови, 32 на брой, цветни фотографии и потребни препоръки за плаването по море, локалната кухня и историческите забележителности.

Както написа в книгата, „ перото си върху Гърция са упражнявали безчет създатели – от титани като Хенри Милър и братята Даръл, през всички известни марки пътеводители, до въодушевени дилетанти “. Анита Димитрова обаче съумява да води читателя в една друга Гърция. Нейната, ненапълно позната, само че и изцяло друга. Тя първо е претърпяна, а по-късно и разказана – през легендите и митовете за богове и герои, информации, направени с журналистическа акуратност, през погледа на рецензия, който улавя дребните, само че чаровни недостатъци, само че и през този на индивида, който следва стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен, чува музика и чете сред редовете на Гърция лирика като никоя друга.

Авторката написа книгата си във време, в което всяка дестинация беше далечна, а пътуването се случваше единствено във фантазиите на човек. Факт, който не се усеща в не напълно пътеводителя ѝ, само че и който напомня, че до гръцкото синьо можеш да стигнеш и с книга.

Гърция би трябвало да се изживее, само че в тази ситуация може и да се прочете. Дори по този начин човек има опция да се озове в таверна, в която да хапне прясно уловена риба, до момента в който следи обичайна рибарска лодка, клатушкаща се в дълбокото лазурно море.

Повече за тази Гърция Анита Димитрова споделя в звуковия файл.