Си Дзинпин иска да разшири Байкало-амурската магистрала: Зависимост или осъзната необходимост от Китай?
Търговско-икономическото съдействие сред Русия и Китай сложи връх, само че комерсиалният баланс не е в наша изгода - Русия кара първични материали в Китай, купува потребителски артикули. Това в действителност ли е проблем или няма различен излаз?
Ключовото събитие на тази седмица, несъмнено, е визитата на китайския водач Си Дзинпин в Москва. Специално би трябвало да се означи, че това е първото задгранично посещаване на ръководителя на Китай след преизбирането му за трети мандат.
Това не е просто алегоричен жест, а демонстрира същинския съюзнически темперамент на връзките сред Москва и Пекин, които, както означиха и двамата водачи, са в най-високата си точка в историята.
Но тук са значими освен красивите думи за необятно съдействие и взаимно опълчване на еднополюсния свят. За нас е значимо практическото наличие на съдействието и изключително неговата икономическа съставна част.
Оборотът пораства. За сметка на износа
Най-качественият индикатор за положението на търговско-икономическото съдействие сред двете страни, несъмнено, е размерът на взаимната търговия. Както и неговата динамичност.
Това приказва освен за търсенето на артикули и услуги на пазарите на заинтригуваните страни, само че и за обширната междуправителствена работа за унищожаване на митническите бариери, опростяване на документооборота и така нататък
Обемът на търговията сред Русия и Китай през 2022 година доближи рекордните 190 милиарда $, като се усили с съвсем една трета до 2021 година Тенденцията се резервира и през януари-февруари.
И по този начин, може да се каже с убеденост, че задачата, сложена от Путин и Си Дзинпин за увеличение на взаимната търговия до 200 милиарда $ през 2024 година, ще бъде изпълнена предварително. Освен това цифрата явно ще надвиши тези двеста.
Би било неправилно обаче да не се обърне внимание на структурата на търговията. Основен принос за растежа има износът ни на естествени запаси, чиито цени предходната година бият дългогодишни върхове. Ако вносът от Китай е повишен единствено с 12,8%, възлизайки на $76,1 милиарда, то съветският експорт е повишен с цели 43,4% до $114,1 милиарда Три четвърти от това са въглеводороди.
Предвид настоящия спад на котировките както за петрола, по този начин и за газа, можем да чакаме закъснение на растежа на нашия експорт за Китай в парично изражение и даже да го запазим на предходното равнище. Физическите размери на доставките обаче се усилват.
Така да вземем за пример през януари Русия е изнесла 1,8 милиона барела на ден нефт за Китай, а през февруари - 2 милиона барела дневно. В същото време междинната стойност за миналата година е била 1,4–1,5 милиона барела дневно.
Ако приказваме за полутечен природен газ, тогава през първите два месеца от доставката му в посока на пристанищата на Средното царство се е нараснал с цели 57,4%, до 1,035 милиона тона.
Някой може да каже, че още веднъж караме в чужбина извънредно естествени запаси, трансформирайки се в суровинен придатък не на Запада, а на Китай. Но какви са разновидностите?
Ако нашата стопанска система може да завоюва големи пари от продажбата на петрол и газ, тогава би трябвало да се правят такива доставки. Което, несъмнено, не анулира нуждата от интензивно развиване на високотехнологичните непървични браншове. Това обаче е различен, по-голям въпрос, който надвишава тематиката за търговско-икономическото съдействие с Китай.
В същото време Русия има какво да предложи с изключение на първични материали. Износът на селскостопански артикули пораства с положителни темпове (+44% в парично изражение през 2022 г.) - до $5,2 милиарда При това доставките не са единствено за зърно и сурова риба, а все по-голям дял заемат продуктите с висока добавена стойност.
Например, птичето месо демонстрира растеж от 11%, до 139 хиляди тона. Увеличават се доставките на сладкарски произведения, сладолед, артикули за мелене на брашно и други
Ако приказваме за импорт на артикули от Китай в Русия, тук имаме потребност от всичко. Дори няма смисъл да се отделят обособени категории. Китайският експорт за нашата страна е оптимално диверсифициран.
Ако най-големият търговски продукт от наша страна, както споменахме нагоре, е продажбата на въглеводороди (около 75%), то категорията " съоръжение, механични устройства и техните елементи " с дял от 22,2% е преди всичко с Китай.
Следват електрическите машини и уреди (17.5%), средствата за сухопътен превоз (8.3%), пластмасите и изделията от тях (4.9%) и други
От всичко това, в изискванията на оповестената от Запада икономическа война, довела до загубата на европейските високотехнологични артикули, страната ни сигурно има потребност.
Друго нещо е, че доста артикули със междинна степен на обработка, създадени от наши лични първични материали, отиват от Китай на съветския пазар. Пример за това е калаената стомана, употребена при производството на контейнери за консервирани артикули.
Парадоксално, само че калаената стомана се създава, наред с други неща, от съветски листове, които последователно заемат все по-голям дял на пазара на Поднебесната империя.
За страдание, в Русия няма задоволително потенциал за произвеждане на ламарина, което води до нуждата от импорт. И има голям брой сходни образци, вариращи от продуктите на дърводобивния комплекс, завършвайки с нефтохимическата индустрия.
Инфраструктурата не е задоволителна
Основната спънка за по-нататъшното усилване на търговско-икономическото съдействие сред Русия и Китай е неналичието на транспортна инфраструктура.
Въпреки обстоятелството, че разширението на Байкалско-амурската автомагистрала - БАМ и Транссибирската железопътна линия протича с ускорени темпове, размерите на въвеждане в употреба на нови мощности надалеч не са нужни.
Освен това, в случай че погледнете по-широко, тогава увеличението на потенциала на двете железопътни линии е належащо освен за развиване на съдействието с Китай, само че и за достъп до целия Азиатско-Тихоокеански район.
В края на 2022 година товароносимостта на Източното хранилище доближи рекордно високо равнище, достигайки 158 милиона тона. Да, това са обилни числа, за които преди 10 години можеше единствено да се мечтае.
Потенциалът на автомагистралите обаче е минимум 250 милиона тона, което може да бъде реализирано едвам след довеждане докрай на третия стадий от разширението, което ще се извърши не по-рано от 2030 година
Съвсем разумно поражда въпросът: за какво, макар нуждата от развиване на транспортната инфраструктура в Далечния изток, този развой стартира относително неотдавна? Тук би трябвало да се върнем към средата на 2000-те години, когато тематиката за увеличение на потенциала на БАМ и Транссибирската беше интензивно обсъждана в държавното управление.
Като цяло, както и в редица други области, ние забавихме развиването на транспортната инфраструктура на Сибир и Далечния изток, което води до загуба на редица благоприятни условия през днешния ден.
Добре е, че при започване на 2010 година, още преди обединяването с Крим, казусът беше приет на най-високо държавно равнище. И в този момент към момента не сме на нулевия стадий. Има обаче още доста работа.
През 2024 година би трябвало да бъде приключен вторият стадий от разширението на БАМ и Транссибирската железница, което ще усили товарооборота на източния полигон до 180 милиона тона.
В същото време се основават нови пристанищни потенциали и сухопътни трансгранични направления. Финансирането се прави оценка на трилиони рубли, само че непрекъснато липсва. Сигурен съм, че за решаването на такава значима задача страната не би трябвало да пести от разпределянето на финансови средства.
Какво от това?
Колкото и положителни да са вероятностите за развиване на търговско-икономическото съдействие с Китай, несъмнено не си коства да се стопираме на тази посока. Да, в този момент връзките сред нашите страни са на най-високо равнище. Не знаем обаче какво ще се случи след 10, 20 и още повече 30 години.
Азиатско-тихоокеанският район е богат на разрастващите се стопански системи на редица страни. Наистина Китай е основният, само че надалеч не единственият вид.
Не по-малък капацитет има и Индия, която по растеж на Брутният вътрешен продукт (6-8% годишно) от дълго време е задминала Китай (4-6%). Но за разлика от Китай, ние можем да предложим на Индия освен естествени запаси, само че и нашите високотехнологични артикули, от самолети до газови турбини.
Добър капацитет имат Пакистан, Филипините, Виетнам, Тайланд и доста други страни. Разбира се, никой от тях не е в положение да размени (поне засега) КНР. Необходима е обаче диверсификация на икономическите връзки. Ако не желаеме да станем подвластни от Пекин по същия метод, както беше преди 2014 година с Европа. Да, в този момент относително безболезнено успяхме да скъсаме със Запада, само че дали ще можем да завъртим този трик още веднъж е огромен въпрос.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ключовото събитие на тази седмица, несъмнено, е визитата на китайския водач Си Дзинпин в Москва. Специално би трябвало да се означи, че това е първото задгранично посещаване на ръководителя на Китай след преизбирането му за трети мандат.
Това не е просто алегоричен жест, а демонстрира същинския съюзнически темперамент на връзките сред Москва и Пекин, които, както означиха и двамата водачи, са в най-високата си точка в историята.
Но тук са значими освен красивите думи за необятно съдействие и взаимно опълчване на еднополюсния свят. За нас е значимо практическото наличие на съдействието и изключително неговата икономическа съставна част.
Оборотът пораства. За сметка на износа
Най-качественият индикатор за положението на търговско-икономическото съдействие сред двете страни, несъмнено, е размерът на взаимната търговия. Както и неговата динамичност.
Това приказва освен за търсенето на артикули и услуги на пазарите на заинтригуваните страни, само че и за обширната междуправителствена работа за унищожаване на митническите бариери, опростяване на документооборота и така нататък
Обемът на търговията сред Русия и Китай през 2022 година доближи рекордните 190 милиарда $, като се усили с съвсем една трета до 2021 година Тенденцията се резервира и през януари-февруари.
И по този начин, може да се каже с убеденост, че задачата, сложена от Путин и Си Дзинпин за увеличение на взаимната търговия до 200 милиарда $ през 2024 година, ще бъде изпълнена предварително. Освен това цифрата явно ще надвиши тези двеста.
Би било неправилно обаче да не се обърне внимание на структурата на търговията. Основен принос за растежа има износът ни на естествени запаси, чиито цени предходната година бият дългогодишни върхове. Ако вносът от Китай е повишен единствено с 12,8%, възлизайки на $76,1 милиарда, то съветският експорт е повишен с цели 43,4% до $114,1 милиарда Три четвърти от това са въглеводороди.
Предвид настоящия спад на котировките както за петрола, по този начин и за газа, можем да чакаме закъснение на растежа на нашия експорт за Китай в парично изражение и даже да го запазим на предходното равнище. Физическите размери на доставките обаче се усилват.
Така да вземем за пример през януари Русия е изнесла 1,8 милиона барела на ден нефт за Китай, а през февруари - 2 милиона барела дневно. В същото време междинната стойност за миналата година е била 1,4–1,5 милиона барела дневно.
Ако приказваме за полутечен природен газ, тогава през първите два месеца от доставката му в посока на пристанищата на Средното царство се е нараснал с цели 57,4%, до 1,035 милиона тона.
Някой може да каже, че още веднъж караме в чужбина извънредно естествени запаси, трансформирайки се в суровинен придатък не на Запада, а на Китай. Но какви са разновидностите?
Ако нашата стопанска система може да завоюва големи пари от продажбата на петрол и газ, тогава би трябвало да се правят такива доставки. Което, несъмнено, не анулира нуждата от интензивно развиване на високотехнологичните непървични браншове. Това обаче е различен, по-голям въпрос, който надвишава тематиката за търговско-икономическото съдействие с Китай.
В същото време Русия има какво да предложи с изключение на първични материали. Износът на селскостопански артикули пораства с положителни темпове (+44% в парично изражение през 2022 г.) - до $5,2 милиарда При това доставките не са единствено за зърно и сурова риба, а все по-голям дял заемат продуктите с висока добавена стойност.
Например, птичето месо демонстрира растеж от 11%, до 139 хиляди тона. Увеличават се доставките на сладкарски произведения, сладолед, артикули за мелене на брашно и други
Ако приказваме за импорт на артикули от Китай в Русия, тук имаме потребност от всичко. Дори няма смисъл да се отделят обособени категории. Китайският експорт за нашата страна е оптимално диверсифициран.
Ако най-големият търговски продукт от наша страна, както споменахме нагоре, е продажбата на въглеводороди (около 75%), то категорията " съоръжение, механични устройства и техните елементи " с дял от 22,2% е преди всичко с Китай.
Следват електрическите машини и уреди (17.5%), средствата за сухопътен превоз (8.3%), пластмасите и изделията от тях (4.9%) и други
От всичко това, в изискванията на оповестената от Запада икономическа война, довела до загубата на европейските високотехнологични артикули, страната ни сигурно има потребност.
Друго нещо е, че доста артикули със междинна степен на обработка, създадени от наши лични първични материали, отиват от Китай на съветския пазар. Пример за това е калаената стомана, употребена при производството на контейнери за консервирани артикули.
Парадоксално, само че калаената стомана се създава, наред с други неща, от съветски листове, които последователно заемат все по-голям дял на пазара на Поднебесната империя.
За страдание, в Русия няма задоволително потенциал за произвеждане на ламарина, което води до нуждата от импорт. И има голям брой сходни образци, вариращи от продуктите на дърводобивния комплекс, завършвайки с нефтохимическата индустрия.
Инфраструктурата не е задоволителна
Основната спънка за по-нататъшното усилване на търговско-икономическото съдействие сред Русия и Китай е неналичието на транспортна инфраструктура.
Въпреки обстоятелството, че разширението на Байкалско-амурската автомагистрала - БАМ и Транссибирската железопътна линия протича с ускорени темпове, размерите на въвеждане в употреба на нови мощности надалеч не са нужни.
Освен това, в случай че погледнете по-широко, тогава увеличението на потенциала на двете железопътни линии е належащо освен за развиване на съдействието с Китай, само че и за достъп до целия Азиатско-Тихоокеански район.
В края на 2022 година товароносимостта на Източното хранилище доближи рекордно високо равнище, достигайки 158 милиона тона. Да, това са обилни числа, за които преди 10 години можеше единствено да се мечтае.
Потенциалът на автомагистралите обаче е минимум 250 милиона тона, което може да бъде реализирано едвам след довеждане докрай на третия стадий от разширението, което ще се извърши не по-рано от 2030 година
Съвсем разумно поражда въпросът: за какво, макар нуждата от развиване на транспортната инфраструктура в Далечния изток, този развой стартира относително неотдавна? Тук би трябвало да се върнем към средата на 2000-те години, когато тематиката за увеличение на потенциала на БАМ и Транссибирската беше интензивно обсъждана в държавното управление.
Като цяло, както и в редица други области, ние забавихме развиването на транспортната инфраструктура на Сибир и Далечния изток, което води до загуба на редица благоприятни условия през днешния ден.
Добре е, че при започване на 2010 година, още преди обединяването с Крим, казусът беше приет на най-високо държавно равнище. И в този момент към момента не сме на нулевия стадий. Има обаче още доста работа.
През 2024 година би трябвало да бъде приключен вторият стадий от разширението на БАМ и Транссибирската железница, което ще усили товарооборота на източния полигон до 180 милиона тона.
В същото време се основават нови пристанищни потенциали и сухопътни трансгранични направления. Финансирането се прави оценка на трилиони рубли, само че непрекъснато липсва. Сигурен съм, че за решаването на такава значима задача страната не би трябвало да пести от разпределянето на финансови средства.
Какво от това?
Колкото и положителни да са вероятностите за развиване на търговско-икономическото съдействие с Китай, несъмнено не си коства да се стопираме на тази посока. Да, в този момент връзките сред нашите страни са на най-високо равнище. Не знаем обаче какво ще се случи след 10, 20 и още повече 30 години.
Азиатско-тихоокеанският район е богат на разрастващите се стопански системи на редица страни. Наистина Китай е основният, само че надалеч не единственият вид.
Не по-малък капацитет има и Индия, която по растеж на Брутният вътрешен продукт (6-8% годишно) от дълго време е задминала Китай (4-6%). Но за разлика от Китай, ние можем да предложим на Индия освен естествени запаси, само че и нашите високотехнологични артикули, от самолети до газови турбини.
Добър капацитет имат Пакистан, Филипините, Виетнам, Тайланд и доста други страни. Разбира се, никой от тях не е в положение да размени (поне засега) КНР. Необходима е обаче диверсификация на икономическите връзки. Ако не желаеме да станем подвластни от Пекин по същия метод, както беше преди 2014 година с Европа. Да, в този момент относително безболезнено успяхме да скъсаме със Запада, само че дали ще можем да завъртим този трик още веднъж е огромен въпрос.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ