Ценни книжа без бъдеще
Търговията с компенсаторки стартира в далечната 2002 година, само че 15-години по-късно бъдещето им е неразбираемо
© Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Компенсаторките се сринаха с над 10% на фондовата борса
Причината е концепцията на ръководещите да понижат каузи им при заплащане в търговете за земеделска земя
9 окт 2017
Паричното заплащане в търговете за държавна земя може да нарасне
Законопроект предлага 40% от цената да се заплащат в пари, а останалите - с обезщетителни принадлежности
8 окт 2017
Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме сдружения
Министърът на стопанската система за края на приватизацията, държавните сдружения, Бойко Борисов, Волен Сидеров и Стоян Мавродиев
18 авг 2017 :
- Спирането на приватизацията и смяна в изискванията за търговете за държавни земи тежи на цените им
- Затова и финансовите анализатори не се наемат да предвиждат накъде ще се движат поради политическия риск към тях
По своя план обезщетителните принадлежности трябваше да създават правдивост. Те бяха основани в края на 90-те години на предишния век, с цел да обезщетят хората, които са изгубили свои парцели преди и по време на комунистическия режим, като им обезпечат опция да придобият други активи. Двадесет години по-късно обаче дребна част от хилядите им притежатели им могат да се похвалят с това. Е, някои несъмнено с носталгия си спомнят януари 2005 година, когато се приватизираше миноритарният дял на БТК единствено против компенсаторки и цената им се качи над номинала. За страдание оттогава насам страната е прави повече, с цел да паднат цените им, в сравнение с с цел да се повишат.
След БТК действително приватизацията с бонове последователно замря. През годините се вършиха и централизираните обществени търгове за продажба на държавни дялове в акционерни сдружения, само че в множеството случаи това бяха неапетитни огризки от всеобщата приватизация. А и една част от тях се плащаше с парични средства, а друга - с обезщетителни принадлежности, което заличаваше единствено минимална част от броя им. Така цената им на борсата се намали до към 40 ст. за 1 лева номинал, а при започване на тази година и до 20 ст. След това имаше известно покачване до равнища 35-60 ст. според от типа им. Така в този момент общият им номинал остава 1.9 милиарда лева, а дейните на пазара са 464 млн. лева, по данни на Централния депозитар. Или това е сумата на неизпълнените задължения на страната, които всяко последващо държавно управление замита, до момента в който книжата губят цената и смисъла си.
Неизползваемият актив
Единственият тласък за другояче цялостната с политически риск инвестиция в бонове или записи беше решението от 2014 година да се разшири обсегът на обезщетителните принадлежности, които могат да се употребяват в търговете за земя. До тогава това ставаше единствено с една от разновидностите им - поименните бонове. Резултатът беше повишаване, само че и подозрения за непрозрачни покупко-продажби за изкупуване оптимално количество евтино (виж карето). В началото на октомври държавното управление даде заден, като предложи да се понижи делът им при заплащане в тези търгове. В началото на мандата на третия кабинет " Борисов " пък беше оповестено, че се стопира приватизацията.
Именно последната трябваше да е моторът на търговията с тях и на растеж на цените им - по този начин, както се случи при продажбата на остатъчния дял от БТК през 2005 година Тоес, искащите да придобият акции в телекома, трябваше преди този момент да си закупят компенсаторки, с които да платят. Това беше и повода за мощния растеж на цените тогава, а бяха употребявани и бумаги за над 630 млн. лева
" Освен за приватизация на държавни дялове в компании, компенсаторките могат евентуално да се употребяват и за покупка на държавни земи. Например през 2012 година страната провежда трети народен търг за продажба на над 150 хиляди дка аграрни земи от Държавния аграрен фонд (ДПФ), което тогава докара до над 250% нарастване на цените на поименните компенсационни бонове. Държавата продължава да е извънредно огромен притежател на аграрни земи, само че няма никакви индикации за това дали и по кое време би провела нов търг за продажбата им ", разяснява Димитър Георгиев, началник " Финансови пазари " в " Елана трейдинг ".
Възможните решения
Има разнообразни хрумвания, като всички носят спорни реакции измежду притежателите им и капиталовата общественост. Една от най-старите е те да се трансфорат в държавен дълг - като се преструктурират в ДЦК. " Активните обезщетителни принадлежности (в това число 37 млн. лева жилищнокомепсанторни записи от лихвоточки) все още са към 465 млн. лева Евентуалното им преобразяване в държавен дълг при съответствие 1:1 би нараснало равнището му с близо половин милиард лв. и в този смисъл вероятността за реализирането на тази догадка е извънредно дребна ", споделя Георгиев, съгласно който най-хубавото решение с тях е да продължи приватизация на държавни сдружения с опция за потребление на обезщетителни принадлежности. " Този вид също има отрицателни страни, само че салдото е в интерес на позитивните – отдръпването на страната като неефикасен притежател, решение на дългогодишния проблем с държателите на обезщетителни принадлежности без генерирането на държавен дълг, оживление на финансовия пазар у нас, доходи в бюджета и други, споделя той.
Според Красимира Паунина, портфолио управител в " Селект асет мениджмънт ", концепцията те да станат ДЦК не е за изключване. " При задоволително положително обмисляне на възможната емисия дълг във времето тя не би натежала доста върху настоящия държавен бюджет, тъй като към днешна дата дейните бумаги са на стойност малко под 500 млн. лева ". От Министерството на финансите разясниха за " Капитал ", че не са обсъждани сходни хрумвания. Действия в такава посока имаше по време на кабинета " Станишев ", само че тя остана неосъществена.
Наскоро от Асоциацията на притежателите на компенсаторки направиха и предложение да се сътвори сдружение със специфична капиталова цел (АДСИЦ), в което да се съберат държавни земи, а притежателите на бонове да станат негови акционери. " Ако това сдружение бъде листнато на БФБ, заинтригуваните лица ще могат да търгуват свободно акциите си, чиято цена към този момент ще може да се въздейства от представянето на компанията и нейните финансови резултати ", разяснява Паунина.
Цените накъде
В момента представителите на пазара не се наемат да кажат заслужава ли си инвестиция в обезщетителни бумаги. " Цената им е напълно функционалност на политически решения и в този смисъл не бих могъл да се наемам с каквато и да е прогноза " разяснява Димитър Георгиев.
" Тъй като към този момент тези принадлежности нямат друго приложение, предстоящо търговията с тях може да стане още по-неликвидна и надлежно освобождението от тях би било доста по-трудно и с нараснали трансакционни разноски. Събитието, което може да раздвижи търговията с тях, би било обвързвано или с нова смяна в проектите на ръководещите във връзка с режима на потреблението им, или с възможното дефиниране на ориста на тези бумаги, които в даден миг би трябвало да престанат да съществуват. От капиталова позиция по-добре за всички наранени страни ще бъде даването на оптималната изясненост по проблема допустимо най-скоро ", разяснява и Красимира Паунина. Сделки на мрачно
В края на 2012 и началото на 2013 година започнаха масирани покупки на поименни бонове през борсата. Tе направиха усещане на пазарните участници най-много заради обстоятелството, че за разлика от предходни скокове нямаше разумна причина за това. Тя стана ясна няколко месеца по-късно, когато земеделското министерство разгласи обществено, че приготвя рекордно огромен търг за продажба на земи против непарични средства. Това резонно повдигна въпроса дали някой не беше търгувал с финансовите принадлежности на база вътрешна информация. Впоследствие земите бяха закупени от няколко компании, гравитиращи към притежателите на " Винпром Пещера ", а даже и Комисията за финансов контрол стартира инспекция. Ако тогава земеделското министерство беше направило транспарантна процедурата, това щеше да има няколко фекта - цените на боновете щяха да се покачат, повече от притежатели им биха се възползвали от по-високата цена. Щеше да има и по-голяма конкуренция от искащи за земите, което би вдигнало цената им и занулило по-голям номинал бонове.
© Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Компенсаторките се сринаха с над 10% на фондовата борса
Причината е концепцията на ръководещите да понижат каузи им при заплащане в търговете за земеделска земя
9 окт 2017
Паричното заплащане в търговете за държавна земя може да нарасне
Законопроект предлага 40% от цената да се заплащат в пари, а останалите - с обезщетителни принадлежности
8 окт 2017
Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме сдружения
Министърът на стопанската система за края на приватизацията, държавните сдружения, Бойко Борисов, Волен Сидеров и Стоян Мавродиев
18 авг 2017 :
- Спирането на приватизацията и смяна в изискванията за търговете за държавни земи тежи на цените им
- Затова и финансовите анализатори не се наемат да предвиждат накъде ще се движат поради политическия риск към тях
По своя план обезщетителните принадлежности трябваше да създават правдивост. Те бяха основани в края на 90-те години на предишния век, с цел да обезщетят хората, които са изгубили свои парцели преди и по време на комунистическия режим, като им обезпечат опция да придобият други активи. Двадесет години по-късно обаче дребна част от хилядите им притежатели им могат да се похвалят с това. Е, някои несъмнено с носталгия си спомнят януари 2005 година, когато се приватизираше миноритарният дял на БТК единствено против компенсаторки и цената им се качи над номинала. За страдание оттогава насам страната е прави повече, с цел да паднат цените им, в сравнение с с цел да се повишат.
След БТК действително приватизацията с бонове последователно замря. През годините се вършиха и централизираните обществени търгове за продажба на държавни дялове в акционерни сдружения, само че в множеството случаи това бяха неапетитни огризки от всеобщата приватизация. А и една част от тях се плащаше с парични средства, а друга - с обезщетителни принадлежности, което заличаваше единствено минимална част от броя им. Така цената им на борсата се намали до към 40 ст. за 1 лева номинал, а при започване на тази година и до 20 ст. След това имаше известно покачване до равнища 35-60 ст. според от типа им. Така в този момент общият им номинал остава 1.9 милиарда лева, а дейните на пазара са 464 млн. лева, по данни на Централния депозитар. Или това е сумата на неизпълнените задължения на страната, които всяко последващо държавно управление замита, до момента в който книжата губят цената и смисъла си.
Неизползваемият актив
Единственият тласък за другояче цялостната с политически риск инвестиция в бонове или записи беше решението от 2014 година да се разшири обсегът на обезщетителните принадлежности, които могат да се употребяват в търговете за земя. До тогава това ставаше единствено с една от разновидностите им - поименните бонове. Резултатът беше повишаване, само че и подозрения за непрозрачни покупко-продажби за изкупуване оптимално количество евтино (виж карето). В началото на октомври държавното управление даде заден, като предложи да се понижи делът им при заплащане в тези търгове. В началото на мандата на третия кабинет " Борисов " пък беше оповестено, че се стопира приватизацията.
Именно последната трябваше да е моторът на търговията с тях и на растеж на цените им - по този начин, както се случи при продажбата на остатъчния дял от БТК през 2005 година Тоес, искащите да придобият акции в телекома, трябваше преди този момент да си закупят компенсаторки, с които да платят. Това беше и повода за мощния растеж на цените тогава, а бяха употребявани и бумаги за над 630 млн. лева
" Освен за приватизация на държавни дялове в компании, компенсаторките могат евентуално да се употребяват и за покупка на държавни земи. Например през 2012 година страната провежда трети народен търг за продажба на над 150 хиляди дка аграрни земи от Държавния аграрен фонд (ДПФ), което тогава докара до над 250% нарастване на цените на поименните компенсационни бонове. Държавата продължава да е извънредно огромен притежател на аграрни земи, само че няма никакви индикации за това дали и по кое време би провела нов търг за продажбата им ", разяснява Димитър Георгиев, началник " Финансови пазари " в " Елана трейдинг ".
Възможните решения
Има разнообразни хрумвания, като всички носят спорни реакции измежду притежателите им и капиталовата общественост. Една от най-старите е те да се трансфорат в държавен дълг - като се преструктурират в ДЦК. " Активните обезщетителни принадлежности (в това число 37 млн. лева жилищнокомепсанторни записи от лихвоточки) все още са към 465 млн. лева Евентуалното им преобразяване в държавен дълг при съответствие 1:1 би нараснало равнището му с близо половин милиард лв. и в този смисъл вероятността за реализирането на тази догадка е извънредно дребна ", споделя Георгиев, съгласно който най-хубавото решение с тях е да продължи приватизация на държавни сдружения с опция за потребление на обезщетителни принадлежности. " Този вид също има отрицателни страни, само че салдото е в интерес на позитивните – отдръпването на страната като неефикасен притежател, решение на дългогодишния проблем с държателите на обезщетителни принадлежности без генерирането на държавен дълг, оживление на финансовия пазар у нас, доходи в бюджета и други, споделя той.
Според Красимира Паунина, портфолио управител в " Селект асет мениджмънт ", концепцията те да станат ДЦК не е за изключване. " При задоволително положително обмисляне на възможната емисия дълг във времето тя не би натежала доста върху настоящия държавен бюджет, тъй като към днешна дата дейните бумаги са на стойност малко под 500 млн. лева ". От Министерството на финансите разясниха за " Капитал ", че не са обсъждани сходни хрумвания. Действия в такава посока имаше по време на кабинета " Станишев ", само че тя остана неосъществена.
Наскоро от Асоциацията на притежателите на компенсаторки направиха и предложение да се сътвори сдружение със специфична капиталова цел (АДСИЦ), в което да се съберат държавни земи, а притежателите на бонове да станат негови акционери. " Ако това сдружение бъде листнато на БФБ, заинтригуваните лица ще могат да търгуват свободно акциите си, чиято цена към този момент ще може да се въздейства от представянето на компанията и нейните финансови резултати ", разяснява Паунина.
Цените накъде
В момента представителите на пазара не се наемат да кажат заслужава ли си инвестиция в обезщетителни бумаги. " Цената им е напълно функционалност на политически решения и в този смисъл не бих могъл да се наемам с каквато и да е прогноза " разяснява Димитър Георгиев.
" Тъй като към този момент тези принадлежности нямат друго приложение, предстоящо търговията с тях може да стане още по-неликвидна и надлежно освобождението от тях би било доста по-трудно и с нараснали трансакционни разноски. Събитието, което може да раздвижи търговията с тях, би било обвързвано или с нова смяна в проектите на ръководещите във връзка с режима на потреблението им, или с възможното дефиниране на ориста на тези бумаги, които в даден миг би трябвало да престанат да съществуват. От капиталова позиция по-добре за всички наранени страни ще бъде даването на оптималната изясненост по проблема допустимо най-скоро ", разяснява и Красимира Паунина. Сделки на мрачно
В края на 2012 и началото на 2013 година започнаха масирани покупки на поименни бонове през борсата. Tе направиха усещане на пазарните участници най-много заради обстоятелството, че за разлика от предходни скокове нямаше разумна причина за това. Тя стана ясна няколко месеца по-късно, когато земеделското министерство разгласи обществено, че приготвя рекордно огромен търг за продажба на земи против непарични средства. Това резонно повдигна въпроса дали някой не беше търгувал с финансовите принадлежности на база вътрешна информация. Впоследствие земите бяха закупени от няколко компании, гравитиращи към притежателите на " Винпром Пещера ", а даже и Комисията за финансов контрол стартира инспекция. Ако тогава земеделското министерство беше направило транспарантна процедурата, това щеше да има няколко фекта - цените на боновете щяха да се покачат, повече от притежатели им биха се възползвали от по-високата цена. Щеше да има и по-голяма конкуренция от искащи за земите, което би вдигнало цената им и занулило по-голям номинал бонове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ