Видове Тарантули
Тарантулите са паяци, принадлежащи към семейство Lycosida). Те си наподобяват по метода си онлайн, а се разграничават по размера и разцветката си, както и по степента си на отровност. Всяка Тарантула е отровна, само че в друга степен - ухапването на някои е съвсем безобидно, други предизвикват гибел.
Общите признаци, по които може да се разбере, че виждате Тарантула, е че тези същества наподобяват на паяци, само че телата им са много по-едри, в сравнение с елементарния паяк. Съществуват стотици типове Тарантули. Смята се, че има над 800 типа, само че има и Тарантули, които към момента не са известни на науката. Апулийската Тарантула населява Италия, Испания и Португалия и доближава до 4 сантиметра дължина. Тя е рижава с черни линии, които са украсени по ръбовете с алено. Главогръдът на Апулийската Тарантула е черен.
Повечето Тарантули живеят в дупки, които са до 60 сантиметра дълбоки. Обикновено те запушват входа със сухи листа. През деня Тарантулата седи в дупката си, а през нощта излиза на лов, с цел да хваща инсекти или дребни земноводни. През зимата Тарантулата запечатва дупката си със сухи растения, оплетени с паяжина. Много Тарантули на цвят са кафеникави или сивкави, с цел да се сливат с околната среда, защото най-често живеят наоколо до почвата.
Отровата на Тарантулите се съдържа в специфични жлези, които се намират в главогръда и се впръскват в тялото на жертвата през специфични отвори в крачетата, с които Тарантулата пробива кожата на плячката си. Тарантулите не атакуват човек просто по този начин, само че в случай че някой ги нервира, те реагират с нахлуване. По-чувствителни в това отношение са женските Тарантули в интервала, когато носят със себе си топче от паяжина, в което са скрили яйцата си, или носят върху гърба си дребните новоизлюпени паячета, които могат да са до 300 на брой.
Ухапването на Тарантула съвсем в никакъв случай не е смъртоносно за индивида, само че за дребни гризачи, птички и земноводни ухапването на Тарантула и впръскването на отрова провокира летален излаз. Човек, който е ухапан от Тарантула, изпитва мощна болежка и може да получи сериозен оток и пожълтяване на кожата, които отминават след към два месеца.
Тарантулите в последно време са известни като екзотични домашни любимци (наред с игуаните, космат змей, саламандър, мини прасенце, чинчила, домашно порче, змии, червенобуза костенурка, папагал ара, неразделки, канарчета) защото са непретенциозни и лесни за развъждане животни.
Някои типове Тарантули са прекомерно нападателни и са несъответствуващи за развъждане в домашни условия, други пък са прекомерно чувствителни и елементарно могат да загинат, в случай че се отглеждат в несъответствуващи за тях условия.
Чилийският розов птицеяд, прочут и като тарантула Чилийска роза, е една от най-популярните типове Тарантули, които се оферират по зоомагазините като домашни любимци. Тези Тарантули са отзивчиви и изискват минимални грижи. Тарантулата чилийска роза е дълга към 16 сантиметра и е с кафеникаво тяло, което има розови петна и е покрито с фини светли косъмчета. Чилийска роза е известна с това, че от време на време не яде в продължение на три-четири месеца.
За разлика от нея Беловласият птицеяд се храни добре. Той наподобява доста на Чилийска роза, само че тялото му е сивкаво, другояче като на розовия му другар е покрито с фини светли косъмчета. Мексиканският птицеяд, прочут и като Мексиканска червеноколенеста Тарантула е с доста ярки цветове. Тази Тарантула е кафеникава, с шарени крачета, на които има кафяви, червеникави и оранжеви линии. Дължината доближава до 18 сантиметра и е доста известна като домакински любим. Сред минусите е фактът, че може да провокира алергична реакция при допиране с гола ръка.
Черната бразилска Тарантула също е измежду желаните домашни любимци, защото не е нападателна. Единствен проблем съставляват фините косъмчета, с които е покрито тялото й, защото те могат да провокират алергична реакция поради отделяните от тях отрови. Те доближават до 18 сантиметра, само че порастват доста постепенно и стават изцяло зрели екземпляри едвам към осмата си година. Черната Тарантула се нуждае от огромен терариум - в случай че я отглеждате в дребен, тя просто ще загине.
Черната Тарантула живее до 20 години е поради този факт е желана за зоокътове в учебни заведения в целия свят, защото се трансформира в амулет на учениците. Тарантулата се храни най-вече с инсекти и ще се усеща добре, в случай че постоянно в терариума й се пускат живи щурци, които тя да лови. Черната Тарантула елементарно ще си направи укритие в терариума, в случай че отделите едно парче дърво, което е издълбано по този начин, че тя да може да се скрие в кухината. В терариума на този тип Тарантула постоянно би трябвало да има дребен съд с вода, защото тя има потребност от висока мокрота в терариума, с цел да се усеща добре.
Тарантулата Златен птицеяд доста наподобява на Чилийска роза и на Беловласия птицеяд, тъй като като тях е покрита с фини косъмчета. Златният птицеяд е получил името си поради характерния златист цвят на крачетата си. Този тип Тарантули доближават до 20 сантиметра дължина, само че са доста кротки и поради това са доста известни като домашни любимци в целия свят. Необходима им е 70 % мокрота в терариума, с цел да се усещат добре. Те се хранят с разнообразни типове живи инсекти, които би трябвало да се пускат в терариума им. При по-голямо самообладание можете да научите Златния птицеяд да седи добродушно в ръката ви, без да мърда.
Костариканската Тарантула е известна като домакински любим, само че изисква малко повече грижи в развъждането. Този тип не е спокоен като Розовия и Златния птицеяд, по тази причина не се предлага да се взима в ръце, защото елементарно ще избяга. Костариканската Тарантула не е от типовете, които хапят, само че тя постоянно ще се пробва да избяга, в случай че я извадите от терариума.
Чилийска роза, Златният и Беловласият птицеяд, както и Черната и Костариканска Тарантула не би трябвало да се държат прекомерно високо над пода. Ако паднат от високо, те могат да пострадат доста неприятно и може даже да се стигне до съдбовен излаз. Телата на тези типове Тарантули са прекомерно нежни и при конфликт с твърда повърхнина резултатът постоянно е противен. Какъвто и тип Тарантула да отглеждате в дома си, би трябвало да й купувате шурци и други инсекти от специфични магазини, а да не ги ловите на открито. Ако ги хващате на открито, те може да са носители на доста типове болести и Тарантулата ви да пострада.
