10 любопитни факта за таралежите
Таралежите са обичаните ни горски жители. Малки, бързи и неописуемо красиви. Чести герои в детските приказки и будещи почит поради смелостта си да се изправят против змиите.
В България са предпазен тип от Закона за биологичното многообразие. Активни са през нощта, а стъпките им плашат близките, тъй като наподобяват човешките. Събрали сме още 10 любопитни обстоятелството за дребните бодливци, а вие просто продължете да четете.
Таралежите ca се появили на Земята преди към 58 милиона години . Най-малкият е бил дълъг единствено към 5 сантиметра и e живял в тропическите гори на Британска Колумбия преди към 52 милиона години. Сега таралежи се срещат даже в Сибир. Те избират места с доста широколистни дървета и шубраци. Избягват прекомерно гъсти гори и блатисти местности.
Иглите им са с дължина до 2 сантиметра. Покриват главата, гърба и страните на таралежа. Тези игли са кухи и са цялостни с въздух . Възрастните таралежи имат по над 6000 игли. Годишно, таралежът сменя една на всеки три игли. Върху главата и коремчето си има гъста, груба четина. Лапите му са с остри нокти. Задните му крайници са много по-дълги от предните. Козината на муцуната и коремчето варира от жълтеникаво бяла до мрачно кафява.
Иглите на таралежа са кафеникави, а през тях минават тъмни линии. Лисиците съумяват да се оправят с иглите им, като го търкалят до вода, където таралежът не може да е сгънат на кълбо. Ежковците се грижат за почистването на иглите си, като ги хващат с дългите междинни пръсти на предните си лапи.
Таралежът е всеяден. Храни се с всичко, което откри. Обича инсекти, а също по този начин и техните ларви . Освен това, яде дъждовни червеи, стоножки, пчели, оси, бръмбари, охлюви, паднали плодове, жаби, змии, гущери, дребни птички, мърша, яйца, гъби, ядки, моркови. Обича даже мляко. Докато търси храна, таралежът може да измине до 3 километра за една нощ. Той е много алчен и за една нощ може да изяде храна, равна на една трета от тежестта му. След зимния си сън, в продължение на няколко дни, той е като ходещо олицетворение на глада, тъй като събуждайки се, търси само с какво да се нахрани.
Бременността им трае 31-39 дни. Обикновено отглеждат едно потомство годишно, само че от време на време и две. От едно потомство излизат 4-5 дребни. Те са слепи и блестящо розови . Тежат 20 грама. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3-4 седмици. На 5-6 седмици те стават изцяло самостоятелни от своите родители. Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината таралежи умират преди да навършат една година. Започват да се развъждат едвам откакто изкарат първата си зима. Живеят 3-4 години, само че от време на време възрастта им доближава 6-8 години. 
Таралежът тича доста бързо – до 3 метра в секунда. Той може да скача, да плува и да пълзи. Зрението му е много едва, само че обонянието и слухът му компенсират това . Пулсът му през лятото е 180 удара в минута, е по време на зимния сън е от 8 до 20 удара в минута.
Зимният сън на таралежите продължава 128 дни. Докато таралежът спи, неговата температура спада до 2 градуса, а в естествени условия тя е 34 градуса . Дишането при спящите таралежи е доста забавено: най-много 8 вдишвания-издишвания в минута. За съпоставяне, естественото им дишане е с периодичност 40-50 пъти в минута.
Таралежите имат имунитет към отровата на пепелянките, без значение, че те не ловуват тъкмо този тип змии . Също по този начин съвсем не им работят даже най-силните токсини: живачен хлорид, арсен, цианкалий, циановодород и други. Те имат имунитет против змийската отрова, с помощта на протеина еринацин в мускулите им. Концентрацията на това вещество обаче е относително дребна, по тази причина по-силноотровните змии не престават да бъдат опасност за бодливците .
В сръбската национална медицина урината от таралеж се употребява при лекуване на алкохолизъм . Според античните египтяни, лойта от таралежи лекува плешивостта. 
Таралежите от време на време придвижват съществени болести като салмонелоза. Те имат доста бълхи, както и кърлежи. По този метод придвижват доста болести, от които страдат и хората . Докато върви в тревата, таралежът събира десетки кърлежи с иглите си. Той няма по какъв начин да ги отстрани. Дори съществува такова разбиране като „ таралежо-час “ – то отразява какъв брой кърлежа събира върху иглите си таралежът за един час, до момента в който върви. Това разбиране се употребява от биолозите, които наблюдават навиците на таралежите.
За да се отърват от охлювите, градинарите слагат бирени клопки – закопават в земята съдове с бира, а по-късно събират влезлите в клопката вредители. А таралежите също не отхвърлят напитката . Както и доста други животни, на тях им харесва усета на пенливата бира. И като всички пиещи, се напиват и даже могат да заспят до клопката. Ако таралеж изпие прекомерно доста бира получава алкохолно натравяне с всички съпътстващи го признаци.
