ТАНЯ ТАНАСОВА е родена в семейство на бесарабски българи в

ТАНЯ ТАНАСОВА е родена в семейство на бесарабски българи в Република Молдова. Пише стихове от ученичка. Завършила е публицистика в Кишиневския държавен университет. За първи път в България нейното творчество е показано във вестник " Сливенско дело ", следват " Литературен фронт ", " Модерен свят " и други Работила е в български издания в Бесарабия - " Родно слово " (Кишинев) и " Камбана " (Болград, Украйна). Първата й стихосбирка е " Това съм аз " (1990), а втората - " Нежни листа " (1994). През 1995 година дружно със фамилията си се реалокира в България. В Габрово, където живее в началото, с помощта на издателство " Луна " стават факт книгите " Полет от Онгъла " (1999) и " Ще ме харесаш след това " (2004). През 2009-2010 година редактира в Стара Загора вестника " Корени български ", чийто първи брой е отпечатан, а останалите 12 излизат единствено в електронен тип. Стихосбирката й за деца " Чудни хора " е измежду наградените в националния конкурс " Да върнем книгите в ръцете на децата " (2018, Гоце Делчев). Член е на културно-просветното сдружение за връзки с бесарабските и таврийските българи " Родолюбец ". Омъжена, майка е на четирима синове.

" Важни са и тематиките, и римите "

" Сега не е съвременно да се приказва за хубавото, за естественото, за стойностното "

" Старая се да се впечатлявам единствено от положителното "

- Спомняте ли си момента, когато прописахте, Таня? Кое бе първо - стихотворение или прозаичност?

- Започнах със стихове някъде в четвърти клас, от седми пишех и материали за районния вестник. Подготвях се да аплайвам публицистика в Кишинев. Това беше на съветски език. По-късно, от 16-годишна, пробвах и прописах стихове на български и се почувствах в свои води!

- Пишете с любов и болежка за България. Кое обаче доминира?

- Болката идва от обичта. Затова ме боли, тъй като България е като драгоценен камък, който е безстопанствен, пренебрегнат, подценяван, а би трябвало единствено да се избърше и сложи на заслуженото място, с цел да заблести. Обичта е повече, несъмнено, с цел да овладее болката и отново да е жива! Стихосбирката ми, в която има доста тъжни редове за страната ни, се споделя въпреки всичко " За България с обич "!

- Какво място заема Бесарабия в сърцето и в поезията ви?

- Значимо, само че е след България. Стихотворението за дюлята, която ме чака в Буджака, " Заминаване " - за първото ми вървене там на посетители, посвещението на сина ми, роден в България, и други са написани в първите години, когато към този момент живеех тук. В тях се виждат и тъгата, и любовта ми към Бесарабия. Няма по какъв начин да не се срещат тези две болки (за България и Бесарабия) в душата ми. Но пък си е и благосъстояние да има човек две родни страни. Имам неиздадени стихове за Бесарабия, един ден уповавам се да ги събера в книга.

- Кое ви въодушевява? Къде намирате източници за вашето творчество? Кога пишете? Бързо и елементарно ли се ражда поезията ви, или стихотворенията ви идват постепенно и ги оставяте да отлежат?

- Различно. Някои стихотворения пораждат първо като тематика, която развъртвам последователно. Други ме връхлитат в този момент и незабавно. Пиша, когато имам ентусиазъм, а то може да пристигна от най-различни неща, ненадейно. Когато го няма - чета. Обичам лирика, не предпочитам създателите, задоволително е да ме притегля текстът.

- Какво съгласно вас е нужно, с цел да се получи стихотворението, да стане хубаво? Коя е тайната съставна част на положителната лирика?

- Главната мисъл би трябвало да е ясна, разпознаваема за читателите, езикът - добър, формата лека и елегантна и не на последно място - належащо е създателят да е доброжелателен.

- Важни ли са тематиките, на които написа поетът? Или словото, думите и римите са от по-голямо значение?

- Важни са тематиките, несъмнено. Може да се напише красиво (ритмично, римувано, с добра лексика) стихотворение, само че безсмислено или просташко; има ли потребност от такова!? Все отново поезията не е игра, не е забавление. Тя може да бъде лирична, лека, както и в музиката има разнообразни жанрове, само че при всички случаи би трябвало да е смислена. Поезията съгласно мен има задачата да премисля и сервира на хората вълнуващи и значими неща от живота в по-кратка, стегната и по-въздействаща форма. Няколко надарени реда от време на време свършват повече работа от дебели романи, лекции, отчети и прочие Химнът да вземем за пример е знак - наред със знамето, герба, а той на първо място е стихотворение. Така че значими са и тематиките, и римите...

- Преди време бяха доста известни литературни кръжоци, поетични сбирки, школи за креативно писане и така нататък Защо в актуалния свят на " умните " технологии все по-рядко се приказва за хубавото слово и вдъхновяващите думи?

- И в този момент ги има, въпреки и по-малко. Но те се изгубват в потока на многото благоприятни условия, разтварят се в големия океан на достъпността на всеки към всичко. Хората внезапно се оказахме все едно измежду голям панаир, където има от всичко по доста. Често се изкушаваме да пипаме и да опитваме всичко поред. От една страна - съвсем липсва цензура, постоянно се приветства особеното, тъкмо противоположното, даже то и да е необразовано, неспособно, просташко - с цел да покажем какъв брой сме " лоялни, демократични и напреднали ". От друга - самият създател постоянно няма усет, визия или може би предпочитание, воля да осмисля, да преценя. И това не е единствено в литературата, а по-принцип - в този момент не е съвременно да се приказва за хубавото, за естественото, за стойностното. Заливат ни отвред с каква ли не информация и вести, една от друга по-зловещи и по-стряскащи, част от тях - лъжливи, както се схваща след това. Все едно, че нищо хубаво не се случва. Мнозина се възмущават от тази обстановка, само че очевидно не можем елементарно да се преборим. Това е болест на времето, която, уповавам се, обществото ни да прекара без съществени последствия.

- Авторка сте на шест стихосбирки. Коя от тях ви е най-скъпа и за какво?

- Няма такава. Всяка си има своя роля и значение. Стихосбирката " Чудни хора " е по-специална, тъй като ми е единствена към този момент за деца. Тя беше отличена през 2018 година в националния конкурс " Да върнем книгите в ръцете на децата ". Но и " За България с обич ", която излезе през 2014 година в София, е доста емблематична за моето творчество.

- Защо нарекохте детската стихосбирка " Чудни хора "? Имало ли е миг във вашия живот, когато сте се чудили на хората - за какво са толкоз благи или противоположното?

- Мислех върху няколко разновидността за наименование, само че се стопирах на това, тъй като е по-общо. Така се споделя едно от стихотворенията в нея. Думата " чудноват " по-принцип има две разнообразни смисли. В единия случай - когато буди неразбиране, в другия - удивление. При мен тези две окраски може би се съчетават, сливат се, тъй като са ориентирани от дете към възрастни - то хем не ги схваща, хем почита тяхното мнение.

Срещала съм разнообразни хора, била съм в обстановки, когато са ме учудвали с положително. И противоположното също се е случвало, за жалост. Но се старая да се впечатлявам единствено от положителното, а другото да си го изяснявам по някакъв метод.

- Какво е мнението ви за актуалната българска лирика? Следите ли по какъв начин се развива тя в родната ви Молдова?

- С наслада се увещавам, че има доста добра и мощна модерна българска лирика. С наслаждение се топвам в поетичния свят да вземем за пример на Георги Константинов, Ивайло Балабанов, Никола Инджов, Филип Марински, Ники Комедвенска, Мария Донева и още доста други.

Да, интересувам се от този развой и в Бесарабия. В Молдова излиза в последно време сборник " Бесарабски наниз ", в Украйна е публикуван лиричен алманах с произведения от млади създатели " Сърца на кръстопът ". С някои от тях съм се срещала. Радвам им се! Макар че чувствам по какъв начин им се затруднява " плуването в морето на поезията " поради незадоволителното притежаване на езика. Много ме боли за тези наши младежи, които не пишат на български, а на други езици, които очевидно усещат по-родни. Някои от тях са доста надарени и биха имали огромен принос към българската литература.

- Майка сте на трима синове, когато със брачна половинка ви се преселвате в България. Защо го направихте? Как стигнахте до тази стъпка? Оправдаха ли се упованията ви, когато заживяхте тук? Как се решихте да родите и четвъртото си дете?

- След разпадането на Съветския съюз доста неща започнаха да се трансформират в Бесарабия, нашето потомство пострада може би най-чувствително. Миграцията към този момент никого не учудваше, та и до момента е по този начин. Въпрос на избор беше - накъде?... Не е ли разумно едни българи да се завърнат в България?! За нас беше някак естествено това. И България тогава към този момент беше почнала да ни припознава като свои рожби. Ако бяхме отишли другаде, тогава да е чудно. Мисля даже, че щеше да се случи и без подтик оттова, родолюбивите усеща узряваха от ден на ден в нас с всеки досег до прародината, притегателната мощ на Отечеството се усилваше.

Скоро се разрових в архивни материали, по-точно в " Ревизские сказки " (преброяването на популацията в Руската империя от тези времена), и открих информация за моите предшественици. Основателят на нашия жанр там е Яков Стойчев Танасов. Знаех от татко ми, че в България са ги казвали Георгистойчовите, единствено че той не знаеше от кое място са по-точно. (По майчина линия си знам корена и той ме води в село Ботево (Чумлекьой), Ямболско.) Потвърждава се и фактът, че е пристигнал със синовете си. За първи път видях черно на бяло, че е дошъл във Валя-Пержей с трима синове и четвъртият се е родил там. Този, четвъртият, се споделя Михаил (Михал) и е дядо на татко ми. Направих сходен паралел - и аз пристигнах в България с трима синове и четвъртия го родих тук. Може би това е заслужено, може би това е отговор! Сигурно по този начин е трябвало да стане!

Дали се оправдаха упованията ми?... И да, и не... Срещнахме доста положителни хора, които се пробват да ни оказват помощ - кой с каквото може. И най-важното - радват ни се, одобряват ни като братя, като свои. Имахме и имаме и доста компликации, някои естествени, други - не. Опитвам се да приема всичко като нужда от жертва, с цел да бъдат по-добре тук децата ни, техните потомци.

- Има ли някое от децата ви афинитет към поезията или прозата?

- Да, несъмнено. И четиримата са привлечени от словото, от езиците. Някои от тях са изкушени от поезията още от дребни и в този момент. Най-големият ми наследник Александър, който е музикант, има и много сполучливи стихотворения.

- На какво или кого е отдадено най-новото ви стихотворение?

- Текущата ми креативна година е белязана с прелестно събитие в фамилията: раждането на първото ми внуче - Александър. Две от стихотворенията, отдадени на него, влязоха в алманаха на фондация " Буквите " - " Нова българска литература. Детски истории 2019 ".

- За какво мечтае поетесата Таня Танасова?

- В света към мен да има по-силна религия и повече нематериалност. Лично за мен - повече внуци, подобаваща работа и реализация.