Бесарабска българка: Всички книги и филми за войната оживяха
Таня Станева - бесарабската българка, която от първия ден на войната ни прави съпричастни посредством ефора на бТВ към събитията в Киев, пробвайки се да се прибере у дома при най-близките.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 2715
Преди дни Таня идва в София. Казва, че усеща спокойствието даже във въздуха. С смут си спомня за войната.
„ Всички книги и филми за войната оживяха. За първи път чух сирена и това стана песничка за приспиване за доста хора. С тях лягахме и ставахме. Усетих страха, когато бях на гарата и желаех да се прибера. Ти пребиваваш в едно шоково положение, ние бяхме 20 души. Много е значимо да не оставаш самичък, ние се подкрепяхме. Именно в гарата видях централизация на боязън, суматоха и човешка болежка. Хората се тъпчат един различен, желаят да влязат. Инвалиди, остарели и млади, деца, животни. Просто извънредно “, описа тя пред бТВ.
В продължение на седмица Таня прави опити за евакуация от Киев към родното си село Криничне, където я чакат родителите и 12-годишната ѝ щерка. Най-накрая тя стига до дома с рейс.
„ Майка ми е доста прочувствена, тя се разплака. Каза, че се е молела да си дойда. С дребната се прегърнахме. Мисля, че вярата, че всичко ще е наред, тя ни държеше. Аз ѝ споделих: " Мамо, аз имам толкоз проекти в този живот, Господ няма по какъв начин да ми го прекъсне ". Но доста други младежи също имаха проекти, толкоз е незаслужено. Няма да не помни тотално празния Киев, в никакъв случай не съм го виждала по този начин. Хората са у дома или в бомбоубежища. Усещане като че ли армагедонът мина и няма никой жив. Празнина тотална и когато слушам, че хората бягат зад граница се запитвам какъв брой от тях ще се върнат “, добави тя.
Макар в сигурност, Таня към момента се опасява от незнайното бъдеще и се плаши от всеки звук.
„ Един ден ще спре войната, има начало, има и край, аз мисля, че злото ще бъде осъдено. Но какво ще вършим след това с това психическо положение, по какъв начин ще преживеем това? Някой като тракне с вратата и се изплашвам - дори тук в България. Всичката тази експанзия и злоба от Русия няма да мине за едно потомство. Няма по какъв начин да се прости това, какъв брой деца умряха. От първия ден на войната толкоз сълзи се изляха, че можеш да събереш един океан. Мечтая всичко това да свърши “, описа още тя.
По-далечните фантазии на Таня са свързани с работата ѝ и възраждането на родината. Тя бленува за остарялата Украйна, кипяща от живот и кино фестивали. И до момента в който мечтае, тя лети, усмивката ѝ е необятна и чиста, а очите ѝ блестят. Но действителността към момента е друга, а фантазиите надалеч.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 2715
Преди дни Таня идва в София. Казва, че усеща спокойствието даже във въздуха. С смут си спомня за войната.
„ Всички книги и филми за войната оживяха. За първи път чух сирена и това стана песничка за приспиване за доста хора. С тях лягахме и ставахме. Усетих страха, когато бях на гарата и желаех да се прибера. Ти пребиваваш в едно шоково положение, ние бяхме 20 души. Много е значимо да не оставаш самичък, ние се подкрепяхме. Именно в гарата видях централизация на боязън, суматоха и човешка болежка. Хората се тъпчат един различен, желаят да влязат. Инвалиди, остарели и млади, деца, животни. Просто извънредно “, описа тя пред бТВ.
В продължение на седмица Таня прави опити за евакуация от Киев към родното си село Криничне, където я чакат родителите и 12-годишната ѝ щерка. Най-накрая тя стига до дома с рейс.
„ Майка ми е доста прочувствена, тя се разплака. Каза, че се е молела да си дойда. С дребната се прегърнахме. Мисля, че вярата, че всичко ще е наред, тя ни държеше. Аз ѝ споделих: " Мамо, аз имам толкоз проекти в този живот, Господ няма по какъв начин да ми го прекъсне ". Но доста други младежи също имаха проекти, толкоз е незаслужено. Няма да не помни тотално празния Киев, в никакъв случай не съм го виждала по този начин. Хората са у дома или в бомбоубежища. Усещане като че ли армагедонът мина и няма никой жив. Празнина тотална и когато слушам, че хората бягат зад граница се запитвам какъв брой от тях ще се върнат “, добави тя.
Макар в сигурност, Таня към момента се опасява от незнайното бъдеще и се плаши от всеки звук.
„ Един ден ще спре войната, има начало, има и край, аз мисля, че злото ще бъде осъдено. Но какво ще вършим след това с това психическо положение, по какъв начин ще преживеем това? Някой като тракне с вратата и се изплашвам - дори тук в България. Всичката тази експанзия и злоба от Русия няма да мине за едно потомство. Няма по какъв начин да се прости това, какъв брой деца умряха. От първия ден на войната толкоз сълзи се изляха, че можеш да събереш един океан. Мечтая всичко това да свърши “, описа още тя.
По-далечните фантазии на Таня са свързани с работата ѝ и възраждането на родината. Тя бленува за остарялата Украйна, кипяща от живот и кино фестивали. И до момента в който мечтае, тя лети, усмивката ѝ е необятна и чиста, а очите ѝ блестят. Но действителността към момента е друга, а фантазиите надалеч.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ