Експерт каза какво трябва да направим, за да живеем 6 месеца, без да работим
С над 10% е скочил размерът на брутните необслужвани заеми и задатъци в края на първото тримесечие на 2024 година спрямо декември предходната година, демонстрират данните на Българска народна банка.
„ Тази наклонност на повишаване при необслужваните заеми е в синхрон с повишаването на отпуснатите заеми. Нараства броят на необслужените като безспорна сума и като брой заеми, събираемостта остава на високи равнища “, разяснява ръководителят на Асоциацията за ръководство на вземанията в България Райна Миткова.
Тя уточни, че средният размер на необслужвания дълг е 568 лева, което е по-малко от минималната работна заплата. По думите ѝ това постоянно са заеми, изтеглени при краткотрайни финансови усложнения, а не хронични.
Пред Bulgaria ON AIR Райна Миткова уточни като проблем пред българите неналичието на „ бели пари за черни дни “.
„ Голяма част от българите нямаме спестявания. Научихме се, че парите са толкоз налични, че сега, в който ни потрябват, ще вземем от банката или бърз заем. Банките бяха заемодател номер едно, последната година са съвсем изравнени с бързите заеми, към които прибягваме при незабавни потребности. Ако имаме заделени пари, това няма да се наложи “, сподели гостът.
На доктрина човек би трябвало да има финансов буфер, с цел да живее 6 месеца без приходи. Това е сумата, която сте икономисали за посрещането на непредвидени разноски или неочакван незабавен случай – да загубим работа си или приходите ни да намалеят и така нататък
Миткова даде съвет – при приемане на заплатата си да заделяме 10-20% встрани.
„ Това да става незабавно, когато получим своя приход, не в края на месеца, в случай че ни останат пари. Заделяме тази сума и не я пипаме. Останалите средства в края на месеца можем на влагаме. Добра процедура е да вършим персонален или фамилен бюджет – това е методът да кажем на парите си по какъв начин да бъдат разпределени “, добави специалистът.
Миткова предложи също по този начин да не плащаме постоянно с кредитни карти, тъй като пари, които не се виждат, се харчат по-неусетно и е „ по-болезнено да извадим тези пари от джоба си “.
Анализите демонстрират, че най-вече неточни длъжници има измежду младежите.
„ Задълженията са доста ниски – средният дълг е до 2 500 лева – за софтуерни играчки – телефони, преносими компютри, нещо което е доста естествено, вършат го, тъй като нямат опита и знанията да ръководят персоналните си финанси. Това са 21-35-годишни хора, хора с положителни специалности и приходи, живеят в огромните градове “, добави Миткова.
