И Шекспир под ножа
Таня Глухчева
Мине се не мине малко време и на американците им хрумва някоя " гениална " концепция, с която да шокират света. Преди няколко години взеха решение, че ще бъдат доста политкоректни и ще цензурират Марк Твен, тъй като един от героите му е " негърът Джим ". Различни НПО-та твърдяха, че би трябвало да се забранят или пренапишат творбите където се приказва за " негри " и думата да се размени с " афроамериканци " или " чернокожи ". Всяко знамение за три дни. Това се позабрави.
Наскоро гимназиалните учители във Флорида бяха сюрпризирани, че не могат да преподават пиеси на Шекспир поради полово и расистко наличие. Или най-малко пасажите със съответното наличие да бъдат пропускани. Изведнъж политкоректността закупи и тесногръд характерности. Неща, които се виждат по малкия екран, в интернет и къде ли още не, се оказват неприемливи за часовете по литература. Изниква въпросът, в случай че Ромео и Жулиета бяха гей двойка цветнокожи, бягащи от Путин или някоя комунистическа страна като Китай, Куба или Северна Корея дали пък нямаше да трансформира творбата в най-задълбочено изучаваното?! Нищо не се знае, може скоро и такава версия да забележим по книжарниците. Живеем във времена, когато някой мъчно може да сътвори нещо, което след време да бъде несъмнено като " класика ". Затова е доста по-лесно да промениш, напряко да опрапастиш нещо към този момент основано, потвърждавайки, че го осъвременяваш и правиш по-достъпно за децата, които не желаят да четат. А политкоректността докара до там, че негър да играе ролята на Орфей, афроамериканка да бъде Малката нимфа и така нататък
Как следователно ще усетим духа на епохата, в която се развива действието? Как ще разберем метода на живот, концепциите и какво писателят желае да ни каже за това време?
Страшното е, че и у нас има доста хора, които поддържат тези приумици. Това докара до " осъвременяване " на " Под игото " преди години. От една страна, беше написано на " шльокавица ", което не се възприе от младите, само че се подвигна медиен звук. След това взеха решение да заменят някои думи, които учениците не схващат и по този начин " кипарис " стана " вечнозелено растение ", като че ли единствено той е такова...
Ако Марк Твен, Уилям Шекспир, Иван Вазов и редица други създатели можеха да видят какво става с творбите им през днешния ден, несъмнено щяха да се самоубият. Но въпреки всичко те са ги писали в едни по-други времена, за едни по-други читатели, необременени от евроатлантически полезности.
Мине се не мине малко време и на американците им хрумва някоя " гениална " концепция, с която да шокират света. Преди няколко години взеха решение, че ще бъдат доста политкоректни и ще цензурират Марк Твен, тъй като един от героите му е " негърът Джим ". Различни НПО-та твърдяха, че би трябвало да се забранят или пренапишат творбите където се приказва за " негри " и думата да се размени с " афроамериканци " или " чернокожи ". Всяко знамение за три дни. Това се позабрави.
Наскоро гимназиалните учители във Флорида бяха сюрпризирани, че не могат да преподават пиеси на Шекспир поради полово и расистко наличие. Или най-малко пасажите със съответното наличие да бъдат пропускани. Изведнъж политкоректността закупи и тесногръд характерности. Неща, които се виждат по малкия екран, в интернет и къде ли още не, се оказват неприемливи за часовете по литература. Изниква въпросът, в случай че Ромео и Жулиета бяха гей двойка цветнокожи, бягащи от Путин или някоя комунистическа страна като Китай, Куба или Северна Корея дали пък нямаше да трансформира творбата в най-задълбочено изучаваното?! Нищо не се знае, може скоро и такава версия да забележим по книжарниците. Живеем във времена, когато някой мъчно може да сътвори нещо, което след време да бъде несъмнено като " класика ". Затова е доста по-лесно да промениш, напряко да опрапастиш нещо към този момент основано, потвърждавайки, че го осъвременяваш и правиш по-достъпно за децата, които не желаят да четат. А политкоректността докара до там, че негър да играе ролята на Орфей, афроамериканка да бъде Малката нимфа и така нататък
Как следователно ще усетим духа на епохата, в която се развива действието? Как ще разберем метода на живот, концепциите и какво писателят желае да ни каже за това време?
Страшното е, че и у нас има доста хора, които поддържат тези приумици. Това докара до " осъвременяване " на " Под игото " преди години. От една страна, беше написано на " шльокавица ", което не се възприе от младите, само че се подвигна медиен звук. След това взеха решение да заменят някои думи, които учениците не схващат и по този начин " кипарис " стана " вечнозелено растение ", като че ли единствено той е такова...
Ако Марк Твен, Уилям Шекспир, Иван Вазов и редица други създатели можеха да видят какво става с творбите им през днешния ден, несъмнено щяха да се самоубият. Но въпреки всичко те са ги писали в едни по-други времена, за едни по-други читатели, необременени от евроатлантически полезности.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ