4 истории на Таня Богомилова
Таня Богомилова е легенда на българския спорт. Шампионка на 100 м бруст от игрите в Сеул `88, тя е единственият български плувец със златен олимпийски орден в историята.
Родена на 30 юни 1964 година в София, тя споделя живота си с друга емблематична фигура в българското плуване - Георги Дангалаков. Двамата са семейство от 1986 година и дружно покоряват Олимп като треньор и играч.
Двете им деца - Ана (1987) и Георги-младши (1993), също имат спортна закалка, надлежно в плуването и баскетбола. Ето част от най-съкровените, най-забавни, а и най-смразяващи персонални и фамилни истории на Таня, съгласила се да ги опише пред вестник " Сега ".
1. Къде е Таня Богомилова?
Преди олимпийските игри в Сеул през 1988 година моята подготовка се следеше от самото начало. Как плавам, какво върша. Защото една година преди олимпиадата аз не участвах на никое място по надпревари. За да мога да се съсредоточвам за олимпийските игри, отказвах всички предложения за шампионати.
Въпреки че можеше спортистите сами да избират с кое име да бъдат представяни по време на надпреварите в Сеул и аз авансово си бях декларирала Богомилова, уредниците към този момент ме бяха записали под новата ми фамилия - Дангалакова.
И тъй като дълго време не се бях появявала на никое място, известни бяха единствено някакви мои резултати, на публицистите в Южна Корея им беше доста забавно дали въпреки всичко ще вземам участие. Още повече че в описите за надпреварите в бруста се появява друго име - Таня Дангалакова.
Когато пристигнахме на летището, репортерите идват към тима ни и се запътват право към треньора и към мен. И почват страхливо да задават въпроси на нашия Старши - Панко Гюрков, лека му пръст. За тима - по какъв начин е, що е. Той споделя: " Ами доста са добре всички ", а аз заставам тъкмо до него.
И те стартират да се чудят: " Добре, тогава за какво Таня Богомилова не е тук? Защо не се появи? ". И той споделя: " Е, по какъв начин да я няма, ето я тук. " Но те не престават: " Но по какъв начин по този начин? Нея я няма в стартовите листове... " Най-сетне схванаха, че Дангалакова и Богомилова е едно и също лице и внезапно се зарадваха ужасно доста: " О, супер! Значи въпреки всичко ще има реванш. " Защото по това време ние си бяхме в непрекъсната конкуренция с германките.
След това към този момент заваляха и тривиалните въпроси към мен: " Как си? Добре ли се чувстваш? ". Но най-шокиращ за мен си остава първият въпрос при идването ни в Сеул: " Къде е Таня Богомилова? "
2. Мама не ме храни
Всички мемоари, свързани с първото ми дете - щерка ми Ани, са доста скъпи и множеството - доста занимателни. Тя беше доста бясно детенце, доста живо. Непрекъснато говореше, общуваше с всички, даже спираше инцидентни хора по улицата.
Много ѝ беше прелестно да спре някого, в случай че да вземем за пример носи самун или ябълки, или дини - каквото и да е. И да му каже: " Чичко, дай ми малко самун, че мама не ме храни. " А аз тогава към този момент бях малко или доста известна - олимпийски първенец, и ме разпознаваха хората. Пък аз не обичах доста да ме стопират, да ме заговарят, да желаят подпис. Чувствах се неловко.
И в такива обстановки напълно се сконфузвах - хваната за ръка с щерка ми, която се оплаква на хората, че не я храня. Изчервявах се и започвах да експортирам лекция: " Ани, недей по този начин, бе, мамо. Срам ме е... " Хората почваха да се смеят, тъй като виждат, че това е детска реакция...
Тя проговори доста рано - още на 9 месеца. Баба ѝ - моята майка, тъй като я гледаше, до момента в който аз плувах, ужасно доста ѝ говореше, заради което и тя проговори доста бързо. И плямпаше, та знае ли се... Толкова отракана, толкоз отворена, че постоянно ме хващаше позор.
Качваме се в трамвая да се прибираме и тя декларира: " Някой да стане! " И аз отново стартирам: " Ани, не трябва по този начин, мамо... " Но тя продължава на висок звук: " Ако никой не стане, ще хапвам семки и ще храча на земята! " (аз постоянно държах в джоба семки, с цел да ѝ задръствам някак устата, да не приказва доста, тъй като до момента в който играе със семка, мълчи). Хората я виждат, че е фърфалак на няма и две годинки, някой става да направи място и аз сядам, а тя - в мен. И тя стартира да си яде семките, само че почтително си събира люспите в джобчето.
Най-фрапиращият за мен спомен, обвързван с Ани, е една обстановка в градинката пред НДК, когато брат ми я накара да играе кючек в центъра на София. Защото доста хубаво танцувала... Наистина, баба ѝ я беше научила да танцува непрестанно.
По едно време виждам, че са се събрали доста хора, а брат ми потегля да си смъква шапката, та го запитвам: " Какво става тука? " А той ми вика: " Ми, систър, Ани танцува, за какво да не съберем някой лев? " Леле, избухнах: " Любомире, ще те убия! Как може такова нещо? "
В един миг хората се обръщат и виждат, че съм аз. И стартират: " О, но това вашето дете ли е? " А аз се червя и я крещя незабавно да пристигна при мен, само че тя се дърпа: " Мамо, чакай да си довърша танца! " Такава беше - каквото ѝ кажеш, незабавно стартира: стихотворение, ария - няма проблеми. Та, доста позор съм брала поради нейната контактност като дребна.
3. Тревога в Гърция
Имам бездънен спомен с децата ми и от една не доста приятна преживелица - когато синът ми изчезна. Тя се разигра в Гърция. Жорко беше дребен - на 5 години. Ние сме на работа на о-в Крит - аз работех на едно място, Гого работеше на друго. Обикновено взимах Жорко с мен, тъй като не можеше да върви на детска градина, а Ани си плуваше в басейна с татко си.
И отиваме един ден ние при мъжа ми, с цел да му обясня какво трябваше да се случи денем. Аз работех към един фитнес, в който имаше детски басейн и аз образовах деца там. И започвам да му изяснявам: " Ние ще отидем там, през днешния ден ще има тържество. " През това време Жорко стои тъкмо до мен. Но както се бях увлякла да описвам каква ще е програмата на тържеството, внезапно виждам, че него към този момент го няма до мен...!
Басейнът на о-в Крит, където живеехме - в Ханя, е на морето. Блокът, в който живеехме чартърен, беше на няма и 50 метра оттова. Дори не се пресичаше улица. През това време Гого готвеше неговия тим за съревнование и там имаше доста хора - деца, родители. Изведнъж започваме всички да се обръщаме, да се озъртаме за Жорко - него го няма! Изпадаме всички в суматоха.
Първо отидохме при съседско семейство албанци, с което бяхме доста близки и децата ни израснаха дружно - да проверим дали не е отишъл при тях. Не! Прибираме се у дома - няма го. Мъжът ми стартира да го търси по брега на морето, да не би да се е заиграл и да е паднал във водата. Час и половина търсене... Всичко ни се прекатурна!
А малко настрана от басейна минава основният междуградски път към Ретимно - аутобан. Аз изпаднах в нервност - плача. Ани реве, целият тим реве. Отидохме в полицията - няма го. Дори в този момент, като описвам, настръхвам...
От обезсърчение взех решение да звънна в моята работа. И запитвам шефа - Андреа: " Случайно Жорко да е там? " И той ми споделя: " Таня, тук е. " При което аз, както приказвам по телефона, се свличам и примирам. Гого ме раздруса, свести ме и му споделих да тръгваме незабавно да го взимаме.
Поуспокоих се, качихме се на мотора и до момента в който пътуваме, си крещя, че в този момент нито върви да му се карам, нито нищо... Попитах го единствено: " Жорко, какво стана бе, мамо? Какво правиш тука? " А той - тъй като вижда, че всички сме изплашени и даже кака му почва да го прегръща и да реве - и взе да хлипа: " Мамо, аз мислех, че ще ме оставиш при тате и няма да мога да бъда на тържеството. И по тази причина взех решение да дойда самичък... "
Минал напълно деликатно самичък по целия маршрут, вървял по тротоара, по какъв начин е пресичал - не знам. Дори спрял на една будка, от която постоянно му купувах сок и дъвка, където го познават и го питали: " Жорко, ти къде отиваш? " И той им споделил: " При мама ", та даже получил дъвка.
После отишъл при Андреа, който го попитал: " Къде е майка ти, бе? " Нашият му споделил: " А, тя ще пристигна. " И седнал почтително на пейката, където всички деца седят, и седи и ме чака. Шеф! Ето това е - уплашил се, че ще го оставя при татко му и няма да може да си играе с децата. И по тази причина избяга, та ни подвигна кръвното на всички.
4. Ударението има значение
В Гърция сме. Но в самото начало на нашето престояване като служащи. Брат ми ще се дами. Ние още не знаем доста добре гръцки. Отиваме с моя мъж в магазин за публични облекла, ще се издокарваме.
Важно е да уточня, че на гръцки думата " га̀мо " значи " женитба ". А дума " гамо̀ " е вулгарният израз за правене на обич - мръсната дума за " секс ". И влизаме в магазина с Гого и той взема думата, тъй като доста обича да плямпа. Има и отлично възприятие за комизъм, само че тъкмо тогава смехът беше за наша сметка.
Обръща се той към продавачката и ѝ изяснява доста деликатно на гръцки: " Добър ден, госпожо! Искам моята младоженка да я облечете, с цел да е най-хубавата - като за " гамо̀ ".
И те седят и ни гледат втрещено. Все отново виждат, че сме чужденци и приказваме негоден гръцки и стартират да се хилят. Но Гого продължава: " Ама за какво се смеете? Аз съм сериозен - желая жена ми да я облечете! Тя е доста известна, олимпийска шампионка е и би трябвало да е най-хубава, тъй като ще върви на " гамо̀ "!
И продавачката стартира да му дава отговор напълно постепенно: " Господине, ние ви разбрахме, само че тази дума, която я казвате, не значи тъкмо това, което си мислите. Ние ще я облечем ужасно, само че различен път да знаете, че ударението има значение. "
Родена на 30 юни 1964 година в София, тя споделя живота си с друга емблематична фигура в българското плуване - Георги Дангалаков. Двамата са семейство от 1986 година и дружно покоряват Олимп като треньор и играч.
Двете им деца - Ана (1987) и Георги-младши (1993), също имат спортна закалка, надлежно в плуването и баскетбола. Ето част от най-съкровените, най-забавни, а и най-смразяващи персонални и фамилни истории на Таня, съгласила се да ги опише пред вестник " Сега ".
1. Къде е Таня Богомилова?
Преди олимпийските игри в Сеул през 1988 година моята подготовка се следеше от самото начало. Как плавам, какво върша. Защото една година преди олимпиадата аз не участвах на никое място по надпревари. За да мога да се съсредоточвам за олимпийските игри, отказвах всички предложения за шампионати.
Въпреки че можеше спортистите сами да избират с кое име да бъдат представяни по време на надпреварите в Сеул и аз авансово си бях декларирала Богомилова, уредниците към този момент ме бяха записали под новата ми фамилия - Дангалакова.
И тъй като дълго време не се бях появявала на никое място, известни бяха единствено някакви мои резултати, на публицистите в Южна Корея им беше доста забавно дали въпреки всичко ще вземам участие. Още повече че в описите за надпреварите в бруста се появява друго име - Таня Дангалакова.
Когато пристигнахме на летището, репортерите идват към тима ни и се запътват право към треньора и към мен. И почват страхливо да задават въпроси на нашия Старши - Панко Гюрков, лека му пръст. За тима - по какъв начин е, що е. Той споделя: " Ами доста са добре всички ", а аз заставам тъкмо до него.
И те стартират да се чудят: " Добре, тогава за какво Таня Богомилова не е тук? Защо не се появи? ". И той споделя: " Е, по какъв начин да я няма, ето я тук. " Но те не престават: " Но по какъв начин по този начин? Нея я няма в стартовите листове... " Най-сетне схванаха, че Дангалакова и Богомилова е едно и също лице и внезапно се зарадваха ужасно доста: " О, супер! Значи въпреки всичко ще има реванш. " Защото по това време ние си бяхме в непрекъсната конкуренция с германките.
След това към този момент заваляха и тривиалните въпроси към мен: " Как си? Добре ли се чувстваш? ". Но най-шокиращ за мен си остава първият въпрос при идването ни в Сеул: " Къде е Таня Богомилова? "
2. Мама не ме храни
Всички мемоари, свързани с първото ми дете - щерка ми Ани, са доста скъпи и множеството - доста занимателни. Тя беше доста бясно детенце, доста живо. Непрекъснато говореше, общуваше с всички, даже спираше инцидентни хора по улицата.
Много ѝ беше прелестно да спре някого, в случай че да вземем за пример носи самун или ябълки, или дини - каквото и да е. И да му каже: " Чичко, дай ми малко самун, че мама не ме храни. " А аз тогава към този момент бях малко или доста известна - олимпийски първенец, и ме разпознаваха хората. Пък аз не обичах доста да ме стопират, да ме заговарят, да желаят подпис. Чувствах се неловко.
И в такива обстановки напълно се сконфузвах - хваната за ръка с щерка ми, която се оплаква на хората, че не я храня. Изчервявах се и започвах да експортирам лекция: " Ани, недей по този начин, бе, мамо. Срам ме е... " Хората почваха да се смеят, тъй като виждат, че това е детска реакция...
Тя проговори доста рано - още на 9 месеца. Баба ѝ - моята майка, тъй като я гледаше, до момента в който аз плувах, ужасно доста ѝ говореше, заради което и тя проговори доста бързо. И плямпаше, та знае ли се... Толкова отракана, толкоз отворена, че постоянно ме хващаше позор.
Качваме се в трамвая да се прибираме и тя декларира: " Някой да стане! " И аз отново стартирам: " Ани, не трябва по този начин, мамо... " Но тя продължава на висок звук: " Ако никой не стане, ще хапвам семки и ще храча на земята! " (аз постоянно държах в джоба семки, с цел да ѝ задръствам някак устата, да не приказва доста, тъй като до момента в който играе със семка, мълчи). Хората я виждат, че е фърфалак на няма и две годинки, някой става да направи място и аз сядам, а тя - в мен. И тя стартира да си яде семките, само че почтително си събира люспите в джобчето.
Най-фрапиращият за мен спомен, обвързван с Ани, е една обстановка в градинката пред НДК, когато брат ми я накара да играе кючек в центъра на София. Защото доста хубаво танцувала... Наистина, баба ѝ я беше научила да танцува непрестанно.
По едно време виждам, че са се събрали доста хора, а брат ми потегля да си смъква шапката, та го запитвам: " Какво става тука? " А той ми вика: " Ми, систър, Ани танцува, за какво да не съберем някой лев? " Леле, избухнах: " Любомире, ще те убия! Как може такова нещо? "
В един миг хората се обръщат и виждат, че съм аз. И стартират: " О, но това вашето дете ли е? " А аз се червя и я крещя незабавно да пристигна при мен, само че тя се дърпа: " Мамо, чакай да си довърша танца! " Такава беше - каквото ѝ кажеш, незабавно стартира: стихотворение, ария - няма проблеми. Та, доста позор съм брала поради нейната контактност като дребна.
3. Тревога в Гърция
Имам бездънен спомен с децата ми и от една не доста приятна преживелица - когато синът ми изчезна. Тя се разигра в Гърция. Жорко беше дребен - на 5 години. Ние сме на работа на о-в Крит - аз работех на едно място, Гого работеше на друго. Обикновено взимах Жорко с мен, тъй като не можеше да върви на детска градина, а Ани си плуваше в басейна с татко си.
И отиваме един ден ние при мъжа ми, с цел да му обясня какво трябваше да се случи денем. Аз работех към един фитнес, в който имаше детски басейн и аз образовах деца там. И започвам да му изяснявам: " Ние ще отидем там, през днешния ден ще има тържество. " През това време Жорко стои тъкмо до мен. Но както се бях увлякла да описвам каква ще е програмата на тържеството, внезапно виждам, че него към този момент го няма до мен...!
Басейнът на о-в Крит, където живеехме - в Ханя, е на морето. Блокът, в който живеехме чартърен, беше на няма и 50 метра оттова. Дори не се пресичаше улица. През това време Гого готвеше неговия тим за съревнование и там имаше доста хора - деца, родители. Изведнъж започваме всички да се обръщаме, да се озъртаме за Жорко - него го няма! Изпадаме всички в суматоха.
Първо отидохме при съседско семейство албанци, с което бяхме доста близки и децата ни израснаха дружно - да проверим дали не е отишъл при тях. Не! Прибираме се у дома - няма го. Мъжът ми стартира да го търси по брега на морето, да не би да се е заиграл и да е паднал във водата. Час и половина търсене... Всичко ни се прекатурна!
А малко настрана от басейна минава основният междуградски път към Ретимно - аутобан. Аз изпаднах в нервност - плача. Ани реве, целият тим реве. Отидохме в полицията - няма го. Дори в този момент, като описвам, настръхвам...
От обезсърчение взех решение да звънна в моята работа. И запитвам шефа - Андреа: " Случайно Жорко да е там? " И той ми споделя: " Таня, тук е. " При което аз, както приказвам по телефона, се свличам и примирам. Гого ме раздруса, свести ме и му споделих да тръгваме незабавно да го взимаме.
Поуспокоих се, качихме се на мотора и до момента в който пътуваме, си крещя, че в този момент нито върви да му се карам, нито нищо... Попитах го единствено: " Жорко, какво стана бе, мамо? Какво правиш тука? " А той - тъй като вижда, че всички сме изплашени и даже кака му почва да го прегръща и да реве - и взе да хлипа: " Мамо, аз мислех, че ще ме оставиш при тате и няма да мога да бъда на тържеството. И по тази причина взех решение да дойда самичък... "
Минал напълно деликатно самичък по целия маршрут, вървял по тротоара, по какъв начин е пресичал - не знам. Дори спрял на една будка, от която постоянно му купувах сок и дъвка, където го познават и го питали: " Жорко, ти къде отиваш? " И той им споделил: " При мама ", та даже получил дъвка.
После отишъл при Андреа, който го попитал: " Къде е майка ти, бе? " Нашият му споделил: " А, тя ще пристигна. " И седнал почтително на пейката, където всички деца седят, и седи и ме чака. Шеф! Ето това е - уплашил се, че ще го оставя при татко му и няма да може да си играе с децата. И по тази причина избяга, та ни подвигна кръвното на всички.
4. Ударението има значение
В Гърция сме. Но в самото начало на нашето престояване като служащи. Брат ми ще се дами. Ние още не знаем доста добре гръцки. Отиваме с моя мъж в магазин за публични облекла, ще се издокарваме.
Важно е да уточня, че на гръцки думата " га̀мо " значи " женитба ". А дума " гамо̀ " е вулгарният израз за правене на обич - мръсната дума за " секс ". И влизаме в магазина с Гого и той взема думата, тъй като доста обича да плямпа. Има и отлично възприятие за комизъм, само че тъкмо тогава смехът беше за наша сметка.
Обръща се той към продавачката и ѝ изяснява доста деликатно на гръцки: " Добър ден, госпожо! Искам моята младоженка да я облечете, с цел да е най-хубавата - като за " гамо̀ ".
И те седят и ни гледат втрещено. Все отново виждат, че сме чужденци и приказваме негоден гръцки и стартират да се хилят. Но Гого продължава: " Ама за какво се смеете? Аз съм сериозен - желая жена ми да я облечете! Тя е доста известна, олимпийска шампионка е и би трябвало да е най-хубава, тъй като ще върви на " гамо̀ "!
И продавачката стартира да му дава отговор напълно постепенно: " Господине, ние ви разбрахме, само че тази дума, която я казвате, не значи тъкмо това, което си мислите. Ние ще я облечем ужасно, само че различен път да знаете, че ударението има значение. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ