Бог: „Кога ще се научите да живеете, като че ли мен ме няма?”
Тамрико Шоли (истинската й фамилия е Шошиашвили) е публицист и публицист. Родена е в Луганск, през 2000 година се мести в Киев. По обучение е икономист. Работила е в издателските къщи Edipresse в Украйна, Бигмир-онлайн, Аск-Онлайн Медиа. Първата си книга издава през 2012 година - „ Мъжът от вътрешната страна ”, втората през 2014 година - „ Жената от вътрешната страна ". Предлагаме ви фрагмент от книгата й „ Когато Бог си пожелае нещо ”.
— Мила, имам молба към теб — Бог спря, слезе от колелото и си смъкна очилата. Очите му бяха положителни, само че след всички премеждия в моя живот, не знаех какво мога да чакам от Него. Продължих да го виждам, а той умерено пиеше вода.
– Тежичко баирче беше, само че пък гледката каква е...!— Каква е молбата?
— А, да, молбата. Трябва да се заема със съществени каузи, тъй че не би ли могла един месец да поживееш единствено за себе си, с обич към теб, на драго сърце към живота? Да правиш това, което постоянно си желала да правиш, нищо да не искаш, нищо да не планираш и да не очакваш? Така сякаш мен ме няма.— Но теб те има — допрях Го с показалеца си.
— Откъде знаеш? Как може да си сигурна кой съм в действителност? Може да съм плод на въображението ти - просто твоят интуиция, вътрешен глас, която си олицетворила.— В облика на 40-годишен мъж, който обожава лофери?Бог се разсмя гръмко.
— Хората са привикнали да ме има. Че могат постоянно да кажат „ Господи, елементарни ми " и гадостите да изчезват все едно не ги е имало. После това се не помни.
А в случай че нещо не е както би трябвало – „ Това е поради теб, Господи! ". Ако го мързи някого - „ Моля Те, Господи, направи го и повече няма да те апелирам за нищо! " Кога ще се научите да живеете сякаш мен ме няма?
— Като че ли Те няма? – бях шокирана. Усетих по какъв начин някой се пробва да измъкне земята под краката ми и започвам да потъвам незнайно къде.
— Все едно, че ти си Бог. Мила моя, единствено месец. Поживей за себе си единствено 30 дни. Ти искаш някой да те обикне за цялостен живот, а не можеш да се обикнеш даже единствено за месец.— Цял месец…— Само един месец. Времето ще мине бързо и аз ще ти донеса красиво магнитче.
— Мила, имам молба към теб — Бог спря, слезе от колелото и си смъкна очилата. Очите му бяха положителни, само че след всички премеждия в моя живот, не знаех какво мога да чакам от Него. Продължих да го виждам, а той умерено пиеше вода.
– Тежичко баирче беше, само че пък гледката каква е...!— Каква е молбата?
— А, да, молбата. Трябва да се заема със съществени каузи, тъй че не би ли могла един месец да поживееш единствено за себе си, с обич към теб, на драго сърце към живота? Да правиш това, което постоянно си желала да правиш, нищо да не искаш, нищо да не планираш и да не очакваш? Така сякаш мен ме няма.— Но теб те има — допрях Го с показалеца си.
— Откъде знаеш? Как може да си сигурна кой съм в действителност? Може да съм плод на въображението ти - просто твоят интуиция, вътрешен глас, която си олицетворила.— В облика на 40-годишен мъж, който обожава лофери?Бог се разсмя гръмко.
— Хората са привикнали да ме има. Че могат постоянно да кажат „ Господи, елементарни ми " и гадостите да изчезват все едно не ги е имало. После това се не помни.
А в случай че нещо не е както би трябвало – „ Това е поради теб, Господи! ". Ако го мързи някого - „ Моля Те, Господи, направи го и повече няма да те апелирам за нищо! " Кога ще се научите да живеете сякаш мен ме няма?
— Като че ли Те няма? – бях шокирана. Усетих по какъв начин някой се пробва да измъкне земята под краката ми и започвам да потъвам незнайно къде.
— Все едно, че ти си Бог. Мила моя, единствено месец. Поживей за себе си единствено 30 дни. Ти искаш някой да те обикне за цялостен живот, а не можеш да се обикнеш даже единствено за месец.— Цял месец…— Само един месец. Времето ще мине бързо и аз ще ти донеса красиво магнитче.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ