Такива филми ме карат да си мисля с усмивка и

Такива филми ме карат да си мисля с усмивка и трогване, че в действителност не е правилно, че щастливите фамилии си наподобяват. Напротив, всяко е щастливо по своему. И аз нямам нищо срещу да видя на кино всички щастливи любовни истории на земята.

Може би повода беше в сладкодумната Анюта Качева, преводачка на едноименния разказ, която преди прожекцията ни описа за миналогодишното си пътешестване до Северна Норвегия и срещата си с създателя на книгата толкоз очарована, че ни приготви да забележим нещо изумително. Самата тя призна, че не е гледала кино лентата и не знае какво да чака, тъй като книгата е доста хубава и както знаем, постоянно киното не може да е равно на литературата. Специално отидох да я запитвам след прожекцията – сподели ми, че филмът е прелестен! И ми предложи да си купя и романа, което ще направя.

Това е една малко тъжна любовна история. Защото е разказана от един от дълго време мъртъв татко на порасналия му наследник. Синът е афектиран, както всяко дете, че татко му го е изоставил вечно, без време и неуместно, и историята за Портокаловото момиче е извинението на бащата. Това е роман за една обич от пръв взор, почнала с една разпиляна торба портокали в Осло, предходна през слънчева Севиля и завършваща с хепи енд. Има единствено една детайлност – тази обич е доста къса. И бащата се пробва да изясни на сина си за какво си коства да изживеем напълно всички хубави мигове в живота си. Имаме дадена единствено една безкрайност и тя е мига, в който сме в този момент.

Анюта Качева сподели, че Юстайн Гордер – създателят на романа – й споделил на срещата им, че в случай че можел в този момент да смени заглавието на книгата си, щял да я кръсти по този начин – Ако искаш да живееш, би трябвало да си подготвен да умреш. Гледайте кино лентата и ще разберете, че в това заглавие има доста повече светлина, в сравнение с горчивина…

Следващите прожекции са тук.