Преди 145 години: Един от най-прочутите българи си отива от коварна болест
Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, дори и угризението на своята лична совест.
На днешния ден преди тъкмо 145 години си отива един популярен българин - Любен Каравелов. Поет, публицист, публицист, енциклопедист, етнограф и герой за свободата на България, той умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза в град Русе.
Любен Каравелов е роден на 7 ноември 1834 или 1835 година (според други източници - 1837 г.) в град Копривщица. Баща му е заможния бегликчия Стойчо Каравела, а майка му - Неделя Доганова. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца - четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали, и три девойки: Рада, Велика и Мария.
Каравелов способства значително за развиването на публичната мисъл в България през Възраждането, написа библиографски писания, публикации по българска литература, просвета, лексикография, политическа история, нумизматика. Той взе участие в националреволюционното придвижване като член и ръководител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния при започване на 70-те на 19 век.
Сред неговите произведения са " Българи от остаряло време ", " Хаджи Ничо ", " Маминото детенце ", " Войвода ", " Хубава си, моя горо... ", " Стоян " и " Песен на Раковски ".
Любен Стойчев Каравелов е прочут с десетки прозвища: Личо Каравелов или Каравела, Личо Стойчев, Иля Стоев Каравелов; псевдоними: Л. Куручешмелъ, Кара Мустафа, Кара Мустафа Бучукоолу, Бако Бакалов Бучукоолу, Черния Вельо, Велчо Бакалов Бучукоглу, Д. Иванеску, Л. Пугало, Фрайхер декор Цървулко, Хъръ Павлов, Михо, Балканский патриот, Барон Лулчо, Болгарин, Буки Покой, Гарван, Л. Калчо, Карачун, Л. С. Крътица, Один из членов болгарского комитета Хаджи Вощац, Южный славянин, Янко.
На днешния ден преди тъкмо 145 години си отива един популярен българин - Любен Каравелов. Поет, публицист, публицист, енциклопедист, етнограф и герой за свободата на България, той умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза в град Русе.
Любен Каравелов е роден на 7 ноември 1834 или 1835 година (според други източници - 1837 г.) в град Копривщица. Баща му е заможния бегликчия Стойчо Каравела, а майка му - Неделя Доганова. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца - четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали, и три девойки: Рада, Велика и Мария.
Каравелов способства значително за развиването на публичната мисъл в България през Възраждането, написа библиографски писания, публикации по българска литература, просвета, лексикография, политическа история, нумизматика. Той взе участие в националреволюционното придвижване като член и ръководител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния при започване на 70-те на 19 век.
Сред неговите произведения са " Българи от остаряло време ", " Хаджи Ничо ", " Маминото детенце ", " Войвода ", " Хубава си, моя горо... ", " Стоян " и " Песен на Раковски ".
Любен Стойчев Каравелов е прочут с десетки прозвища: Личо Каравелов или Каравела, Личо Стойчев, Иля Стоев Каравелов; псевдоними: Л. Куручешмелъ, Кара Мустафа, Кара Мустафа Бучукоолу, Бако Бакалов Бучукоолу, Черния Вельо, Велчо Бакалов Бучукоглу, Д. Иванеску, Л. Пугало, Фрайхер декор Цървулко, Хъръ Павлов, Михо, Балканский патриот, Барон Лулчо, Болгарин, Буки Покой, Гарван, Л. Калчо, Карачун, Л. С. Крътица, Один из членов болгарского комитета Хаджи Вощац, Южный славянин, Янко.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ