Благой Иванов: Въображението трябва да се тренира и да се поддържа във форма
Въображението би трябвало да се тренира и да се поддържа във форма, да бъде поставяно в разнообразни обстановки, които го тестват, подлагат на подозрение, изпитват го до каква степен може да се приспособява към нови сюжети. То може да бъде лепило сред действителни истории, които по някакъв метод интерпретираш, до момента в който пишеш, само че може да бъде и сместа, от която създаваш изцяло фантастични фигури. Това каза писателят, кинокритик и радиоводещ Благой Д. Иванов в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова.
Повод за гостуването му бе новата му книга – " Опасни сказания “. Премиерата й е довечера в Bar Singles от 19.00 часа.
Оформлението на корицата и илюстрациите са дело на художника Иван Беров. И в тази, както и в останалите свои книги, той залага на черно-белите илюстрации. " Смятам, че черно-бялото дава опция на читателя самичък да дооцвети, да доразкаже историята “, разясни Иванов.
Мотивацията за написването на романа идва от желанието му да впечатли тогавашната си другарка и сегашна брачна половинка. " Мислех, че ще се поразходя в парка, ще събера някакви хрумвания, ще завъдя някакви чудовища в главата ми и ще ги претворя. Обаче се оказа, че това страшилище е много по-опасно и ужасно, в сравнение с си мислех, и книгата стана много по-амбициозна, в сравнение с чаках. В един миг, чудейки се дали ще се получи, осъзнаваш, че към този момент си стигнал финала, някак си всичко се е навързало, и то разумно, не принудително. Това е тази магия на писането, която съгласно мен няма никакво научно пояснение на този стадий “, показа Благой Иванов.
Започва работа по книгата през септември 2024 година с упоритостта да я завърши до пролетта на 2025 година " Знам, че имах тези качества. Проблемът е, че се сблъсках с доста тежък креативен блокаж – нещо, което не ми се беше случвало до момента. Винаги съм си мислел, че това е просто легенда и причина някой да не прави нещо, обаче ми беше доста мъчно. Трябваше да преборя нещо вътрешно и то не беше някаква персонална драма. По-скоро беше противоположното – усещах се прекомерно добре и това ми пречеше да насоча някаква отрицателна сила към писането. Преборих го, просто ми лиши повече време и в последна сметка завърших книгата през октомври. През тези 13 месеца имаше 6, в които не съумях да напиша нищо “, описа писателят.
Вдъхновение при написването на историите той черпи както от литературата, по този начин и от киното, от създатели като Уилям Питър Блати, Хауърд Лъвкрафт, Рей Бредбъри, Клифърд Саймък, Роджър Зелазни, Стивън Кинг. " За да е добър един публицист, той би трябвало да е изчел доста. Писането е доста комплициран развой, в който израства и твоето въображение. Не чакам вдъхновението. Музата би трябвало да се насили, не да се чака тя да благоволи да въодушеви. Това е добра причина да си намираме постоянно опрощение за какво не вършим нещо. Нямаме опрощение – в случай че имаш упоритост, сядаш и го правиш “, безапелационен бе Благой Иванов.
Сюжетът споделя за деца, които намират един анатемосан ръкопис – истории, които те четат. " Всяка от тези истории е доста друга една от друга, само че те водят до една и съща крайна дестинация “, добави писателят.
Той описа и по какъв начин се е спрял на заглавието на романа. " Сказание “ може да е легенда, може да е мит, може да е предания или просто роман. Когато използваш тази дума или сходни на нея, доста постоянно този остарял претекст придава една спомагателна компактност и няма потребност от обстоятелственост. Щом е поверие, значи е нещо, което се е случило преди и евентуално може да е забравено или позабравено. Сказанията в книгата са по-модерни, само че те са свързани като генезис с нещо антично “, изясни Иванов.
Всяка своя книга той дефинира и като автобиографична. " Това не значи, че аз съм се срещал с чудовища или че съм сериен палач, а че нещата, които уплътняват историята, са ми се случили. Това най-често е обвързвано с междуличностни връзки “, разясни писателят.
Повод за гостуването му бе новата му книга – " Опасни сказания “. Премиерата й е довечера в Bar Singles от 19.00 часа.
Оформлението на корицата и илюстрациите са дело на художника Иван Беров. И в тази, както и в останалите свои книги, той залага на черно-белите илюстрации. " Смятам, че черно-бялото дава опция на читателя самичък да дооцвети, да доразкаже историята “, разясни Иванов.
Мотивацията за написването на романа идва от желанието му да впечатли тогавашната си другарка и сегашна брачна половинка. " Мислех, че ще се поразходя в парка, ще събера някакви хрумвания, ще завъдя някакви чудовища в главата ми и ще ги претворя. Обаче се оказа, че това страшилище е много по-опасно и ужасно, в сравнение с си мислех, и книгата стана много по-амбициозна, в сравнение с чаках. В един миг, чудейки се дали ще се получи, осъзнаваш, че към този момент си стигнал финала, някак си всичко се е навързало, и то разумно, не принудително. Това е тази магия на писането, която съгласно мен няма никакво научно пояснение на този стадий “, показа Благой Иванов.
Започва работа по книгата през септември 2024 година с упоритостта да я завърши до пролетта на 2025 година " Знам, че имах тези качества. Проблемът е, че се сблъсках с доста тежък креативен блокаж – нещо, което не ми се беше случвало до момента. Винаги съм си мислел, че това е просто легенда и причина някой да не прави нещо, обаче ми беше доста мъчно. Трябваше да преборя нещо вътрешно и то не беше някаква персонална драма. По-скоро беше противоположното – усещах се прекомерно добре и това ми пречеше да насоча някаква отрицателна сила към писането. Преборих го, просто ми лиши повече време и в последна сметка завърших книгата през октомври. През тези 13 месеца имаше 6, в които не съумях да напиша нищо “, описа писателят.
Вдъхновение при написването на историите той черпи както от литературата, по този начин и от киното, от създатели като Уилям Питър Блати, Хауърд Лъвкрафт, Рей Бредбъри, Клифърд Саймък, Роджър Зелазни, Стивън Кинг. " За да е добър един публицист, той би трябвало да е изчел доста. Писането е доста комплициран развой, в който израства и твоето въображение. Не чакам вдъхновението. Музата би трябвало да се насили, не да се чака тя да благоволи да въодушеви. Това е добра причина да си намираме постоянно опрощение за какво не вършим нещо. Нямаме опрощение – в случай че имаш упоритост, сядаш и го правиш “, безапелационен бе Благой Иванов.
Сюжетът споделя за деца, които намират един анатемосан ръкопис – истории, които те четат. " Всяка от тези истории е доста друга една от друга, само че те водят до една и съща крайна дестинация “, добави писателят.
Той описа и по какъв начин се е спрял на заглавието на романа. " Сказание “ може да е легенда, може да е мит, може да е предания или просто роман. Когато използваш тази дума или сходни на нея, доста постоянно този остарял претекст придава една спомагателна компактност и няма потребност от обстоятелственост. Щом е поверие, значи е нещо, което се е случило преди и евентуално може да е забравено или позабравено. Сказанията в книгата са по-модерни, само че те са свързани като генезис с нещо антично “, изясни Иванов.
Всяка своя книга той дефинира и като автобиографична. " Това не значи, че аз съм се срещал с чудовища или че съм сериен палач, а че нещата, които уплътняват историята, са ми се случили. Това най-често е обвързвано с междуличностни връзки “, разясни писателят.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ