Шведско
Така се случи, че за една седмица гледах двата най-награждавани през предходната година шведски кино лентата, и незабавно взех решение да пиша. Това кино е класа и международна марка. А и щипка екзотика ще повлияе добре на всеки усет, знания и осведоменост. В " От в този момент нататък " разкаянието и себеотричането най-после обезпечават някакъв най-малък късмет за обикновено бъдеще. Дебютният филм на Магнус декор Хорн е огромният локален победител със седем награди, в това число за филм и за режисьор, и оценка 6.7 в IMDb. Йон (Улрих Мюнтер) е рус източен изкривен младеж със едва остро лице, редуциран взор и (или отсъстващо и вглъбено) изражение. Баща му, наедрял плещест мълчаливец (знаете, там с усеща не се парадира), го взима от някакво институция и го закарва у дома при изкуфял и безразличен дядо и своеволен и приказлив дребен брат. Оказва се, че Йон е умъртвил приятелката си и... го връщат в същата среда и учебно заведение единствено след две години!
Вместо схващане и нов късмет в учебно заведение го чакат тормоз, побои, вербално и физическо принуждение, дамгосване, изолираност, и обществено изключване, обществено неодобрение и заклеймяване. Той понася всичко покорно, тъй като знае (както и ние), че си го е заслужил. Изненадващо съседката на убитатата (нанесла се е след престъплението) Малин (Лоа Ек), наперена привлекателна и устата брюнетка, го харесва и стават гаджета. Търпението на Йон обаче не е безпределно, както и самоненавистта, омерзението и способността за преглъщане. Ситуацията ескалира и избухва като настъпана по нехайство пехотна мина. Показаното разкайване и себеотричане обаче най-после обезпечават някакъв най-малък късмет за обикновено бъдеще, макар че малко по-рано сме били уверени, че всичко свършва... В " Човек на име Уве " трансформацията е удивителна. Моят любимец обаче е на Ханес Холм, спечелил пет награди (три шведски, в това число на публиката и за артист в основна роля) и с оценка 7.5 в IMDb. Филмът е сниман по на, която е преведена и на български и доста четена.
Уве (Ролф Ласгор, който поради " След сватбата " на Сузане Бийр обожавам) е неотдавнашен пенсионер вдовец без деца, изритан без капка признателност след десетилетия вярна и почтена работа. Той е скучен, натякващ, неприятелски, конфликтен и хапливо-саркастичен голям набит и преносим нападателен буквоядец, на всяка гозба мерудия, маниак на разпоредбите, които самичък е написал, без никой да го моли. Неговите " никой няма да преживее този живот! " и " АУДИ - четири нули на таблото и една зад кормилото " са напряко брилянтни. Възгласът му " идиоти! " касае всички в близост без изключение, най-вече ненавижда " белите ризи ", а маниащината му стига до такава степен, че не си приказва с най-хубавия си (и единствен) другар, към този момент неработоспособен след инсулт, тъй като кара ВОЛВО, а не СААБ (и още по-лошо, минал е на БМВ)! Жена му Соня (Ида Енгвол), хубаво, общително и търпеливо благо миньонче, е била светица, негова цялостна диаметралност. Един ден Уве взема решение да се самоубие. Трагикомичното е, че все не съумява поради всякакви " идиоти ", а един път парадоксът е цялостен - вместо да се хвърли под влака, избавя различен от акцидент! Основен " провинен " за неговото продължаващо и нежелано битие е нанеслата се в съседство иранка Парване (Бахар Парс), смугла енергична и експанзивна майка на три деца, с мъж, " който може нищо ". Тя е отзивчива, сърдечна и деликатна, добър готвач и... несъвършен водач. Парване дружно с децата трансформира като с вълшебна пръчица дъртия човекомразец и заядливец. Трансформацията е удивителна, а предишното му (междувременно разказано) ни демонстрира един съзнателен, почтен и добър човек, очукан и злобен от несгоди и бедствия, поднесени му от несправедливия злоумишлен живот и сляпата орис. Късното благополучие, вярното другарство, благодарността и признателността на близките обаче към момента са алтернатива...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Вместо схващане и нов късмет в учебно заведение го чакат тормоз, побои, вербално и физическо принуждение, дамгосване, изолираност, и обществено изключване, обществено неодобрение и заклеймяване. Той понася всичко покорно, тъй като знае (както и ние), че си го е заслужил. Изненадващо съседката на убитатата (нанесла се е след престъплението) Малин (Лоа Ек), наперена привлекателна и устата брюнетка, го харесва и стават гаджета. Търпението на Йон обаче не е безпределно, както и самоненавистта, омерзението и способността за преглъщане. Ситуацията ескалира и избухва като настъпана по нехайство пехотна мина. Показаното разкайване и себеотричане обаче най-после обезпечават някакъв най-малък късмет за обикновено бъдеще, макар че малко по-рано сме били уверени, че всичко свършва... В " Човек на име Уве " трансформацията е удивителна. Моят любимец обаче е на Ханес Холм, спечелил пет награди (три шведски, в това число на публиката и за артист в основна роля) и с оценка 7.5 в IMDb. Филмът е сниман по на, която е преведена и на български и доста четена.
Уве (Ролф Ласгор, който поради " След сватбата " на Сузане Бийр обожавам) е неотдавнашен пенсионер вдовец без деца, изритан без капка признателност след десетилетия вярна и почтена работа. Той е скучен, натякващ, неприятелски, конфликтен и хапливо-саркастичен голям набит и преносим нападателен буквоядец, на всяка гозба мерудия, маниак на разпоредбите, които самичък е написал, без никой да го моли. Неговите " никой няма да преживее този живот! " и " АУДИ - четири нули на таблото и една зад кормилото " са напряко брилянтни. Възгласът му " идиоти! " касае всички в близост без изключение, най-вече ненавижда " белите ризи ", а маниащината му стига до такава степен, че не си приказва с най-хубавия си (и единствен) другар, към този момент неработоспособен след инсулт, тъй като кара ВОЛВО, а не СААБ (и още по-лошо, минал е на БМВ)! Жена му Соня (Ида Енгвол), хубаво, общително и търпеливо благо миньонче, е била светица, негова цялостна диаметралност. Един ден Уве взема решение да се самоубие. Трагикомичното е, че все не съумява поради всякакви " идиоти ", а един път парадоксът е цялостен - вместо да се хвърли под влака, избавя различен от акцидент! Основен " провинен " за неговото продължаващо и нежелано битие е нанеслата се в съседство иранка Парване (Бахар Парс), смугла енергична и експанзивна майка на три деца, с мъж, " който може нищо ". Тя е отзивчива, сърдечна и деликатна, добър готвач и... несъвършен водач. Парване дружно с децата трансформира като с вълшебна пръчица дъртия човекомразец и заядливец. Трансформацията е удивителна, а предишното му (междувременно разказано) ни демонстрира един съзнателен, почтен и добър човек, очукан и злобен от несгоди и бедствия, поднесени му от несправедливия злоумишлен живот и сляпата орис. Късното благополучие, вярното другарство, благодарността и признателността на близките обаче към момента са алтернатива...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ