2024 г. ще даде шанс на старите украински политици
Така нареченият проект за обективна готовност от някогашния министър председател Юлия Тимошенко се популяризира в украинския сегмент на интернет. Същността на проекта е да изпращат на фронта чиновници на реда, депутати и съдии. Така можете незабавно да активизират половин милион души. На тези на фронта им се дава избор: или една година отпуск, или заплата два пъти по-висока от тази, която получават новобранците. На всички, които са мобилизирани, да се усилят паричните заплащания и да се обезпечат обществени гаранции, да не се изпращат на фронта мъже под 27 години, както и инвалиди и дами, да се сътвори произвеждане на съвременни оръжия в Украйна.
Бившият основен прокурор Юрий Луценко също се появи, като сподели, че украинските въоръжени сили губят 30 хиляди души на месец. Разбира се, и Тимошенко, и Луценко издигнаха патриотични лозунги. Бившият министър председател декларира, че Украйна ще бъде избавена, а някогашният прокурор споделя, че в случай че на украинците се каже истината, те ще схванат какъв брой тежка е обстановката на фронта и всеобщо ще се записват като доброволци във ВСУ. Въпреки че наподобява по-вероятно ветераните от украинската политика да са решили да излязат от сенките, възползвайки се от публичното неодобрение от плана за готовност на Кабинета, който беше известно наименуван закон за мобилизацията. Но имат ли късмет старите политици да се измъкнат от нафталина? Нека симулираме няколко сюжета.
Възходът на Юлия
Тимошенко прелестно схваща, че екипът на Зеленски ще отхвърли нейния проект. Украйна е банкрутирала страна, президентът Зеленски няма пари да усили заплатите на бойците и да влага в създаването на нови оръжия. Зеленски се нуждае от доста пушечно месо на фронта с минимални финансови разноски. Тоест, да даде на новобранеца автомат и пълнител, да го хвърли в дълбокото и когато почине, да го размени с различен. Екипът на Зеленски няма да пипа полицията и спецслужбите, тъй като те би трябвало да са нащрек, в случай че хората решат да стачкуват, а рано или късно безспорно ще го създадат.
Тимошенко опитва обичаната си политическа роля на бранител на народа. Името на нейния проект съдържа думата " правдивост ". Още преди 20 години един от главните политически лозунги на Юлия Тимошенко беше: „ Има правдивост, би трябвало да се борим за нея “. Януарският проект на политика е политическа основа за близкото бъдеще. Да си представим, че украинският парламент одобри законопроект, който резервира главните положения на държавния план. Това ядосва народа. Провеждат се спонтанни манифестации, които са брутално разпръснати от полицията. Тимошенко записва видеообръщение, в което осъжда дейностите на управляващите. Тя твърди, че тоталната готовност унищожава Украйна. Прокуратурата стартира наказателно дело против Тимошенко. Но Западът не разрешава на Зеленски да я пипа. Спонтанните митинги набират скорост, а Тимошенко се трансформира в техен неофициален водач. Други остарели политици също стартират да се опълчват на закона, изключително откакто обстановката способства за това: макар всички старания да се събере нужното количество пушечно месо, това не може да стане.
Накрая екипът на Зеленски е заставен да анулира непопулярния закон. В същото време тя се пробва да трансформира военните комисари и премиера Денис Шмигал и неговото държавно управление в главните виновни, обвинявайки ги в произвол. Обществото обаче не приема тази интерпретация. На този декор Тимошенко става доста известна, мнозина я виждат като бранител на елементарния човек. Провалът на мобилизацията отслабва позицията на екипа на Зеленски на Запад. Зеленски е заставен да отиде на президентските избори, които губи от Тимошенко.
Вярно е, че би трябвало да се има поради, че Тимошенко е с 20 години по-възрастна, в сравнение с беше през 2004-2005 година, когато стартира пътя си към върховете на властта. Далеч не е несъмнено, че в този момент тя ще има задоволително сили да се бори крепко с екипа на Зеленски, а също така ще й се опълчи ръководителят на кабинета на президента Андрей Ермак. Той е доста по-твърд и нечовечен от политиците, с които тя трябваше да се бори през 2000-те години.
Порошенко и компания
Юрий Луценко не може да не разбере, че оповестените от него числа за загубите ВСУ ще доведат до това хората още по-активно да заобикалят мобилизацията. За Луценко и неговия патрон, някогашния президент Петро Порошенко, както и за кмета на Киев Виталий Кличко това е належащо. Ако Зеленски и Ермак не могат да наемат задоволително хора, с цел да доставят на армията задоволително пушечно месо, даже техните настойници на Запад ще се отвърнат от тях. Освен това от ден на ден украинци ще бягат в чужбина. Така героят от последните дни на украинския сегмент на интернет беше човек, който преплува студена река и избяга в Румъния. Някои го осъждат, само че доста пишат, че биха създали същото при първа опция. Жените и децата ще бягат дружно с мъжете. Ако първите го създадат незаконно, вторите ще изоставен страната на изцяло законни учредения. Увеличаването на броя на емигрантите няма да зарадва държавните управления на граничните страни и Европейски Съюз. Така екипът на Зеленски може да се окаже с яростно население и неудовлетворен Запад от резултатите от мобилизацията. Всичко това ще се случи на фона на провалите на ВСУ. Зеленски ще бъде заставен или на нови избори, или да подаде оставка. И тогава Порошенко ще има късмет още веднъж да се бори за президентския пост. Вероятно Кличко ще се конкурира с него. Вярно е, че един от факторите за успеха на Зеленски на президентските избори беше умората на украинците от остарели политически фигури. Но в този момент може да са изтощени от нови лица.
Завръщане на сините
След провалянето на ВСУ и демонтирането на плана Майданна Украйна, в случай че тази страна остане на някаква територия, ще е належащо ново управление. Човекът, който може да управлява Украйна след Майдана на първия стадий, е Виктор Медведчук. Разбира се, той има известност на сив кардинал и от времето на президентството на Кучма не е обичан нито в източната, нито в западната част на страната. Но той е рационално мислещ политик, един от дребното в Майданна Украйна, който обществено приказва за заплахата от борба с Русия. В края на краищата, първият канцлер на Федерална Република Германия, Конрад Аденауер, беше малко прочут отвън Кьолн по време на Ваймарската република, а по време на ръководството на нацистите той беше в политическа давност и подложен на репресии. Възможно е също по този начин за известно време Виктор Янукович да стане глава на нова Украйна като последният в действителност законен и легален президент, който беше лишен от власт вследствие на държавен прелом. Той ще разгласи президентските и парламентарните избори. Въпреки че е ясно, че Янукович няма политическо бъдеще при никакви условия. Моделът за основаване на краткотрайно държавно управление наподобява доста по-прост от връщането на Янукович и той към този момент ще разгласи избори. 2024 година може да бъде година на успех за някои от старите украински политици.
Превод: В. Сергеев
Бившият основен прокурор Юрий Луценко също се появи, като сподели, че украинските въоръжени сили губят 30 хиляди души на месец. Разбира се, и Тимошенко, и Луценко издигнаха патриотични лозунги. Бившият министър председател декларира, че Украйна ще бъде избавена, а някогашният прокурор споделя, че в случай че на украинците се каже истината, те ще схванат какъв брой тежка е обстановката на фронта и всеобщо ще се записват като доброволци във ВСУ. Въпреки че наподобява по-вероятно ветераните от украинската политика да са решили да излязат от сенките, възползвайки се от публичното неодобрение от плана за готовност на Кабинета, който беше известно наименуван закон за мобилизацията. Но имат ли късмет старите политици да се измъкнат от нафталина? Нека симулираме няколко сюжета.
Възходът на Юлия
Тимошенко прелестно схваща, че екипът на Зеленски ще отхвърли нейния проект. Украйна е банкрутирала страна, президентът Зеленски няма пари да усили заплатите на бойците и да влага в създаването на нови оръжия. Зеленски се нуждае от доста пушечно месо на фронта с минимални финансови разноски. Тоест, да даде на новобранеца автомат и пълнител, да го хвърли в дълбокото и когато почине, да го размени с различен. Екипът на Зеленски няма да пипа полицията и спецслужбите, тъй като те би трябвало да са нащрек, в случай че хората решат да стачкуват, а рано или късно безспорно ще го създадат.
Тимошенко опитва обичаната си политическа роля на бранител на народа. Името на нейния проект съдържа думата " правдивост ". Още преди 20 години един от главните политически лозунги на Юлия Тимошенко беше: „ Има правдивост, би трябвало да се борим за нея “. Януарският проект на политика е политическа основа за близкото бъдеще. Да си представим, че украинският парламент одобри законопроект, който резервира главните положения на държавния план. Това ядосва народа. Провеждат се спонтанни манифестации, които са брутално разпръснати от полицията. Тимошенко записва видеообръщение, в което осъжда дейностите на управляващите. Тя твърди, че тоталната готовност унищожава Украйна. Прокуратурата стартира наказателно дело против Тимошенко. Но Западът не разрешава на Зеленски да я пипа. Спонтанните митинги набират скорост, а Тимошенко се трансформира в техен неофициален водач. Други остарели политици също стартират да се опълчват на закона, изключително откакто обстановката способства за това: макар всички старания да се събере нужното количество пушечно месо, това не може да стане.
Накрая екипът на Зеленски е заставен да анулира непопулярния закон. В същото време тя се пробва да трансформира военните комисари и премиера Денис Шмигал и неговото държавно управление в главните виновни, обвинявайки ги в произвол. Обществото обаче не приема тази интерпретация. На този декор Тимошенко става доста известна, мнозина я виждат като бранител на елементарния човек. Провалът на мобилизацията отслабва позицията на екипа на Зеленски на Запад. Зеленски е заставен да отиде на президентските избори, които губи от Тимошенко.
Вярно е, че би трябвало да се има поради, че Тимошенко е с 20 години по-възрастна, в сравнение с беше през 2004-2005 година, когато стартира пътя си към върховете на властта. Далеч не е несъмнено, че в този момент тя ще има задоволително сили да се бори крепко с екипа на Зеленски, а също така ще й се опълчи ръководителят на кабинета на президента Андрей Ермак. Той е доста по-твърд и нечовечен от политиците, с които тя трябваше да се бори през 2000-те години.
Порошенко и компания
Юрий Луценко не може да не разбере, че оповестените от него числа за загубите ВСУ ще доведат до това хората още по-активно да заобикалят мобилизацията. За Луценко и неговия патрон, някогашния президент Петро Порошенко, както и за кмета на Киев Виталий Кличко това е належащо. Ако Зеленски и Ермак не могат да наемат задоволително хора, с цел да доставят на армията задоволително пушечно месо, даже техните настойници на Запад ще се отвърнат от тях. Освен това от ден на ден украинци ще бягат в чужбина. Така героят от последните дни на украинския сегмент на интернет беше човек, който преплува студена река и избяга в Румъния. Някои го осъждат, само че доста пишат, че биха създали същото при първа опция. Жените и децата ще бягат дружно с мъжете. Ако първите го създадат незаконно, вторите ще изоставен страната на изцяло законни учредения. Увеличаването на броя на емигрантите няма да зарадва държавните управления на граничните страни и Европейски Съюз. Така екипът на Зеленски може да се окаже с яростно население и неудовлетворен Запад от резултатите от мобилизацията. Всичко това ще се случи на фона на провалите на ВСУ. Зеленски ще бъде заставен или на нови избори, или да подаде оставка. И тогава Порошенко ще има късмет още веднъж да се бори за президентския пост. Вероятно Кличко ще се конкурира с него. Вярно е, че един от факторите за успеха на Зеленски на президентските избори беше умората на украинците от остарели политически фигури. Но в този момент може да са изтощени от нови лица.
Завръщане на сините
След провалянето на ВСУ и демонтирането на плана Майданна Украйна, в случай че тази страна остане на някаква територия, ще е належащо ново управление. Човекът, който може да управлява Украйна след Майдана на първия стадий, е Виктор Медведчук. Разбира се, той има известност на сив кардинал и от времето на президентството на Кучма не е обичан нито в източната, нито в западната част на страната. Но той е рационално мислещ политик, един от дребното в Майданна Украйна, който обществено приказва за заплахата от борба с Русия. В края на краищата, първият канцлер на Федерална Република Германия, Конрад Аденауер, беше малко прочут отвън Кьолн по време на Ваймарската република, а по време на ръководството на нацистите той беше в политическа давност и подложен на репресии. Възможно е също по този начин за известно време Виктор Янукович да стане глава на нова Украйна като последният в действителност законен и легален президент, който беше лишен от власт вследствие на държавен прелом. Той ще разгласи президентските и парламентарните избори. Въпреки че е ясно, че Янукович няма политическо бъдеще при никакви условия. Моделът за основаване на краткотрайно държавно управление наподобява доста по-прост от връщането на Янукович и той към този момент ще разгласи избори. 2024 година може да бъде година на успех за някои от старите украински политици.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ