Тъжно е, че хората са изпаднали в психологическа зависимост от

„ Тъжно е, че хората са изпаднали в психическа взаимозависимост от тв приемника. Употребявайки безсистемно тази храна, телезрителите последователно губят своята характерност, приравняват се, обезличават се. “ 

~ Свещеник Александър ДУБИНИН

(„ У тв приемника “. 1989 година, Сажин Николай Прокопьевич)

Вредно за здравето!

„ Синият екран “, край който актуалното семейство прекарва съвсем цялото си свободно време, нанася несъмнена щета на физическото и психическо здраве на детето. Детските психиатри и психолози допускат, че главните заболявания при децата през XXI век ще бъдат подбудени от тв приемниците и компютрите.

Иеромонах Анатолий (Берестов), лекар по медицина, изяснява в детайли каква щета нанася тв приемникът на детското здраве.

Продължителното заседяване пред екрана на телевизора (както и пред компютъра, както, прочее, и над книгата, в случай че детето умее към този момент да чете) води до астено-невротични нарушавания: поради обездвижването се разстройва работата на чревната система, от организма мъчно се отделят продуктите на разпад и децата боледуват постоянно. Но още по-забележителни са психо-емоционалните нарушавания, свързани с осведомителното влияние на малкия екран върху личността на детето. Наблюдава се, че при децата, привикнали да седят пред тв приемника, отслабва паметта. Те стават по-несъобразителни на уроците в учебно заведение, не могат да се  концентрират, нарушава се сънят им; стават възбудими, раздразнителни, обидчиви. Отношението им към родителите също се утежнява, изключително в случай че те им наредят да се отделят от екрана.

Това не е чудно - нали малкия екран пленява душата и оказва хипнотично въздействие. Не единствено детето, само че и възрастният човек с неговата по-здрава и устойчива душeвност не може да се опълчи на въздействието й, даже в случай че възприема сериозно това, което гледа. Телевизията по разнообразни способи, волно или несъзнателно кодира държанието на детето или на подрастващия - принуждава го да живее по законите на екранния свят.

Разрушаване на нравствеността

Отец Анатолий като доктор свидетелства за случаи на инфаркти и инсулти пред „ синия екран “, тъй като възрастните хора претърпяват по-силно прочувствено напрежение, следейки събитията на екрана и съпреживявайки непознатия живот. Детето, както към този момент казахме, мъчно прекарва границата сред условността и действителността. На него му е още по-лесно, в сравнение с възрастния да се потопи в света на илюзиите. А защото този живот е доста по-интересен и богат на събития от неговия личен, работен, той бива желан. Пред екрана то губи възприятието си за действителност и се потапя в необичайно, лунатично положение, напомнящо замайване. По съветската поговорка „ пияният и заспалият не мислят със своя разум “. А с чий?...

Телевизионният живот, където детето е претърпяло такива мощни чувства, му се коства „ по-истински “, от действителния. Възвръщайки се не по своя воля от илюзорния свят, то намира своето съществуване сиво и скучно, а своите близки - незначителни и жалки.

Подрастващите сами не схващат за какво тв приемникът ги притегля толкоз, за какво им харесва да гледат филми за принуждение и разврат. В живота всичко е безинтересно, а на лентата всичко е ужасно. И най-главното - когато се пренасяш във филмите, всичко неуместно, прикрито в душата, всички секрети, сдържани или незнайни пристрастености получават храна и шир.

Отнасяйки се със състрадание към тези пристрастености, малкия екран способства за развращаването на детето. Като му демонстрира принуждение даже в анимационните филмчета, предлагайки му подиуми на разврат, свирепост или „ хубав живот “, тя пробужда в неговата душа пристрастеностите на гнева, блуда, завистта, сребролюбието. Така наречените екшъни го учат да презира слабия, натрапват му освен специфичен метод на живот, само че даже и специфичен фасон на другарство с хората, дръзновен и високомерен, несъответстващ с целомъдрената невзискателност и още повече - с християнското примирение. Екранните герои толкоз красиво и самоуверено пушат и пият, толкоз изкусно мамят съперниците си, по този начин храбро се бият, прегръщат такива хубави дами, по този начин се преследват с коли! И кодът е признат от бедната душа. Детето към този момент знае какво желае. И в действителния живот ще търси задоволство на разкрилите се пристрастености. А какво лично може да го спре?...

Домашният кумир

Тъжно е, че хората са изпаднали в психическа взаимозависимост от тв приемника. Включваш - и ти се коства, че тъгата и унинието минават. Но в случай че той внезапно се счупи - става злополука: настава непривична, плашеща тишина, излиза наяве, че всички членове на фамилията са разединени... И за това в този момент съвсем във всички домове има по два-три тв приемника: в случай че единият се счупи, ще включим другия.

Съществуват и фамилии, където тв приемникът се включва от сутринта и „ диктува “ прекосяването на целия ден: сериалът се сменя с новините, по-късно - проблематично предаване, „ авторски “ стратегии, след това още веднъж вести, различен сериал, някакво шоу, екшън - и ето денят минал.. Детето участва тук, хранейки възприемчивата си душа с тази бездуховна храна, която му натрапва домашният кумир.

Употребявайки безсистемно тази храна, телезрителите последователно губят своята характерност, приравняват се, обезличават се. Както се изрази един социолог, с помощта на малкия екран се образува нов антропологически вид, с ниско равнище на просветеност и добродетелност.

Обикновено децата са привързани мощно към тв приемника в фамилиите, в които и възрастните се увличат по него. Тук „ кутията “ е същинският собственик на дома, най-висшият престиж, най-любимият член на фамилията. Този актуален кумир заема почетно място в аления ъгъл и когато всички членове на фамилията се събират към него като на вечерна молитва, се основава илюзията за покой и обич.

Из: „ Детето в света на малкия екран и компютрите ”, Свещеник Александър Дубинин, изд. „ Даниловски благовестник ", 1997
Картина: „ У тв приемника “. 1989 година, Сажин Николай Прокопьевич