Иран вижда възможност за натиск върху Турция и Русия през Централна Азия
Т урция, Русия и Иран сътвориха развой посредством договарянията в Казахстан и Сочи, които разреши на трите страни да координират дейности в Сирия, а също и да преначертаят зоните на въздействие. Този механизъм, станал прочут със срещите в Астана, през последната година беше употребен и по отношение на войната в Нагорни Карабах и като цяло Кавказ, където Москва, Анкара и Техеран имат пресичащи се ползи. През последните месеци обаче се следи напрежение, като главно то произлиза от обстоятелството, че Русия и Турция договарят все по-често както във връзка с въпроси свързани със Сирия, по този начин и за Кавказ, без наличието на Иран. Централна Азия се трансформира в още едно поле – още веднъж – на конфликт на въздействие и е доста евентуално иранците да продължат да декларират мястото си като районен състезател точно през този район.
Сигналите са налице. На 6 и 8 април военачалник Мохамед Бакери, началникът на генералния щаб на иранските въоръжени сили, се срещна с министъра на защитата на Таджикистан, с който подписаха съглашение за основаване на взаимен комитет за военна защита. Душанбе и Техеран обявиха, че новата конструкция ще предизвиква съдействието в региона на сигурността и ще оказва помощ за „ битката с тероризма “, въпреки да не бяха предоставени елементи по какъв начин ще работи тъкмо комитетът. Споразумението наподобява е добре преценен ход от Иран, защото Таджикистан е единствената нетюркска страна в Централна Азия и попада в зоната на въздействие на Русия. Новините са проблем и за Турция, която навлиза все по-сериозно в района. От друга страна, договорът може да докара до по-широки контакти сред Иран и Китай, като в същото време обезпечи независимост на деяние на Душанбе, където китайските ползи са също все по-видими.
Persian-speaking and boost defence relations
— bne IntelliNews (@bneintellinews)
И Иран, и Таджикистан имат съществени аргументи да си сътрудничат по-тясно в областта на сигурността. След постигнатата с посредничеството на Москва декларация за войната в Нагорни Карабах предишният ноември, Техеран се пробва да предприеме стъпки за противопоставяне на възходящото турско въздействие както в Кавказ, по този начин и в Централна Азия. Споразумението, подписано от водачите на Русия, Азербайджан и Армения на 9 ноември 2020, даде на Иран място на масата за бъдещи договаряния за Южен Кавказ, като измежду комерсиалните пътища, които би трябвало да бъдат отворени, ще бъдат тези сред Армения и Иран. Но в Централна Азия Анкара се стреми да активизира бързо четирите страни с тюркско болшинство. Турската администрация предизвиква съдействието сред тях и цели преустановяване на някои от дългогодишните спорове. Не е изненадващо, че Иран се пробва да откри метод да отговори на въздействие, което подкопава районните му ползи. Обвързването на Таджикистан, който няма тюркско болшинство и културно е по-близо до Афганистан и Иран, е явен избор за иранската дипломация.
Техеран има интерес също от насърчаването на връзките с Китай, а разширението на въздействието в Таджикистан е един от методите за това. През март Техеран и Пекин подписаха 25-годишно съглашение за съдействие, което ще разреши на Иран да избегне натиска на някои от западните наказания, а Китай може да разпространява един от комерсиалните пътища на запад като част от самодейността „ Един пояс, веднъж “. Има и още нещо – Иран желае да играе решаваща роля в Афганистан. Засилването на съдействието с Таджикистан, който е прилежащ на Афганистан, е потребна стъпка. Голяма част от политическия хайлайф в Кабул е с таджикски генезис, а през годините на война след 2001, границите на Таджикистан бяха постоянно преминавани от бойци, включващи се в редица фракции, в това число в разположените в Западен Афганистан и граничещи с Иран градове. Засилването на връзките с Душанбе разрешава на Техеран да откри надзор върху придвижването по границата си с Афганистан. Неслучайно тематиката за Афганистан е категорично упомената в двустранното съглашение за общ боен комитет сред Таджикистан и Иран.
От позиция на Таджикистан доближаването с Иран е също аргументирано. Отношенията му с тюркските републики в Централна Азия се утежняват. Съвсем неотдавна Душанбе отстрани гранично съглашение с Киргизстан, защото не може да отговори на настояванията на Бишкек да направи компромис с ексклава Ворух, обитаем с таджики. Таджикските управляващи започнаха да изтласкват етническите киргизи от страната, с цел да дадат повече земя на таджики. В резултат на това, Таджикистан има по-напрегнати връзки със съседите си от който и да е миг през последните десетилетия и това е една от аргументите да изследва връзките с Иран – страна, която приказва непосредствен език и споделя взаимно минало.
Visiting Central Asia this week as Chair of the. The visit demonstrates the strong support of to the countries in the region.
Сигналите са налице. На 6 и 8 април военачалник Мохамед Бакери, началникът на генералния щаб на иранските въоръжени сили, се срещна с министъра на защитата на Таджикистан, с който подписаха съглашение за основаване на взаимен комитет за военна защита. Душанбе и Техеран обявиха, че новата конструкция ще предизвиква съдействието в региона на сигурността и ще оказва помощ за „ битката с тероризма “, въпреки да не бяха предоставени елементи по какъв начин ще работи тъкмо комитетът. Споразумението наподобява е добре преценен ход от Иран, защото Таджикистан е единствената нетюркска страна в Централна Азия и попада в зоната на въздействие на Русия. Новините са проблем и за Турция, която навлиза все по-сериозно в района. От друга страна, договорът може да докара до по-широки контакти сред Иран и Китай, като в същото време обезпечи независимост на деяние на Душанбе, където китайските ползи са също все по-видими.
Persian-speaking and boost defence relations
— bne IntelliNews (@bneintellinews)
И Иран, и Таджикистан имат съществени аргументи да си сътрудничат по-тясно в областта на сигурността. След постигнатата с посредничеството на Москва декларация за войната в Нагорни Карабах предишният ноември, Техеран се пробва да предприеме стъпки за противопоставяне на възходящото турско въздействие както в Кавказ, по този начин и в Централна Азия. Споразумението, подписано от водачите на Русия, Азербайджан и Армения на 9 ноември 2020, даде на Иран място на масата за бъдещи договаряния за Южен Кавказ, като измежду комерсиалните пътища, които би трябвало да бъдат отворени, ще бъдат тези сред Армения и Иран. Но в Централна Азия Анкара се стреми да активизира бързо четирите страни с тюркско болшинство. Турската администрация предизвиква съдействието сред тях и цели преустановяване на някои от дългогодишните спорове. Не е изненадващо, че Иран се пробва да откри метод да отговори на въздействие, което подкопава районните му ползи. Обвързването на Таджикистан, който няма тюркско болшинство и културно е по-близо до Афганистан и Иран, е явен избор за иранската дипломация.
Техеран има интерес също от насърчаването на връзките с Китай, а разширението на въздействието в Таджикистан е един от методите за това. През март Техеран и Пекин подписаха 25-годишно съглашение за съдействие, което ще разреши на Иран да избегне натиска на някои от западните наказания, а Китай може да разпространява един от комерсиалните пътища на запад като част от самодейността „ Един пояс, веднъж “. Има и още нещо – Иран желае да играе решаваща роля в Афганистан. Засилването на съдействието с Таджикистан, който е прилежащ на Афганистан, е потребна стъпка. Голяма част от политическия хайлайф в Кабул е с таджикски генезис, а през годините на война след 2001, границите на Таджикистан бяха постоянно преминавани от бойци, включващи се в редица фракции, в това число в разположените в Западен Афганистан и граничещи с Иран градове. Засилването на връзките с Душанбе разрешава на Техеран да откри надзор върху придвижването по границата си с Афганистан. Неслучайно тематиката за Афганистан е категорично упомената в двустранното съглашение за общ боен комитет сред Таджикистан и Иран.
От позиция на Таджикистан доближаването с Иран е също аргументирано. Отношенията му с тюркските републики в Централна Азия се утежняват. Съвсем неотдавна Душанбе отстрани гранично съглашение с Киргизстан, защото не може да отговори на настояванията на Бишкек да направи компромис с ексклава Ворух, обитаем с таджики. Таджикските управляващи започнаха да изтласкват етническите киргизи от страната, с цел да дадат повече земя на таджики. В резултат на това, Таджикистан има по-напрегнати връзки със съседите си от който и да е миг през последните десетилетия и това е една от аргументите да изследва връзките с Иран – страна, която приказва непосредствен език и споделя взаимно минало.
Visiting Central Asia this week as Chair of the. The visit demonstrates the strong support of to the countries in the region.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ