Тъмната страна на свободата на словото
Свободата на словото в България се трансформира в съществена тематика през последните седем дни. Стигна се дори до митинг на публицисти пред Министерския съвет – поради натиска, който се оказва върху българските медии. Но в цялата шумотевица към правото да можеш да приказваш свободно отново в профил минаха и отпътуваха няколко доста значими аспекта по тематиката.
Първо – за какво единствено Българското национално радио излезе с публична позиция на ръководствот по медийния ултиматум на Валери Симеонов? Не трябваше ли управленията на медиите, които бяха застрашени поименно със съд посредством допустимо най-официалния информационен канал на държавното управление, да реагират, а не да мълчат високомерно като че ли са британска лейди на циганска женитба? В спешни моменти най-ясно си личи разликата в ценностните системи – видяхме я за следващ път.
Второ – какъв брой известни имена в българската публицистика смятат, че медиите би трябвало единствено да осведомят, само че не и да образоват? И какъв брой нямат нищо срещу така наречен " трафик материали " последователно да се трансформират в лице на медията, тъй като носят веществен актив (разбирай пари и бърза слава) за сметка на сложни, само че значими за цялото общество тематики, които обаче не са атрактивни? Да, няма закон, който да задължава да изкарваш публично значимото пред персонално сензационното, единствено нравственос и морал. Конкретен образец особено с Нова телевизия, тъй като поради неин водещ се стигна до митинг – в утринния блок на 12.10.2017 година се появи изявление с човек, забъркан при положение с кражба на плацента, само че не беше обелена и една дума за най-новото публично проучване по какъв начин в Европейски Съюз България е преди всичко по умряли прибързано от болести, провокирани от замърсен въздух! Кое е публично значимото и визира повече хора – мръсният въздух и следствията или кражбата на плацентата? А кое е по-сензационното? Кое е по-трудното за журналистическа разработка – тъй като би трябвало да дават отговор хора на по-високо равнище от кокошкарското, само че се крият и не желаят? И дано не се лъжем по какъв начин " потребителите желаят " - и дребните деца желаят да ядат единствено сладолед, само че не ги храним на закуска, обед и вечеря с него, нали? Наркоманите също желаят доза след доза, само че не ги лекуваме като им даваме повече, нали? Когато в информационно-медийния ти взор кражбата на плацента е пред смъртността от замърсен въздух, значи има проблем! Когато буташ сензационното натрапчиво по-напред с концепцията, че " подобен е пазарът ", не са ти отговорни потребителите.
Трето – източниците на финансиране на медиите. Един извънредно сериозен проблем и то даже от пазарна позиция, не просто " сенчести пари ". Никой в никакъв случай не е повдигал редовно и в необятен публичен проект въпроса какъв е рекламно-медийния пазар в България, по какъв начин се работи там, от кого зависят " разпоредбите на играта " и по какъв начин в случай че на някой доста му знае устата, може да бъде отсечен от доходи, които другояче му разрешават да съществува. Като прибавим в тази картина парите, които разпределя страната, нещата стават напълно отчайващи. За да се промени нещо обаче, би трябвало да приказват всички, а с цел да заговорят всички, би трябвало да се престрашат най-малко един-двама – не се случва и няма да се случи! И даже на митинг за свободата на словото не приказваме за това, не ни е първа тематика. Не приказваме, че има крещяща потребност приходите на медиите да са напълно на обществен показ, с цел да е ясно на всеки зрител/читател/слушател коя медия към кого има интерес да не бъде особена сериозна. Не настояваме, че има потребност от същинска медийна колегия, която да не разрешава да върлува лесното " разделяй и владей " - на база икономико-политически ползи. По-лесно ни е по този начин - да се разшумим, до момента в който има забележима тягост и да не решаваме невидимите проблеми, които създават забележимите кавги. По-лесно ни е на всички!
Автор: Ивайло Ачев
Първо – за какво единствено Българското национално радио излезе с публична позиция на ръководствот по медийния ултиматум на Валери Симеонов? Не трябваше ли управленията на медиите, които бяха застрашени поименно със съд посредством допустимо най-официалния информационен канал на държавното управление, да реагират, а не да мълчат високомерно като че ли са британска лейди на циганска женитба? В спешни моменти най-ясно си личи разликата в ценностните системи – видяхме я за следващ път.
Второ – какъв брой известни имена в българската публицистика смятат, че медиите би трябвало единствено да осведомят, само че не и да образоват? И какъв брой нямат нищо срещу така наречен " трафик материали " последователно да се трансформират в лице на медията, тъй като носят веществен актив (разбирай пари и бърза слава) за сметка на сложни, само че значими за цялото общество тематики, които обаче не са атрактивни? Да, няма закон, който да задължава да изкарваш публично значимото пред персонално сензационното, единствено нравственос и морал. Конкретен образец особено с Нова телевизия, тъй като поради неин водещ се стигна до митинг – в утринния блок на 12.10.2017 година се появи изявление с човек, забъркан при положение с кражба на плацента, само че не беше обелена и една дума за най-новото публично проучване по какъв начин в Европейски Съюз България е преди всичко по умряли прибързано от болести, провокирани от замърсен въздух! Кое е публично значимото и визира повече хора – мръсният въздух и следствията или кражбата на плацентата? А кое е по-сензационното? Кое е по-трудното за журналистическа разработка – тъй като би трябвало да дават отговор хора на по-високо равнище от кокошкарското, само че се крият и не желаят? И дано не се лъжем по какъв начин " потребителите желаят " - и дребните деца желаят да ядат единствено сладолед, само че не ги храним на закуска, обед и вечеря с него, нали? Наркоманите също желаят доза след доза, само че не ги лекуваме като им даваме повече, нали? Когато в информационно-медийния ти взор кражбата на плацента е пред смъртността от замърсен въздух, значи има проблем! Когато буташ сензационното натрапчиво по-напред с концепцията, че " подобен е пазарът ", не са ти отговорни потребителите.
Трето – източниците на финансиране на медиите. Един извънредно сериозен проблем и то даже от пазарна позиция, не просто " сенчести пари ". Никой в никакъв случай не е повдигал редовно и в необятен публичен проект въпроса какъв е рекламно-медийния пазар в България, по какъв начин се работи там, от кого зависят " разпоредбите на играта " и по какъв начин в случай че на някой доста му знае устата, може да бъде отсечен от доходи, които другояче му разрешават да съществува. Като прибавим в тази картина парите, които разпределя страната, нещата стават напълно отчайващи. За да се промени нещо обаче, би трябвало да приказват всички, а с цел да заговорят всички, би трябвало да се престрашат най-малко един-двама – не се случва и няма да се случи! И даже на митинг за свободата на словото не приказваме за това, не ни е първа тематика. Не приказваме, че има крещяща потребност приходите на медиите да са напълно на обществен показ, с цел да е ясно на всеки зрител/читател/слушател коя медия към кого има интерес да не бъде особена сериозна. Не настояваме, че има потребност от същинска медийна колегия, която да не разрешава да върлува лесното " разделяй и владей " - на база икономико-политически ползи. По-лесно ни е по този начин - да се разшумим, до момента в който има забележима тягост и да не решаваме невидимите проблеми, които създават забележимите кавги. По-лесно ни е на всички!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ