Шефът горските твърди, че стихията е изсекла дърветата в Карловско
Свлечената дървесина в наводнените села в Карловско не била изсечена, а е изкоренена от стихията. Това сподели в ефира на Българска национална телевизия изпълнителният шеф на горската организация инж. Стоян Тошев.
„ Цялата дървесина, насъбрана по селата и в долната част на деретата е най-вече изкоренена - елша, бук, габър, по които никога няма следи от сеч “, твърди той. Според шефа на Изпълнителната организация по горите (ИАГ) на никое място в региона нямало гола сеч, а се създавали едни нелоши млади насаждения, които правят своята водорегулираща функционалност.
Относно противозаконните сечи се вършат инспекции и занапред се чакат резултатите, тъй като инспекторите още не са обиколил всички сечища в региона. Той призна, че в тази ситуация е имало организационни пропуски, само че отхвърли да има незаконни пътища в гората за дърводобив, които са били като улеи за прииждащата вода. Сега се проверявало главно по сигнали на локалните поданици. По думите му преди този момент от този регион не е имало информация от хората за противозаконна сеч.
В тази връзка горският специалист Александър Дунчев изясни за „ Сега “, че сигурно в Карловско цялата сеч би трябвало да се ограничи. „ Най-вече пътищата в горите за дърводобив ще належащо да се прокарват доста по-внимателно. Често с тях се вършат повече пакости, в сравнение с със самата сеч. Булдозерите ринат земята натам-насам, бутат дървета в деретата и по-късно калта отива в обитаемоте места. Дървесината би трябвало да се добива деликатно, а в този момент единствено се търси бързата облага “, споделя някогашният народен представител от „ Продължаваме промяната “. Той счита още, че е време да приспособим горите към честите поройни дъждове и да не гледаме на тях единствено като на източник на дървесина. „ Според него в региона това може да стане като да се залесяват и сипеите, като се построяват специфични тераси. „ Това е правено преди 100 години. Тогава съвсем цяла България е била обезлесена и пороите изключително в Подбакана безусловно са унищожавали цели обитаеми места. Именно там са основани първите горски стопанства в България с единствената задача да се залесява и да се вършат баражи (тераси) от камъни в деретата, с цел да може почвата да се задържа и там след това са садели дръвчета. Такива мероприятия са били извънредно огромни по това време “, напомня той. По думите му, сходни баражи и залесявания на дерета и сипеи в последните години не се вършат доста у нас.
Инж. Тошев съобщи още пред Българска национална телевизия, че в цялата страна контролът в горите в последните години се бил подобрил доста. „ Почти с една трета се е повишил броят на инспекциите. Установените нарушавания са също по този начин значително “, твърди той. Според него изказванията за дървена мафия се насаждали в обществото. Той счита още, че в очите на хората само остават камионите с дървесината, за които те не знаят къде отиват. „ Тепърва ще вършим разбор в кои региони има централизация на нарушавания и ще тръгнем в посока за секване на тези дейности “, съобщи горският началник.
Шефът на горската агенцияпризна и за ниските трудови хонорари на чиновниците си и назова, че междинната заплата на горските е към 1200 лева „ За тази работа, която правят, сигурно не са добре платени “, сподели той.
„ Цялата дървесина, насъбрана по селата и в долната част на деретата е най-вече изкоренена - елша, бук, габър, по които никога няма следи от сеч “, твърди той. Според шефа на Изпълнителната организация по горите (ИАГ) на никое място в региона нямало гола сеч, а се създавали едни нелоши млади насаждения, които правят своята водорегулираща функционалност.
Относно противозаконните сечи се вършат инспекции и занапред се чакат резултатите, тъй като инспекторите още не са обиколил всички сечища в региона. Той призна, че в тази ситуация е имало организационни пропуски, само че отхвърли да има незаконни пътища в гората за дърводобив, които са били като улеи за прииждащата вода. Сега се проверявало главно по сигнали на локалните поданици. По думите му преди този момент от този регион не е имало информация от хората за противозаконна сеч.
В тази връзка горският специалист Александър Дунчев изясни за „ Сега “, че сигурно в Карловско цялата сеч би трябвало да се ограничи. „ Най-вече пътищата в горите за дърводобив ще належащо да се прокарват доста по-внимателно. Често с тях се вършат повече пакости, в сравнение с със самата сеч. Булдозерите ринат земята натам-насам, бутат дървета в деретата и по-късно калта отива в обитаемоте места. Дървесината би трябвало да се добива деликатно, а в този момент единствено се търси бързата облага “, споделя някогашният народен представител от „ Продължаваме промяната “. Той счита още, че е време да приспособим горите към честите поройни дъждове и да не гледаме на тях единствено като на източник на дървесина. „ Според него в региона това може да стане като да се залесяват и сипеите, като се построяват специфични тераси. „ Това е правено преди 100 години. Тогава съвсем цяла България е била обезлесена и пороите изключително в Подбакана безусловно са унищожавали цели обитаеми места. Именно там са основани първите горски стопанства в България с единствената задача да се залесява и да се вършат баражи (тераси) от камъни в деретата, с цел да може почвата да се задържа и там след това са садели дръвчета. Такива мероприятия са били извънредно огромни по това време “, напомня той. По думите му, сходни баражи и залесявания на дерета и сипеи в последните години не се вършат доста у нас.
Инж. Тошев съобщи още пред Българска национална телевизия, че в цялата страна контролът в горите в последните години се бил подобрил доста. „ Почти с една трета се е повишил броят на инспекциите. Установените нарушавания са също по този начин значително “, твърди той. Според него изказванията за дървена мафия се насаждали в обществото. Той счита още, че в очите на хората само остават камионите с дървесината, за които те не знаят къде отиват. „ Тепърва ще вършим разбор в кои региони има централизация на нарушавания и ще тръгнем в посока за секване на тези дейности “, съобщи горският началник.
Шефът на горската агенцияпризна и за ниските трудови хонорари на чиновниците си и назова, че междинната заплата на горските е към 1200 лева „ За тази работа, която правят, сигурно не са добре платени “, сподели той.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ