Защо ацтекски Свирки на смъртта са били толкова ужасяващи
Свирките на гибелта или свирките с черепи са дребни глинени принадлежности с форма на череп от антична Мезоамерика, изключително свързани с цивилизацията на ацтеките. Те са открити за първи път от откриватели през 1999 година – и от този момент са източник на историческо обаяние.
След първичното им разкриване на антични ацтекски обекти са открити голям брой свирки с формата на черепи, най-често от гробове на жертви на жертвоприношения. При надуване те издават вцепеняващ, висок тон, който прилича по едно и също време човешки вик и писък на вятър.
Този им резултат провокира доста разногласия по отношение на първичното им предопределение. Някои учени допускат, че те са били употребявани при жертвени церемонии, с цел да символизират вятъра или да насочват душите към задгробния живот. Смята се също по този начин, че е трябвало да провокират ацтекския господ напразно Ехекатл или може би бога на гибелта Миктлантекутли.
Други допускат, че свирките са служили като психическо оръжие във войната, предопределено да всява боязън у врага. Въпреки това доказателствата в поддръжка на това изказване са лимитирани, като се има поради, че такива свирки не са открити на местата на борбите или в гробовете на воините.
За да оказват помощ за разрешаването на дебатa, откривателите вземат решение да проведат изследване, с цел да изследват психоакустичните резултати на тези мистериозни предмети, с цел да открият по какъв начин тъкмо човешкият мозък реагира на звука им.
Резултатите от проучването са оповестени в нов отчет в „ Communications Psychology “, в който се изяснява по какъв начин откривателите са употребявали „ психоакустични опити за слушане и подредба “, с цел да проучват резултата на ацтекската свирка върху участниците в проучването.
Изследователите откриват, е, че звуците „ се възприемат най-вече като отблъскващи и плашещи и като имащи хибриден, естествено-изкуствен генезис “. Този хибриден тон дейно имитира естествени звуци като човешки зов или вятър, само че ги съчетава с нещо, което може да се класифицира като изкуствено или софтуерно – в прочут смисъл изцяло нечовешко.
С други думи, повода, заради която мозъкът на слушателя реагира с подобен смут на ацтекската свирка, е, че инструментът всъщност основава аудиоверсия на „ странната котловина “ – термин, който разказва злокобния резултат на нещо, което наподобява съвсем човешко, само че не напълно.
„ Хората в нашите опити оцениха звуците като доста отрицателни и съответно ги дефинираха значително като плашещи и отблъскващи, също по този начин евентуално провокират предпочитание за незабавни реакции и пречат на протичащите психологични процеси “, пишат създателите на проучването.
Забележително е, че изследователският екип е тествал резултатите както на истинските свирки, направени от ацтеките, по този начин и на актуалните им копия, като е открил, че и двете реализират същия резултат. Сега знанието, че звукът, създаван от смъртоносните свирки, е по своята същина обезпокоителен за хората, може да помогне и за по-нататъшно пояснение на това по какъв начин тези принадлежности са били употребявани в миналото от ацтеките.
„ Тогавашните общности може да са се възползвали от този неприветлив и плашещ резултат в характерни контексти, което би подкрепило въведената догадка за война и ритуална им символика, само че не и хипотезата за символика на божеството “, пишат откривателите.
Те обаче настояват, че приложението им във военни дейности „ наподобява много малко евентуално “, основно заради метода, по който ацтеките са свързвали този отблъскващ тон със своите божества. По-вероятно е, заключават откривателите, свирките да са били употребявани при жертвени ритуали и погребални церемонии.
„ Те може да са били употребявани за заплашване на човешката жертва или на публиката на церемонията, само че тук е належащо в допълнение проучване. Символичното и асоциативното значение може да е обвързвано съответно с рисковото и ужасно пътешестване на мъртвите до подземния свят “, пишат те.
