Учени: “Реалността зависи от наблюдателя и не съществува обективно.”
Свикнали сме с понятието „ справедлива действителност “. Разбира се, всеки от нас има свои лични показа за света към нас, само че въпреки всичко би трябвало да има някаква „ обща “ действителност. Уви, това не е по този начин …Скорошно изследване на учени от Федералния университет ABC в Сао Пауло, Бразилия, демонстрира, че всевъзможен тип действителност поражда единствено, когато е закрепена от наблюдаващ. Резултатите от работата са оповестени в списание Communications Physics.Задачата на бразилските експерти е да тестват Принципа на взаимното допълнение, препоръчан през 1928 година от известния датски физик Нилс Бор.
Нилс БорСпоред него едни и същи обекти имат допълващи се свойства, които не могат да се следят или мерят по едно и също време.Например, в случай че организирате опит с два електрона, ще можете да определите позицията в пространството единствено на един от тях.
През 1927 година в Брюксел по време на Петата конференция на физици и химици Солвей поражда спор сред Бор и Алберт Айнщайн. Става дума за квантовата доктрина, която тогава е едвам в начален етап.Айнщайн упорства, че квантовите положения на частиците имат своя лична действителност, самостоятелна от въздействието на операторите. Бор твърди, че квантовите системи получават лична действителност единствено след основаването на пробен модел, т.е. откакто учените стартират да работят с тях.Айнщайн споделя:„ Бог не играе на зарове! “Позовавайки се на дуалистичната идея, показана по-рано, през 1924 година, от френския физик Луи дьо Бройл, същността на която е, че материята може да наподобява като вълна в един миг от времето и като парченце в различен, Бор дава отговор:„ Системата се държи като вълна или парченце според от подтекста, само че не можете да предвидите какво ще направи. “Впоследствие Бор, който не е склонен с Айнщайн, съумява да формулира в детайли своя Принцип на допълнение и по този метод дава голям брой опити, предопределени да потвърдят или опровергаят неговата догадка.През 1978 година американският научен физик Джон Арчибалд Уилър се пробва да премисли опита, осъществен през 1801 година от Томас Йънг за проучване на свойствата на светлината благодарение на двоен процеп.Четете още: Метавселената може да промени действителността, каквато я познавамеПо време на този опит операторите насочват светлина към стена, в която са направени два успоредни прореза. Когато светлинните лъчи минават през един от тях, вследствие на дифракция, те се наслагват върху светлината от другия процеп, пречейки му. Това значи, че светлината се движи на талази. Оказва се, че той има по едно и също време природата на парченце и вълна.Уилър, въпреки това, употребява устройство за проучване, което работи в два режима на премерване: талази и частици. Неговите проучвания удостоверяват Принципа на допълнение на Бор.По-нови откриватели, които се пробват да приложат Принципа на квантовата суперпозиция към опити с частици, откриват, че те могат да демонстрират хибридно държание, като да вземем за пример припокриване на талази, вместо взаимно допълнение.
Проф. Роберто М. СераРъководителят на екипа от Федералния университет ABC и откривател в квантовата осведомителна просвета и технологии – проф. Роберто М. Сера, изяснява:„ В опита използвахме техники за ядрено-магнитен резонанс, сходни на тези, употребявани в медицинските изображения.Частици като протони, неутрони и електрони имат нуклеарно въртене, което е магнитно свойство, сходно на ориентацията на стрелка на компас. Ние манипулирахме нуклеарните завъртания на разнообразни атоми в молекула, употребявайки електромагнитно лъчение.В тази конфигурация създадохме ново устройство за разстройства за нуклеарното въртене на протона, с цел да изследваме неговата вълна и частична действителност в квантовата сфера. “Според сътрудника на Сера – Педро Руас Диегус, откривател в Международния център за доктрина на квантовите технологии, „ опитите дават почти същата следена статистика като предходните, само че в това време удостоверяват Принципа на допълнение на Бор “.Въпреки това, фактът, че парченце материя в избрани обстановки може да се държи като вълна, а светлината като парченце, към момента остава една от най-интригуващите мистерии на квантовата физика.
Оказва се, че действителността в действителност зависи от наблюдаващия, а не съществува обективно и това до известна степен уголемява нашите благоприятни условия.Сера декларира:„ Колкото повече разкриваме квантовата механика, толкоз повече можем да предложим революционни квантови технологии, които надминават класическите си аналози, в това число квантови компютри, квантова криптография, квантови датчици и квантови топлинни устройства. “
Нилс БорСпоред него едни и същи обекти имат допълващи се свойства, които не могат да се следят или мерят по едно и също време.Например, в случай че организирате опит с два електрона, ще можете да определите позицията в пространството единствено на един от тях.
През 1927 година в Брюксел по време на Петата конференция на физици и химици Солвей поражда спор сред Бор и Алберт Айнщайн. Става дума за квантовата доктрина, която тогава е едвам в начален етап.Айнщайн упорства, че квантовите положения на частиците имат своя лична действителност, самостоятелна от въздействието на операторите. Бор твърди, че квантовите системи получават лична действителност единствено след основаването на пробен модел, т.е. откакто учените стартират да работят с тях.Айнщайн споделя:„ Бог не играе на зарове! “Позовавайки се на дуалистичната идея, показана по-рано, през 1924 година, от френския физик Луи дьо Бройл, същността на която е, че материята може да наподобява като вълна в един миг от времето и като парченце в различен, Бор дава отговор:„ Системата се държи като вълна или парченце според от подтекста, само че не можете да предвидите какво ще направи. “Впоследствие Бор, който не е склонен с Айнщайн, съумява да формулира в детайли своя Принцип на допълнение и по този метод дава голям брой опити, предопределени да потвърдят или опровергаят неговата догадка.През 1978 година американският научен физик Джон Арчибалд Уилър се пробва да премисли опита, осъществен през 1801 година от Томас Йънг за проучване на свойствата на светлината благодарение на двоен процеп.Четете още: Метавселената може да промени действителността, каквато я познавамеПо време на този опит операторите насочват светлина към стена, в която са направени два успоредни прореза. Когато светлинните лъчи минават през един от тях, вследствие на дифракция, те се наслагват върху светлината от другия процеп, пречейки му. Това значи, че светлината се движи на талази. Оказва се, че той има по едно и също време природата на парченце и вълна.Уилър, въпреки това, употребява устройство за проучване, което работи в два режима на премерване: талази и частици. Неговите проучвания удостоверяват Принципа на допълнение на Бор.По-нови откриватели, които се пробват да приложат Принципа на квантовата суперпозиция към опити с частици, откриват, че те могат да демонстрират хибридно държание, като да вземем за пример припокриване на талази, вместо взаимно допълнение.
Проф. Роберто М. СераРъководителят на екипа от Федералния университет ABC и откривател в квантовата осведомителна просвета и технологии – проф. Роберто М. Сера, изяснява:„ В опита използвахме техники за ядрено-магнитен резонанс, сходни на тези, употребявани в медицинските изображения.Частици като протони, неутрони и електрони имат нуклеарно въртене, което е магнитно свойство, сходно на ориентацията на стрелка на компас. Ние манипулирахме нуклеарните завъртания на разнообразни атоми в молекула, употребявайки електромагнитно лъчение.В тази конфигурация създадохме ново устройство за разстройства за нуклеарното въртене на протона, с цел да изследваме неговата вълна и частична действителност в квантовата сфера. “Според сътрудника на Сера – Педро Руас Диегус, откривател в Международния център за доктрина на квантовите технологии, „ опитите дават почти същата следена статистика като предходните, само че в това време удостоверяват Принципа на допълнение на Бор “.Въпреки това, фактът, че парченце материя в избрани обстановки може да се държи като вълна, а светлината като парченце, към момента остава една от най-интригуващите мистерии на квантовата физика.
Оказва се, че действителността в действителност зависи от наблюдаващия, а не съществува обективно и това до известна степен уголемява нашите благоприятни условия.Сера декларира:„ Колкото повече разкриваме квантовата механика, толкоз повече можем да предложим революционни квантови технологии, които надминават класическите си аналози, в това число квантови компютри, квантова криптография, квантови датчици и квантови топлинни устройства. “ Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ