Свикнали сме да сравняваме хората и да преписваме титли, с

Свикнали сме да съпоставяме хората и да преписваме трофеи, с които да разбираем целият им живот. Тайсън Фюри все по-често се съпоставя като английския Мохамед Али, футболисти като Мбапе се приготвят за идващия Роналдо, а в историята откриваме, че всеки континент има по един Че Гевара. В този случай ще обърнем внимание на африканският Че. Интересното е, че след близо 34 години след покушението на Томас Санкара – тогава президент на Буркина Фасо, 14 мъже се приготвят за съда, където ще се преглежда и проверява осъщественото закононарушение.

Харизматичният водач е убит на 37-годишна възраст от бойци, по време на прелом на 15 октомври 1987 година, а след него Блез Компаоре ще се издигне на власт и ще поеме цялостен надзор. Само четири години по-рано политическият дует е провел предходния прелом за взимането на властта, а Санкара става президент. Тази типична древноримска история като че ли се повтаря. Компаоре е един от арестуваните и сега е изпратен в заточение в Кот д’Ивоар. Неговата адресна регистрация не изненадва никого – по време на всеобщи митинги през 2014 година, водачът е дефинитивно изпъден от поста си.

И до този миг Блез отхвърля, че има нещо общо с убийството на Санкара, той е и един от хората, които бойкотират целия развой, като отхвърля да одобри обвиняването, само че в същото време не желае да влиза в съда, с цел да потвърди своята непорочност. От друга страна ще открием, че Мириам Санкара чака този ден от доста време, вдовицата е твърдо решена да получи отговорите си, без значение какъв брой тъкмо време ще отнеме. Въпреки тежката орис на африканския Че, можем да открием, че и до през днешния ден се е трансформирал в лице за правдивост и образец за обществото, което като че ли не го заслужаваше.

Стикери с неговия лик, графити и даже речи, могат да бъдат открити по фасади на здания, освен това в цяла Южна Америка. Един от радикалните водачи на опозицията -Юлиус Малема ще признае, че Санкара е бил неговото най-голямо ентусиазъм за политическа кариера. Освен национализъм, обич към континента и страната си, Санкара се бори за правдивост и трансформира името на страната от Горна Волта на Буркина Фасо – Страната на почтените хора. Вместо да се отрупа с благосъстояния, както са създали доста други негови прародители и съседи, първата му задача е да понижи заплатата си, а по-късно и тази на служителите. Забранява използването на държавни водачи, както и използването на билети за първа класа.

По време на неговото ръководство ще открием, че хората с тапия и някакво обучение са едвам 13%. От 1983 до 1987 година ще успее да ги усили на 73% и другата значима задача, която извършва – въпреки и да сме сигурни, че аудиторията няма да бъде съгласна с него – е сериозна имунизационна акция. Следващата стъпка е да отнеме земята на локалните феодали, с цел да я разпредели сред бедните фермери. Това от своя страна покачва производството на памук. Санкара постоянно е мечтаел да види Африка обединена и изправена против нео колониализма – негови съществени врагове са Световната банка.

Не са и малко случаите, в които споделя „ Този, който те храни, те управлява. “. За разлика от останалите някогашни френски колонии, които не престават да бъдат подчинени официално, Санкара е подготвен да води война и да отхвърли въздействието на някогашните господари. Според неговата брачна половинка, Франция е главният гарант на политическото ликвидиране, това и евтините приятели-предатели на африканския Че. И до през днешния ден огромна част от младежите го припознават като президент и водач.

Мнозина го одобряват като образец за подражателство. През 2019 година даже издигат 6-метрова бронзова скулптура. Страната е вложила средства, с цел да не не помни своя водач, като затова ще се построи кино, пантеон, библиотека и всичко това събрано в музей. Не всичко е толкоз розово, колкото желаеме.

Според Amnesty International, почитателят на крайната лява политика е прочут с нарушаването на редица правила, в това число и за задържането на негови политически съперници, които без съд и присъда са били измъчвани. Според професор Серж Теофил Балима, който работи като министър на информацията, Санкара има единствено един проблем. Неговото огромно предпочитание да върне властта на хората ще докара до избирането на пролетари, които да стартират морализирането на обществото и персоналния живот, изпратени са с една задача, само че в следствие са уловени в окото на бурята, като бързо се трансформират в идващите палачи.

Опонентите постоянно ще го считат за безсрамник и политически Макиавели, само че дано не забравяме, че даже и най-хубавите имат врагове. По-любопитният факт в това отношение е за какво делото се проточи толкоз години? Режимът на Блез продължава цели 27 години, разумно е никой да не рискува да повдига въпроса. 15 години след убийството Висшия правосъден съвет ще реши, че следствието може да продължи. През 2016 година държавното управление на Буркина Фасо публично желае от Френското държавно управление да освободи всички военни документи, които са събрани към убийството на Санкара.

Данните са изпратени на три стадия, като последната пратка идва през април 2021 година Сред обвинените участва военачалник Гилбърт Диендере и още 11 обвинени. За тях е квалифициран боен арбитражен съд. На този стадий обвиняванията са нарушение на държавна сигурност, съучастничество в ликвидиране и скриване на тела. Диендере и до момеента се намира в пандиза, откакто се пробва да направи прелом през 2015 година Настоящата присъда е от 20 години, като най-вероятно може да се увеличи.

Друго забавно лице е Диебре Жан Кристоф – лекарят, който издава смъртния акт и декларира, че някогашният президент е умрял от естествена гибел. Неговото обвиняване е за подправяне на документи. Хясинте Кафандо е заемал поста шеф на защитата, като за него е издадена интернационална заповед за арест. Той е част от 12-те, които правят убийството. Самото дело може да провокира още кавги и вълнения, само че мнозина са безапелационни, че истината би трябвало да бъде известна на всички жители, с цел да може най-сетне да се продължи напред.