Кризите на 2022 - обзорът
Свикнахме да живеем онлайн, усетихме полъха на нова Студена война, не се разбрахме със Скопие, само че пък научихме, че рецесиите са свързани: да вземем за пример пандемията и цените на силата
Ивайло Дичев с преглед на 2021 година, оповестен в
Видимите рецесии на 2021: Ковид и цените на силата. Разбрахме, че тези беди ще ни спохождат на талази още веднъж и още веднъж. Още девет букви остават в гръцката писменост за разновидности на вируса, след това ще почнем латиницата. За цените на горивото пък можем да си спомним 1970-те години, когато арабите стопираха кранчето на петрола. Разбрахме и че тези рецесии са свързани – сега, в който се успокои пандемията, скача потреблението на сила и назад. И че майсторството в ръководството е в удържането на едни все по-трудни салда.
България: нещо в системата не работи
Стана ясно, че политическата ни класа не схваща смисъла на демокрацията. На два пъти не ѝ се харесаха резултатите и ни пратиха още веднъж на избори. Нещо повече, огромна част от анализаторите ни убеждаваха, че няма нищо ужасно в това футболният мач да се преиграе, в случай че един от тимовете не е удовлетворен от резултата.
Уникално българската политическата рецесия демонстрира, че нещо в системата не работи: или би трябвало да се научим на това да преглъщаме " неестествени " обединения, или да мислим за някакви други разновидности – мажоритарна система, която ще убие дребните партии, увеличаване на президентските пълномощия или, както ми се коства най-безболезнено – краткотрайно предоставяне на бонус от 30-40 спомагателни депутати за първата партия, както години наред беше в Гърция.
Новите водачи вдъхват вяра освен с прагматизма и компетентността си, само че и с европейския си тип. Обаче! Има Такъв Народ не демонстрират, че са разбрали за какво са се провалили - упрекват другите, с които ще би трябвало да ръководят. В Българска социалистическа партия тече братоубийствена война. В Демократична България едно хумористично селфи провокира оставки. Първите назначения в комисиите и министерствата будят неразбиране. Янев изрича персонални отзиви по рецесията в Украйна...
Катастрофален отчет на Организация на обединените нации през август сподели, че климатичната рецесия се задълбочава. 2021 видя рекордни суши в Съединени американски щати, наводнения в Белгия и Германия, пожари в Гърция. Още по тревожна е егоистичната реакция на новото дясно: ние пък няма да вършим нищо. Няма да се имунизираме. Няма да одобряваме бежанци. Пътници без билет в световния свят.
Усетихме полъха на нова Студена война
В интернационален проект рецесиите са не по-малко тревожни. Предаването на властта в Съединени американски щати стартира с взлом на Капитолия. Магията на безумеца Тръмп не изчезва – Републиканската партия той болести с ксенофобия, протекционизъм, различни обстоятелства.
Байдън почна да разочарова. Социалният му пакет пропадна поради минималното болшинство в Конгреса, а смяната в отношението към сътрудниците се оказа повече реторика (пример: несъгласуваното партньорство с Обединеното кралство и Австралия, ориентирано против Китай, което ядоса французите). Големият удар против престижа на Америка обаче пристигна поради безогледно бързото евакуиране от Афганистан, което извика мемоари от провалянето във Виетнам. Лошото е, че отстъплението пред талибаните обезкуражи съдружниците на Америка по света, тези, които разчитат на поддръжка от крепителя на международния ред.
Защото през 2021 усетихме полъха на нова Студена война, този път на два фронта – с военната свръхсила Русия и с икономическата Китай. Дали Украйна или Тайван могат да разчитат на американска поддръжка става все по-несигурно. А за тоталитарния завой на двата антизападни колоса ще напомня единствено два детайла.
През декември Върховният съд на Русия забрани центъра " Мемориал ", който пази паметта за руските репресии. Оправданието - не се били оповестили за " задгранични сътрудници ", т.е. получават дарения от чужбина. В обвиняването на прокурора се сподели, че групата " изкривява паметта за Съветския съюз, тъй като някой извън заплаща за това ". В това време университетите на Хонконг под напън събаряха една по една статуите на свободата – реплики на онази, която китайските студенти издигнаха на Тянанмън през 1989. Китайското държавно управление не желае да се помни клането, което последва тогава.
Да си признаем кривиците и да вървим напред
Ще кажете – таман противоположното е в връзките ни със Северна Македония: ние настояваме да се помнят някакви неща, те отхвърлят. Хубаво, само че има дребна разлика. В демократичния свят народите се усещат длъжни да помнят своите закононарушения, освен да сочат непознатите. Ако у нас осъзнаем и осъдим избиването на 12 хиляди евреи в окупираните територии, а комшиите – терора на хората с българско съзнание след 1948-а, пътят за доближаване ще е отворен. Защото, в случай че е за памет, то и Путин, и Си драговолно ще ви приказват за закононарушението на нацизма и японския милитаризъм. Ама като стане дума за зулумите на своите, пращат полицията.
Нова конкуренция в Космоса
Странно, само че факт: паралелно със Студената война се завърна и космосът, който тогава беше значим детайл от идеологическото състезание. Не единствено изпратиха марсоходи и изумителен мега-телескоп, който да разгадава тайната на Началото. Полетяха рекорден брой звездни туристи, в това число съветска актриса, която ще снима в галактическата станция – дисциплинираност, по която руснаците още веднъж изпревариха американците (нали те сами се канеха да пращат горе Том Круз). Ако перифразираме Маркс, галактическата конкуренция се случва два пъти - един път като покруса, един път като фарс.
Живот онлайн
През годината започнахме да привикваме да живеем онлайн – да работим, да преподаваме, да пазарим. Едно меме разгласи, че Софийска община се кани към този момент да почиства снега онлайн, добре че се разтопи самичък без пердах. Хората всеобщо отхвърлят да бъдат върнати в офисите; да вземем за пример в Съединени американски щати една трета избират да работят от къщи, друга трета би желала да върви присъствено на работа 2 - 3 дни в седмицата. Какви последствия за обществото ще има това, занапред ще разберем. Разкъсват се човешки връзки, връщаме се към предмодерната ера, когато селянинът не е имал различен " офис " с изключение на колибата си. Индивидът ще бъде сменен от фамилията, което ще оказва помощ на работещия, на ученика, на пазаруващия, а скоро – на гласуващия.
Обсъждахме новата визия на Зукърбърг за мета-света. Ние към този момент живеем отдалечено, само че технологията дава обещание да докара нещата доста по-далеч. Появявам се на другия завършек на света, седнал съм до вас в хола, пием виртуално кафе. Но както се появявам, по този начин елементарно мога да изчезна, в случай че ми досадите. Може би участвам на още седем места? Може би моделирам типа си, държанието си? Технологията на дийп фалшив ще ми разреши да държа тирада на виртуален протест в кожата, примерно, на Кирил Петков, да кажа неща, които ще го компрометират.
Принципно не приказваме за изкуство
Културата на годината ще запомня с пакетирането на Триумфалната арка в памет на Кристо и Жан Клод. Могъщата метафора, която тези актьори сътвориха, ги надживя. Опаковката е същина на капитализма, тя по едно и също време скрива и разкрива – и при забележителностите, които ремонтират, и при подаръците, които нетърпеливо чакаме да разопаковаме, и при политиците, в чийто персонален живот чакаме да проникнем.
Много ме впечатли фотографската галерия на Тома Жорион " Следи от империи ", естетизираща руините на няколко типа модерност – колониална, индустриална и комунистическа. Мазилките падат, покривите поддават, природата прониква във величествените постройки, удавя непреклонно човешката суетност. Sic transit gloria mundi.
Пропуснахме да поговорим за кино лентата " Жените в действителност плачат " – една от дребното смели български версии на световното придвижване #MeToo, поставяща въпроса какво е да си жена в България през днешния ден. Ама ние и по принцип не приказваме за изкуство – няма къде, няма с кого. Единственото, което ни вълнува, е дали някой ще бъде номиниран за Оскар.
" Мисия Туран " на Алек Попов и " Мама за вечеря " на Шалом Аусландер ще ви се сторят напълно разнообразни, само че и двете книги са сатири на идентичностните политики, побъркали и нас, и американците. Героите на Попов търсят прабългарските ни роднини в измисления Туран, с цел да решат демографската рецесия, откъдето следват необикновено смешни премеждия. Аусландер пък ни споделя за малцинство от канибали в Ню Йорк, които се борят да запазят своята еднаквост и да бъдат признавани. Звучи неуместно, само че дали е толкоз надалеч от действителността?
Общуваме още веднъж онлайн?
Накрая - може да ви се стори неуместно - върна се модата на настолните игри. Всевъзможни сюжети измислят; обичаната ми е тази с панелния блок, дето би трябвало да изнервиш съседа и да го накараш да пие хапчета. Защо да е значимо ли? Не, тук няма дълбоки послания. Настолната игра просто накара хората още веднъж да седят към масата, да поддържат връзка лице в лице, не през екраните. Ще ми се да виждам в това знак, че почваме да преодоляваме разпада и се захващаме още веднъж да вършим общество.
Ивайло Дичев с преглед на 2021 година, оповестен в
Видимите рецесии на 2021: Ковид и цените на силата. Разбрахме, че тези беди ще ни спохождат на талази още веднъж и още веднъж. Още девет букви остават в гръцката писменост за разновидности на вируса, след това ще почнем латиницата. За цените на горивото пък можем да си спомним 1970-те години, когато арабите стопираха кранчето на петрола. Разбрахме и че тези рецесии са свързани – сега, в който се успокои пандемията, скача потреблението на сила и назад. И че майсторството в ръководството е в удържането на едни все по-трудни салда.
България: нещо в системата не работи
Стана ясно, че политическата ни класа не схваща смисъла на демокрацията. На два пъти не ѝ се харесаха резултатите и ни пратиха още веднъж на избори. Нещо повече, огромна част от анализаторите ни убеждаваха, че няма нищо ужасно в това футболният мач да се преиграе, в случай че един от тимовете не е удовлетворен от резултата.
Уникално българската политическата рецесия демонстрира, че нещо в системата не работи: или би трябвало да се научим на това да преглъщаме " неестествени " обединения, или да мислим за някакви други разновидности – мажоритарна система, която ще убие дребните партии, увеличаване на президентските пълномощия или, както ми се коства най-безболезнено – краткотрайно предоставяне на бонус от 30-40 спомагателни депутати за първата партия, както години наред беше в Гърция.
Новите водачи вдъхват вяра освен с прагматизма и компетентността си, само че и с европейския си тип. Обаче! Има Такъв Народ не демонстрират, че са разбрали за какво са се провалили - упрекват другите, с които ще би трябвало да ръководят. В Българска социалистическа партия тече братоубийствена война. В Демократична България едно хумористично селфи провокира оставки. Първите назначения в комисиите и министерствата будят неразбиране. Янев изрича персонални отзиви по рецесията в Украйна...
Катастрофален отчет на Организация на обединените нации през август сподели, че климатичната рецесия се задълбочава. 2021 видя рекордни суши в Съединени американски щати, наводнения в Белгия и Германия, пожари в Гърция. Още по тревожна е егоистичната реакция на новото дясно: ние пък няма да вършим нищо. Няма да се имунизираме. Няма да одобряваме бежанци. Пътници без билет в световния свят.
Усетихме полъха на нова Студена война
В интернационален проект рецесиите са не по-малко тревожни. Предаването на властта в Съединени американски щати стартира с взлом на Капитолия. Магията на безумеца Тръмп не изчезва – Републиканската партия той болести с ксенофобия, протекционизъм, различни обстоятелства.
Байдън почна да разочарова. Социалният му пакет пропадна поради минималното болшинство в Конгреса, а смяната в отношението към сътрудниците се оказа повече реторика (пример: несъгласуваното партньорство с Обединеното кралство и Австралия, ориентирано против Китай, което ядоса французите). Големият удар против престижа на Америка обаче пристигна поради безогледно бързото евакуиране от Афганистан, което извика мемоари от провалянето във Виетнам. Лошото е, че отстъплението пред талибаните обезкуражи съдружниците на Америка по света, тези, които разчитат на поддръжка от крепителя на международния ред.
Защото през 2021 усетихме полъха на нова Студена война, този път на два фронта – с военната свръхсила Русия и с икономическата Китай. Дали Украйна или Тайван могат да разчитат на американска поддръжка става все по-несигурно. А за тоталитарния завой на двата антизападни колоса ще напомня единствено два детайла.
През декември Върховният съд на Русия забрани центъра " Мемориал ", който пази паметта за руските репресии. Оправданието - не се били оповестили за " задгранични сътрудници ", т.е. получават дарения от чужбина. В обвиняването на прокурора се сподели, че групата " изкривява паметта за Съветския съюз, тъй като някой извън заплаща за това ". В това време университетите на Хонконг под напън събаряха една по една статуите на свободата – реплики на онази, която китайските студенти издигнаха на Тянанмън през 1989. Китайското държавно управление не желае да се помни клането, което последва тогава.
Да си признаем кривиците и да вървим напред
Ще кажете – таман противоположното е в връзките ни със Северна Македония: ние настояваме да се помнят някакви неща, те отхвърлят. Хубаво, само че има дребна разлика. В демократичния свят народите се усещат длъжни да помнят своите закононарушения, освен да сочат непознатите. Ако у нас осъзнаем и осъдим избиването на 12 хиляди евреи в окупираните територии, а комшиите – терора на хората с българско съзнание след 1948-а, пътят за доближаване ще е отворен. Защото, в случай че е за памет, то и Путин, и Си драговолно ще ви приказват за закононарушението на нацизма и японския милитаризъм. Ама като стане дума за зулумите на своите, пращат полицията.
Нова конкуренция в Космоса
Странно, само че факт: паралелно със Студената война се завърна и космосът, който тогава беше значим детайл от идеологическото състезание. Не единствено изпратиха марсоходи и изумителен мега-телескоп, който да разгадава тайната на Началото. Полетяха рекорден брой звездни туристи, в това число съветска актриса, която ще снима в галактическата станция – дисциплинираност, по която руснаците още веднъж изпревариха американците (нали те сами се канеха да пращат горе Том Круз). Ако перифразираме Маркс, галактическата конкуренция се случва два пъти - един път като покруса, един път като фарс.
Живот онлайн
През годината започнахме да привикваме да живеем онлайн – да работим, да преподаваме, да пазарим. Едно меме разгласи, че Софийска община се кани към този момент да почиства снега онлайн, добре че се разтопи самичък без пердах. Хората всеобщо отхвърлят да бъдат върнати в офисите; да вземем за пример в Съединени американски щати една трета избират да работят от къщи, друга трета би желала да върви присъствено на работа 2 - 3 дни в седмицата. Какви последствия за обществото ще има това, занапред ще разберем. Разкъсват се човешки връзки, връщаме се към предмодерната ера, когато селянинът не е имал различен " офис " с изключение на колибата си. Индивидът ще бъде сменен от фамилията, което ще оказва помощ на работещия, на ученика, на пазаруващия, а скоро – на гласуващия.
Обсъждахме новата визия на Зукърбърг за мета-света. Ние към този момент живеем отдалечено, само че технологията дава обещание да докара нещата доста по-далеч. Появявам се на другия завършек на света, седнал съм до вас в хола, пием виртуално кафе. Но както се появявам, по този начин елементарно мога да изчезна, в случай че ми досадите. Може би участвам на още седем места? Може би моделирам типа си, държанието си? Технологията на дийп фалшив ще ми разреши да държа тирада на виртуален протест в кожата, примерно, на Кирил Петков, да кажа неща, които ще го компрометират.
Принципно не приказваме за изкуство
Културата на годината ще запомня с пакетирането на Триумфалната арка в памет на Кристо и Жан Клод. Могъщата метафора, която тези актьори сътвориха, ги надживя. Опаковката е същина на капитализма, тя по едно и също време скрива и разкрива – и при забележителностите, които ремонтират, и при подаръците, които нетърпеливо чакаме да разопаковаме, и при политиците, в чийто персонален живот чакаме да проникнем.
Много ме впечатли фотографската галерия на Тома Жорион " Следи от империи ", естетизираща руините на няколко типа модерност – колониална, индустриална и комунистическа. Мазилките падат, покривите поддават, природата прониква във величествените постройки, удавя непреклонно човешката суетност. Sic transit gloria mundi.
Пропуснахме да поговорим за кино лентата " Жените в действителност плачат " – една от дребното смели български версии на световното придвижване #MeToo, поставяща въпроса какво е да си жена в България през днешния ден. Ама ние и по принцип не приказваме за изкуство – няма къде, няма с кого. Единственото, което ни вълнува, е дали някой ще бъде номиниран за Оскар.
" Мисия Туран " на Алек Попов и " Мама за вечеря " на Шалом Аусландер ще ви се сторят напълно разнообразни, само че и двете книги са сатири на идентичностните политики, побъркали и нас, и американците. Героите на Попов търсят прабългарските ни роднини в измисления Туран, с цел да решат демографската рецесия, откъдето следват необикновено смешни премеждия. Аусландер пък ни споделя за малцинство от канибали в Ню Йорк, които се борят да запазят своята еднаквост и да бъдат признавани. Звучи неуместно, само че дали е толкоз надалеч от действителността?
Общуваме още веднъж онлайн?
Накрая - може да ви се стори неуместно - върна се модата на настолните игри. Всевъзможни сюжети измислят; обичаната ми е тази с панелния блок, дето би трябвало да изнервиш съседа и да го накараш да пие хапчета. Защо да е значимо ли? Не, тук няма дълбоки послания. Настолната игра просто накара хората още веднъж да седят към масата, да поддържат връзка лице в лице, не през екраните. Ще ми се да виждам в това знак, че почваме да преодоляваме разпада и се захващаме още веднъж да вършим общество.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ