Сделката с ЧЕЗ и националната сигурност
Свидетели сме на една огромна договорка за продажбата на акции на активи в енергетиката, която всички чакахме отдавна. Знаехме заинтересовените, проследихме „ шушукането “ в енергийните, само че и в политическите среди. Президента на Чехия пристигна в България за „ да осведоми българския министър-председател господин Борисов “ за договорката и определения покупател “, по този начин най-малко разясниха визитата му някои централни медии.
И последва изненадата.
Това се показва в експертен разбор на Иван Хиноивски.
Едно българско сдружение преди малко учредено, с история по-къса даже от една човешка бременност закупи акциите на най-голямото електроразпределително сдружение в България с годишен оборот от над 1,5 млрд лв. на година. В общественото пространство се спряга бюджет на договорката от порядъка на 320 милиона евро.
За систематичния разбор на вероятните рисковете от това прекачване на акции и лиценз
би трябвало да се вземат поради редица справедливи условия, като да вземем за пример стратегическото значение на този бизнес, покриващ повече от 40% от територията на България, само че с доста по-голяма тежест за българската енергетика като се вземе поради, че и главата на държавата-столицата София като най-големия консуматор на сила в страната е също в обсега на услугите на този оператор.
Нямам нищо срещу купувача, даже адмирирам предприемачеството му до момента да прави бизнес в една по-отровна от сярна киселина бизнес-среда на възобновимите енергийни източници в България. Но употребата и поддържането на едно толкоз значимо енергийно сдружение като електроразпределителната мрежа на Западна България и столицата е напълно друга работа, тъй като касае една от най-важните сериозни енергийни инфраструктури в страната. И не е единствено въпрос на „ намиране” на въпросните няколкостотин милиона евро за разплащане по договорката и прекачване на лиценза (които, съгласно мен най-вероятно ще бъдат обезпечени от някое офшорно сдружение...). Много по-сериозни ще се окажат другите два казуса: за съществуването на експертен капацитет и визия на притежателя на капитала за ръководство и развиване на мрежовия оператор, както и обезпечаване на задоволителна ликвидност на компанията за употребата, поддържането и развиването на мрежовите услуги, които евентуално са съизмерими с цената на договорката. Защото специалистите доста добре знаят какъв брой съществени и капиталоемки са новите пазарни условия за развиване на мрежовите оператори в енергетиката според европейските условия и стандарти за либерализация на енергините пазари – въвеждане на нови умни мрежи, съпроводено с замяна на електромерите с нови, интелигентни, както и с развиването на нови сложни мрежи за приложение на правилото „ потребител-производител на енергия”. И може би това бяха, съгласно мен, водещите аргументи ЧЕЗ да изоставят този бизнес у нас като се имат поради нужните идни обилни вложения в мрежите, както и консервативната регулаторна политика в България по задържане на цените на дребно и сложното одобряване на разноски за рационализация като присъщи за активността на мрежовите оператори.
В последните дни сме очевидци на какви ли не хрумвания на някои политици –
от концепцията за изкупуване на акциите на ЧЕЗ от страната, до „ разпъването на кръст” на министър Петкова за това че не се е намесила без да се има поради, че тя на практика няма никакви юридически учредения освен за искане на информация за договорка сред две частно-правни търговски сдружения, камо ли за интервенция и влияние върху нея. Но, струва си да се ревизират изказванията за нарушавания в процедурата от страна на други претенденти за договорката, които са изгубили. Още повече, че това са реномирани интернационалните компании с огромен опит в този бизнес. Но, това не касае българските институции, а по-скоро държавната ЧЕЗ и условията при такива покупко-продажби да се съблюдават европейските стандарти за бистрота и равнопоставеност на претендентите. И в случай че в бъдеще има някакво обжалване от на договорката от другите претенденти, то това би трябвало да се реализира по законодателството и процедурите за общалване на Чешката република.
Разбира се, и българската страна име своите разнообразни лостове за влияние, изключително от страна на КЕВР, на който Закона за енергетиката член 21, т. 23 вменява правото да „ разрешава/ респективно да не позволява осъществяването на предписание с имущество, с което се упражнява лицензионна активност в енергетиката в избрани случаи, които водят или могат да доведат до нарушение сигурността на снабдяването по разнообразни причини”, както и членовете в същия закон чл.51,ал.1 и чл.59, ал.1, т.2, които регламентират случаите и реда на лишаване на добития лиценз по разнообразни аргументи. В този характерен случай, в който обществото е изключително заинтригувано да получи повече информация за произхода на средствата на бъдещия притежател на акциите следствия и отговори ни дължат както КФН, по този начин и ДАНС.
А концепцията за изкупуване на акциите на ЧЕЗ от страната,
която няколко политически сили лансираха тези дни е несъстоятелна по няколко аргументи.
Първо, това ще докара внезапно утежняване на макроикономическите индикатори на бюджета на страната и повишение на недостига, и второ, даже това да е преодолима спънка, задоволително е да се сравнят икономическите индикатори на болшинството държавни енергийни компании в България с тези на частните сдружения, с цел да се убедим че съвсем всички държавните сдружения изпитват съществени ликвидни пробеми. И тук няма нищо ново, от десетки години насам тези сдружения, с изключение на заради неприятно ръководство и липса на промени са подложени и на външен напън от държавни, политически, профсъюзни и общински институции „ да помагат”. И това по-точно значи противоречиви назначения и раздуване на щатовете, спонсориране на разнообразни начинания, голословни публични поръчки и така нататък.
Аз обаче съм черноглед по отношение на вероятността в миналото до обществото да доближи същинската информация за същинските притежатели на акциите на бъдещето ЕРП „ България Запад”, да вземем за пример....
И последва изненадата.
Това се показва в експертен разбор на Иван Хиноивски.
Едно българско сдружение преди малко учредено, с история по-къса даже от една човешка бременност закупи акциите на най-голямото електроразпределително сдружение в България с годишен оборот от над 1,5 млрд лв. на година. В общественото пространство се спряга бюджет на договорката от порядъка на 320 милиона евро.
За систематичния разбор на вероятните рисковете от това прекачване на акции и лиценз
би трябвало да се вземат поради редица справедливи условия, като да вземем за пример стратегическото значение на този бизнес, покриващ повече от 40% от територията на България, само че с доста по-голяма тежест за българската енергетика като се вземе поради, че и главата на държавата-столицата София като най-големия консуматор на сила в страната е също в обсега на услугите на този оператор.
Нямам нищо срещу купувача, даже адмирирам предприемачеството му до момента да прави бизнес в една по-отровна от сярна киселина бизнес-среда на възобновимите енергийни източници в България. Но употребата и поддържането на едно толкоз значимо енергийно сдружение като електроразпределителната мрежа на Западна България и столицата е напълно друга работа, тъй като касае една от най-важните сериозни енергийни инфраструктури в страната. И не е единствено въпрос на „ намиране” на въпросните няколкостотин милиона евро за разплащане по договорката и прекачване на лиценза (които, съгласно мен най-вероятно ще бъдат обезпечени от някое офшорно сдружение...). Много по-сериозни ще се окажат другите два казуса: за съществуването на експертен капацитет и визия на притежателя на капитала за ръководство и развиване на мрежовия оператор, както и обезпечаване на задоволителна ликвидност на компанията за употребата, поддържането и развиването на мрежовите услуги, които евентуално са съизмерими с цената на договорката. Защото специалистите доста добре знаят какъв брой съществени и капиталоемки са новите пазарни условия за развиване на мрежовите оператори в енергетиката според европейските условия и стандарти за либерализация на енергините пазари – въвеждане на нови умни мрежи, съпроводено с замяна на електромерите с нови, интелигентни, както и с развиването на нови сложни мрежи за приложение на правилото „ потребител-производител на енергия”. И може би това бяха, съгласно мен, водещите аргументи ЧЕЗ да изоставят този бизнес у нас като се имат поради нужните идни обилни вложения в мрежите, както и консервативната регулаторна политика в България по задържане на цените на дребно и сложното одобряване на разноски за рационализация като присъщи за активността на мрежовите оператори.
В последните дни сме очевидци на какви ли не хрумвания на някои политици –
от концепцията за изкупуване на акциите на ЧЕЗ от страната, до „ разпъването на кръст” на министър Петкова за това че не се е намесила без да се има поради, че тя на практика няма никакви юридически учредения освен за искане на информация за договорка сред две частно-правни търговски сдружения, камо ли за интервенция и влияние върху нея. Но, струва си да се ревизират изказванията за нарушавания в процедурата от страна на други претенденти за договорката, които са изгубили. Още повече, че това са реномирани интернационалните компании с огромен опит в този бизнес. Но, това не касае българските институции, а по-скоро държавната ЧЕЗ и условията при такива покупко-продажби да се съблюдават европейските стандарти за бистрота и равнопоставеност на претендентите. И в случай че в бъдеще има някакво обжалване от на договорката от другите претенденти, то това би трябвало да се реализира по законодателството и процедурите за общалване на Чешката република.
Разбира се, и българската страна име своите разнообразни лостове за влияние, изключително от страна на КЕВР, на който Закона за енергетиката член 21, т. 23 вменява правото да „ разрешава/ респективно да не позволява осъществяването на предписание с имущество, с което се упражнява лицензионна активност в енергетиката в избрани случаи, които водят или могат да доведат до нарушение сигурността на снабдяването по разнообразни причини”, както и членовете в същия закон чл.51,ал.1 и чл.59, ал.1, т.2, които регламентират случаите и реда на лишаване на добития лиценз по разнообразни аргументи. В този характерен случай, в който обществото е изключително заинтригувано да получи повече информация за произхода на средствата на бъдещия притежател на акциите следствия и отговори ни дължат както КФН, по този начин и ДАНС.
А концепцията за изкупуване на акциите на ЧЕЗ от страната,
която няколко политически сили лансираха тези дни е несъстоятелна по няколко аргументи.
Първо, това ще докара внезапно утежняване на макроикономическите индикатори на бюджета на страната и повишение на недостига, и второ, даже това да е преодолима спънка, задоволително е да се сравнят икономическите индикатори на болшинството държавни енергийни компании в България с тези на частните сдружения, с цел да се убедим че съвсем всички държавните сдружения изпитват съществени ликвидни пробеми. И тук няма нищо ново, от десетки години насам тези сдружения, с изключение на заради неприятно ръководство и липса на промени са подложени и на външен напън от държавни, политически, профсъюзни и общински институции „ да помагат”. И това по-точно значи противоречиви назначения и раздуване на щатовете, спонсориране на разнообразни начинания, голословни публични поръчки и така нататък.
Аз обаче съм черноглед по отношение на вероятността в миналото до обществото да доближи същинската информация за същинските притежатели на акциите на бъдещето ЕРП „ България Запад”, да вземем за пример....
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ