Световният шампион с Бразилия от САЩ’94 Алдаир даде ексклузивно интервю

Световният първенец с Бразилия от САЩ’94 Алдаир даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Големият бранител стана втори на шампионата на планетата във Франция четири години по-късно. Двукратен притежател на Копа Америка, победител в шампионата за Купата на конфедерациите и не на последно място бронзов медалист от олимпийските игри в Атланта през 1996 година. Освен, че е легенда на Бразилия с 83 мача и 4 гола за „ селесао “, той прави чудеса и с екипа на Рома. За 13 години на „ Олимпико “ записва 436 срещи и 21 попадения за „ джалоросите “. Той е чужденецът с най-вече дуели в историята на италианския отбор, а огромното самопризнание идва, след решението фланелката с номер 6 да бъде извадена от приложимост в негова чест. Десет години по-късно именитият капитан сподели достойнство и по категорично негово гледище възбраната върху този номер падна. С Рома завоюва последната досега в клубната история шампионска купа на Италия. Има първи места и в шампионатите за купата и суперкупата на страната. В сбирката му от оценки попада също купа на Бразилия и суперкупа на Португалия с Бенфика. И през днешния ден всекидневието му е единствено футбол, само че към този момент на друго равнище – това на футболните сътрудници.

- Сеньор Алдаир, какво ви докара в България?

- Доведе ме вашият футбол и моето запознанство с Мария. Това са нещата, поради които съм във вашата страна. България е забавна, красиво е и постоянно ми е прелестно, когато съм тук. Следя футбола ви и постоянно може да ме видите на някой от вашите игрища.

- С какво се занимавате сега?

- Моят живот е обвързван с футбола. Никога не съм си представял, че ще бъда отвън обичаната игра. Когато се отхвърлих от дейна спортна активност, се насочих към мениджърството. И в този момент към въпроса ви – следя гении в Италия и Бразилия, които съгласно мен имат бъдеще! Мисля, че имам око за бъдещите звезди…

- Най-славният миг в кариерата ви е и най-паметният за България – международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година Какво помните от този шампионат?

- Това беше необикновено хубав миг за мен! Това е най-големият и един от най-паметните ми дни в живота. Ще попитате за какво? Веднага давам отговор – 24 години Бразилия не беше печелила международното състезание. Не бяхме реализирали триумфи от 70-те години на такова високо равнище като шампионат на планетата. Аз бях част от националния тим на моята страна и това ме правеше извънредно благополучен.

- Какво мислите за оня наш тим?

- О-о-о, вие имахте извънреден тим! Италианците трепериха до последната минута, с цел да ви победят. Имахте искания към рефера Киньо, само че знаете, че съдията постоянно е прав. В този миг ние пък се притеснявахме против кого ще играем на финала! Причината бе, че двата стила - този на Италия и този на България бяха толкоз различни… За вас да достигнете до финала беше от по-голямо значение, а и заслужавахте, след мачовете, които изиграхте по терените в Америка.

- Кои български футболисти познавате и цените? Играл ли сте против наши тимове?

- Никога не съм играл против български тим, само че постоянно съм казвал, че най-големият ви футболист е Христо Стоичков. Той беше необикновен – бърз, притежаващ мощен ляв крайник, едно кълбо от страсти, което заразяваше съотборниците си. Ще загатна още и Любослав Пенев, против който съм играл, когато беше във Валенсия. Един рисков нападател, който притежаваше всичко, с цел да е измежду огромните имена във футбола. Това бяха българските звезди по времето, когато аз бях на терена.

- Вие сте от футболистите, печелили съвсем всичко с националния тим на Бразилия. Кой мач ще остане най-паметен за вас?

- Без подозрение финалът през 1994 година против Италия. Това несъмнено е мачът, който остава в моята памет без значение от тежестта на времето. Колкото и години да минат, все едно беше през вчерашния ден. Спомням си всичко от този конфликт. Това е най-важният дуел от 85 мача, които съм играл за националния тим на Бразилия.

- Световен първенец сте през 1994 година и вицешампион през 1998 година Защо Бразилия загуби с 0:3 от Франция в Париж?

- Резултатът от този край постоянно ще се разяснява. Мисля, че на това международно състезание Бразилия не сподели максимума. Стигнахме до край, тъй като Роналдо игра доста мощно. Всички експерти чакаха ние още веднъж да побеждаваме. Мисля, че в случай че той играеше на финала, щяхме да повторим триумфа си от 1994-та. Бяхме доста техничен тим, само че положението на Роналдо се оказа решаващо. И Франция се възползва от неналичието на Феномена…

- Остана неразгадана мистерията към Роналдо, който не игра във финала. Бихте ли ни споделили какво стана с Феномена?

- Проблемът беше, че той държеше да играе. Роналдо пристигна на стадиона непосредствено от болничното заведение. Треньорът знаеше, че не може да разчита на него, а искаше и бе сигурен, че в случай че Феномена е на терена, купата още веднъж щеше да е за нас. Това бе фигурата, водачът, който блесна на този шампионат. Все отново Марио Загало реши да пусне Рони във финала, само че концепцията не бе добра. Той не приличаше на себе си. Жалко, пропуснахме идеална опция да спечелим още една купа на планетата.

- Стартът на кариерата ви е в славния Фламенго. На Копакабана ли започнахте да играете футбол?

- Всички харесвате Копакабана и смятате, че оттова потеглят най-големите звезди на бразилския футбол. Но не постоянно е по този начин. Трябва да ви отчайвам, тъй като кариерата ми не стартира от една от най-големите забележителности на Рио де Жанейро. Аз съм роден в Байа и там направих първите стъпки в най-популярната игра. Баща ми доста обичаше футбола и ме заведе на стадиона, когато бях 12-годишен. Там започнах. В началото ми беше занимателно – тренираш, играеш мачове, хората те познават, тъй като Байа е дребен град. След това се замислих, че би трябвало да реализира освен това. И този ден пристигна. Получих предложение да мина във Фламенго. Изобщо не се поколебах и незабавно поех към новото предизвикателство. Оттук започва същинската ми кариера.

- Бил сте на доста велики игрища, само че какво е да излезеш на„ Маракана “?

- Невероятно е! Това е храмът на футбола. Да, англичаните ще кажат “Уембли”, италианците ще ги отвръщат със “Сан Сиро” или “Стадио Олимпико”, само че за мен “Маракана” е нещо особено, нещо, което би трябвало да се преживее. А, аз имах щастието да играя, когато още не бях навършил 17 години. Представяте ли си по какъв начин съм се чувствал? След мачовете с Фламенго на “Маракана”, играх и с националния тим на Бразилия за Копа Америка. Цели 40 години бяха нужни, с цел да се преживее загубата от Уругвай и “селесао” още веднъж да излезе на “светилището” - “Маракана”. Имахме страхотна мотивация да не разочароваме почитателите още веднъж! И те останаха удовлетворени от нашата игра.

- Кариерата ви заведе в Бенфика, след това и в Рома. И на трите места почитателите са безпределно шумни и отдадени на обичания тим. Как бихтеги класирал?

- Трудно ми е да направя сходна ранглиста. Аз доста обичах Фламенго и почитателите му. Играх единствено година в Бенфика и разбрах, какъв брой значим отбор са “лисабонските орли” за Португалия. Обожавам Рим и Рома. Аз съм почитател на клуба. 50 на 50 съм последовател на Рома и Фламенго, само че в Рим се усещам като вкъщи си. Изпитвам пристрастеност към този град и Рома от цялото си сърце. Колкото до последователите желая да ви кажа, че тези в Бразилия не отстъпват на сътрудниците си в Европа. Атмосферата е неповторима, приказвам за тези на Фламенго. Тифозите на Рома са специфична порода – правилни, шумни, подготвени са на всичко, с цел да завоюват техните любимци. Май въпреки всичко пробвах да направя примерна ранглисти.

- Участвал сте във велики дербита като Фламенго – Флуминензе, Бенфика против Порто и Спортинг и несъмнено Рома – Лацио. Кое от тях поставяте преди всичко?

- Фламенго против Флуминензе – това е класиката на бразилския футбол. Не може да си визиите каква еуфория царува преди този мач. Медиите безусловно облъчват почитателите всекидневно с материали от кухнята на двата клуба. То се играе по-рядко от Лацио - Рома и е някак по-значимо. Колкото до борбата за Рим – тя е нещо особено за управление, играчи и тифози. Загубата се приема за нещо извънредно тежко. Победата те прави Бог в града на боговете!

- Първият ви трофей с Рома е купата на Италия през 1991 година Точно 10 години по-късно спечелихте и „ скудетото “. Как се чества трофей край Колизеума?

- Чувството постоянно е необикновено. Рома има малко трофеи и поради това празненството е фантастично. Колизеумът е може би най-важното място в града и тогава е обагрен в разнообразни и красиви цветове. Такъв става целиятград. Феновете нямат самообладание това отново да се случи, само че чакат дълги години. Ние, футболистите също желаеме да печелим всяка година, само че “калчото” е една изключителна борба сред мощни тимове. Затова толкоз мощно оценявам купата си с Рома, която е последна за клуба досега.

- Феновете на Рома постоянно ще слагат на фундамент Франческо Тоти.Какви бяха връзките ви с принца на Рим?

- С Франческо постоянно сме имали положителни връзки и постоянно сме се разбирали. Той беше огромен състезател за Рома. Неслучайно медиите го прогласиха за принца на Рим. Тоти постоянно е умеел да съкратява дистанцията с новите и чужденците. Уважението ни е било взаимно, тъй като и двамата знаехме какво има другият. Дори станахме другари и постоянно излизахме на вечери, нещо което е доста хубаво за чужденец като мен.

- Бихте ли разказали някоя забавна история с Франческо Тоти?

- Трябва да ви призная, че не съм мощен в разказването на истории. Трудно ми е да ви кажа някоя, която хем да е с негово присъединяване, хем да е забавна. Винаги съм бил методичен и деликатен на терена и отвън него. Може би ви разочаровах малко?

- Бяхте прочут като праволинеен бранител. Срещу кой нападател ви е било най-трудно?

- Играх в интервала, когато в „ калчото “ бяха събрани най-силните нападатели в света. Ще загатна някои от тях, с цел да не бъда необоснован – Батистута, Синьори и Роналдо. Най-трудно ми е било против Феномена. Уж знаех всичко за него, само че той постоянно успяваше да ме изненада. Изпитвах компликации да го спра, а Рони се забавляваше на моя сметка. Уникален състезател!

- Да се върнем на днешния футбол – за какво Ювентус не може да бъде спрян в Италия?

- Футболът търпи развиване и ние всички ставаме очевидци на това. Виждате какво се случва с финансирането на огромните клубове. Трудно се задържат значимите футболисти, а те го вършат. Така беше и при Морати в Интер, а и с Милан на Берлускони. Ние от Рома все оставахме втори. Манталитетът на Ювентус е доста по-различен от този на другите в Италия. И това му носи трофеи и почитание измежду грандовете във футбола.

- По ваше време Милан и Интер постоянно бяха кандидати за купата. Какво се случи с тези два гранда?

- Морати и Берлускони ги трансфораха в огромни отбори, само че в последните години нямаха триумфи. Сигурно се умориха и по тази причина взеха решение да си продадат клубовете. Те бяха на нула и това бе проблем за италианското състезание. Ювентус се възползва от тази обстановка и стана монополист в последните пет години.

- Вие сте играл с Феномена Роналдо, само че Неймар през днешния ден коства 222 милиона евро. Това ли е цената му?

- Трудно е да се каже дали това е цената. Той е огромен състезател и започва кариерата си от нулата. Отиде в Сантос, след това в Барселона. Там бе в компанията на Меси и Суарес, да не приказваме за Иниеста – все велики играчи. Спечели трофеи, популярност и постоянно е подчертавал, че аржентинският вълшебник е най-големият футболист за него. Неймар потвърди, че е значим за Барса, че се схваща с Меси и Суарес, само че има хора като президента на ПСЖ, които желаят да завоюват Шампионската лига непременно и са подготвени да купят мечтаните играчи непременно. И по този начин се стигна до тази галактическа цифра.

- Мислите ли, че Неймар изиска да избяга от „ сянката “ си Лео Меси и по тази причина напусна Барселона?

- Не мисля. В Барселона постоянно са играли положителни играчи. За него беше добре да е там, само че в тази ситуация друго е било от голяма важност - бъдещето и фамилията. Той изкара няколко страхотни години в доста мощен тим. Нужна му бе смяна, а и да реши дали може да бъде водеща фигура, да носи тима на гърба си, както споделяме ние, футболните хора. Нещо като Меси за Барса и Роналдо за Реал.

- Смятате ли, че Неймар ще е идващият футболист, след Меси и Роналдо, който ще завоюва „ Златната топка “?

- Мисля, че ще е той. Играе добре, прави го от години. Вероятно ще завоюва тази или идната Шампионска лига, което е достижение с огромна стойност. Много е значимо и международното през идната година. Той е претендент за„ Златната топка “, само че тази година няма късмет. Смятам обаче, че 2018 година ще бъде неговата – годината на Неймар. Запомнете!

- Щяха ли Меси и Роналдо да са толкоз положителни, в случай че ги пазеше Алдаир?

- Мисля, че да. Те са страхотни играчи. Не мисля, че щеше да има значение. Това са най-хубавите футболисти в днешно време и не мисля, че зависят от противниците.

- Бразилия беше един от първите тимове, който се класира за международното състезание в Русия следващата година. Как виждате представянето на „ селесао “ през 2018 година?

- След промяната на треньора тимът напредна доста. Спечели доста мачове и се класира преди всичко. За разлика от домашното международно, в Русия би трябвало да са доста по-внимателни и по-фокусирани, с цел да завоюват.

- Защо бразилският народен тим изпадна в рецесия през последните години? Вие по какъв начин приехте загубата с 1:7 от Германия?

- Надявах се този въпрос да липсва. Ясно е, че не се представихме на равнище на това състезание. Бразилия е измежду любимците на всеки шампионат на планетата, само че нямаше нужния нрав, с цел да завоюва. Първенството в Бразилия мина доста зле. Случката с Германия шокира всички. Изобщо не ми се разяснява. Това бе някакъв призрачен сън. Имахме шест години, с цел да се подготвим. И какво – нищо! Страницата е затворена и мисля, че сме подготвени за идващото състезание.

- Кой е вашият любимец за международното състезание в Русия?

- Фаворитите рядко се трансформират, както беше през 1994 година с България и Швеция. За мен в този момент са Бразилия, Италия, Аржентина, Испания и Германия. Мисля, че Бразилия има какво да покаже.

- Бяхте прочут като водач на терена и извънредно правилен бранител. Кой състезател в актуалния футбол най-вече наподобява на вас?

- Мисля, че стилът на сънародника ми Тиаго Силва е доста непосредствен до моя метод на игра. Той е огромен бранител и имам вяра, че ще завоюва това, което му липса.

- Защо не станахте треньор?

- Не мисля, че съм подобаващ за треньор. Вижте, тези хора са особена порода. Аз не се регистрирам измежду тях. Знам по какъв начин се играе, само че не мога да го предам на другите. А, това е проблем. И с цел да не се постанова да отчайвам себе си и хората, които ми гласоподават доверие, избрах да стана управител.

- Къде живеете - в Рим или в Рио? Къде повече ви харесва?

- Обичам доста Рим като град. До сърцето ми е и един дребен град - Ешпирито Санто. Той е доста покрай Рио, само че в случай че би трябвало да върша ранглиста, любимитеми са Рио и Рим.

- Виждаме, че сте в добра форма.Играете ли още футбол?

- Да, не преставам да играя с другари. Трудно е за един футболист да каже стоп! Целият свят е под въздействие на тази магия. Истински разпален съм по спорта. Винаги съм играл футбол. Това е най-бразилският спорт. В Европа футболът също е номер 1. Така подкрепям форма.