Световните военни суперсили са известни с това, че са доста

Световните военни суперсили са известни с това, че са много потайни, когато става въпрос за интервенциите им, тъй че не е изненада, че по света има ситуирани голям брой секретни бази. Сега ще ви споделим за пет, които изиграват съществена роля в историята и еволюцията на войната.

Изпитателен полигон Дъгуей в пустинята Юта е основан по време на Втората международна война за тестване на химически и биологични оръжия. От построяването му през 1942 година огромна част от активността, осъществявана в границите му, остава строго защитавана загадка.

Сред химическите оръжия, тествани там, са огнехвъргачки, редица токсични сътрудници, биологични бойни оръжия и химически системи за разпространяване, като също са тествани и разнообразни защитни средства, да вземем за пример, облекло и противоотрови на химическите сътрудници. За да се приготвят войските за пердах в градски условия против Германия и Япония, са основани подправени селища, където бойците упражняват със запалими бомби.

Експлоатацията на полигона постепенно е прекратена след Втората международна, само че той е задействан още веднъж по време на Корейската война. Дъгуей е доказан като апаратура на американското министерство на армията и през октомври 1958 година учебното заведение за химически, биологични и радиологични оръжия на американската войска е преместено в базата. По-късно полионът се употребява от учебното заведение на рейнджърите от 1985 до 1991 година, като част от краткотрайната му фаза на образование в пустинята.

В момента е под контрола на Командването за тестване и оценка на армията на Съединени американски щати. Той служи като оборудване за изпитателни полети на Военновъздушни сили, както и за образования по маневриране от Националната армия на Съединени американски щати. По време на войната в Афганистан бойците от специфичните сили също се приготвят там.

Оук Ридж, Тенеси може да наподобява като елементарен град, само че по време на Втората международна война е определен за мястото, където са създадени по-голямата част от нуклеарните материали за плана Манхатън. Районът е определен заради редица аргументи: релативно ниското население на близките общности значи, че парцелите са евтини; хребетите обезпечават естествена защита; налични са комунални услуги; и регионът е наличен както по автомагистрала, по този начин и железопътно.

След придобиване на сектор от 25 километра земя, Инженерният корпус на армията на Съединени американски щати изселва жителите, основава контролно-пропускателни пунктове и огради и основава град на служащите в източната страна на долината. Построени са и четири завода: K-25, S-50 и Y-12 са употребявани за добиване на уран-235, до момента в който X-10 създава плутоний благодарение на графитен реактор.

Обектът е върнат на жителите две години след края на войната, под управлението на Комисията за атомна сила на Съединени американски щати (AEC). Той е публично регистриран през 1959 година и през днешния ден остават единствено заводите X-10 и Y-12.

Разположен на Маршаловите острови, атолът Куаджалин е употребен като база на Военноморски сили на Съединени американски щати по време на Втората международна война. На 31 януари 1944 година 7-ма пехотна дивизия, водена от 11-ти пехотен полк, прави десантно нахлуване там и на идващия ден островът е бомбардиран с към 36 000 снаряда. На 4 февруари той е стихотворец от американските сили, които вземат контрола от японците.

След залавянето му е употребен като място за акции, ориентирани към нахлуването в Япония. След края на Втората международна война и началото на Студената война той е трансфорат в команден център и зона за подготовка за нуклеарни тествания, извършени на атолите Бикини и Еневетак.

Когато опасността от нуклеарна офанзива понижава след края на Студената война, стратегиите за защита, които работят отвън атола, са анулирани. Сега местоположението се употребява по разнообразни аргументи. Въпреки че към момента се организират проби на ракети, той също е дом на радарни и проследяващи системи и е една от петте наземни станции, употребявани за ръководство на GPS технологии.

Един от първите руски полигони за ракети и ракетни тествания, Капустин Яр е основан на 13 май 1946 година Разположен в Астраханска област, той стартира своето битие посредством тестване на хванати немски ракети А-4 (V-2), първият от които е изработен на 18 октомври 1947 година Никой не получава достъп до мястото без позволение от държавното управление, а самият полигон не е включен на никоя карта. За прилагане от работещите там инженери и учени е основан близкият град Знаменск.

Предназначението на Капустин Яр е открито в средата на 50-те години на предишния век от немски учени и шпионски полети. През 1959 година това е единственият обществено прочут полигон за тествания на ракети в Съюз на съветските социалистически републики, а хората отвън страната имат вяра, че е мястото за изстрелване на спътниците Спутник 1 и 2.

Той е трансфорат в космодрум през 1966 година и продължава да действа и до през днешния ден.

Пайн Гап е строго секретна военна база, ситуирана в средата на австралийската пустота. Отворена през 1970 година, основаването й последва подписването на взаимен американско-австралийски контракт, който изисква построяването на американско място за сателитно наблюдаване в Австралия.

По време на Студената война мястото се употребява за наблюдаване и събиране на информация за тестванията на руски ракети посредством потреблението на спътници на Централно разузнавателно управление на САЩ. След края на спора през 1991 година базата пренасочва задачата си към бойни дейности в продължаващата и до през днешния ден световна война против тероризма.

Много малко се знае за ежедневните действия в Пайн Гап, като се изключи че се употребява за събиране на разследваща информация и отбрана против евентуална приложимост на балистични ракети от враждебни страни. Днес базата е значително известна от едноименната поредност на Netflix, която се концентрира върху дейностите на работещите там.