Светлин Русев е роден на на 14.06.1933 в Плевен. 1959г.

Цял живот гоним времето и едва накрая на пътя за малко го докосваме, колкото да си вземем сбогом с него | Светлин РУСЕВ

Светлин Русев е роден на на 14.06.1933 в Плевен. 1959г. приключва живопис във ВИИИ „ Н.Павлович ” в София, при проф. Дечко Узузнов. От 1975г е Професор по живопис във ВИИИ „ Николай Павлович ”. Заместник-председател на СБХ (1973-1985), шеф на НХГ (1986-1988), зам.-председател на Международната фондация „ Л. Живкова ” (1982). От 1959 взе участие във всички ОХИ, в интернационалните биеналета, фестивали, представителни изложения на българското изкуство в Париж, Венеция, Москва, Ленинград, Будапеща, Букурещ, Прага, Варшава, Белград, Федерална Република Германия, Атина, Истамбул, Виена, Делхи, Берлин, Рим, Мексико, Хавана, Венесуела и други Урежда самостоятелини изложения в София. Творчеството му се отличава с необятен обсег на тематики и сюжети, почерпани от историко-революционните битки на българския народ. Портретува родителите си, близки и другари, изтъкнати културни дейци и трудови хора. Пейзажите му са систематизирани положения на българската природа. Рисува цветя и интериори. Типично за творчесвото му е майсторското откриване на комплицираната психика на портретувания и философското вглъбяване и пояснение на трайни положения и облици в истинските композиционни решения. Героите му са мощни, трагични, вглъбени в себе си хора.

(1933 ~ 2018 )

Силата на платното се крие в това, което се крие и в словото, само че материализирано по различен метод и с други средства - силата. Качеството, дълбочината и силата на прекарването - целият нравствен и нравствен живот, най-общо - самите ние, не зад платното, а вътре в него. Такива, каквито сме - без грим и козметика. И колкото е по-извисено и мощно едно духовно наличие, толкоз и силата на платното е по-голяма.

Името не е в положение да работи за един създател, в случай че той самият не работи за името си. То не може да избави личностните провали - не можеш нищото да го направиш на нещо! А нашият поминък е обвързван с съответни прояви, за които името не е задоволително, в случай че няма нещо друго. Слабият темперамент може да бъде провален от известността и известността. Сериозният може единствено да усеща отговорност за името си, което значи обвързване да го поддържа не нереално, а с цялото си държание. Името може да отваря порти, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и креативно държание.

Не разгласявам авансово това, което върша, с цел да не провокирам дявола. Мисля, че Хемингуей беше споделил: „ Думите убиват креативния дух. ” Една авансово споделена концепция имам възприятието, че към този момент е отлетяла в пространството и доста по-трудно се материализира като произведение.

Трудно се дефинират неуловимите неща. Срещата с човек с задача, като Ванга, не се вмества в елементарните критерии. В най-общ смисъл Ванга беше живото удостоверение за живота на невидимия свят, за безконечното и мимолетното, за смисъла на човешкото наличие на земята... Но на първо място пред Ванга се усещах като на изпит - грешен и посредствен! За благополучие Ванга беше, най-малко към мен, много снизходителна и ми спестяваше някои неща, които не можеше да не вижда и осъжда. Ванга беше от различен свят, сякаш изпратена на земно равнище да оказва помощ за духовното и физическо излекуване на хората.

Ако светът на неуловимото, на невидимото, прочувственият и нравствен свят е мистичност - това постоянно е било част от мен, от стремежите ми да надникна в неговото свещенодействие и безкрайност. В този смисъл същинско предизвикателство за художника е да реализира, да материализира в изкуството си този невеществен свят, който назоваваме нравствен.

В най-общ смисъл ме въодушевява индивидът, с неговите безредици (исторически и съвременни) и тествания. Природата като подстрекателство и психическа среда, едно човешко лице, голите дървета в пустата улица, патината на остарялата къща, един терен, легенда, концепция и т. н. Всичко - от света на избраните неща до подсъзнателни и неуловими внушения. Нямам съответно определение за смислена и резултатна работа - тест за вдъхновението. В процеса на работа от време на време от единствено себе си идват неща и като разследване на техниката и технологията на осъществяване. В този смисъл картината ражда картина!

… Времето постоянно не стига и постоянно е пред нас. Цял живот го гоним и едвам най-после за малко го допираме - най-после на пътя, едвам си вземем довиждане с него.

(* Думи на акад. Светлин Русев в изявление за БГ-Север)

Българка