Светлана Стрелцова: Всичко ни беше наред, няма нужда някой да ни освобождава
Светлана Стрелцова е украинка от Одеска област . В първите дни на войната дружно с двете си сестри и 7 деца бяга от бомбардировките през Румъния. Три дни се движат към границата, след това благодарение на неправителствената организация " Мати Украина " се свързват с командерия " Св. Екатерина ", част от Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим в България.
Сега са в София и разполагат с всичко належащо първоначално, а през вчерашния ден подадоха и документи за бежански статут.
" Родителите и мъжете ни останаха в Украйна. Ние бяхме принудени да бягаме, тъй като имаше гърмежи, танкове, летяха самолети . Това е доста ужасно. В 21-ви век никой не може да повярва и ние до момента не можем да го осъзнаем. Искам да кажа на целия свят, че това не е мит, това е война, унищожават се домове, разделят се фамилии, убиват околните ни . Съпрузите ни пазят Родината, в която желаеме да се върнем, да си идем по-скоро вкъщи ".
Светлана, сестрите и околните ѝ заспиват и се разсънват с тревожните вести за хода на военните дейности . Опитват се да се свържат с роднините си в редките часове, когато няма въздушна паника и те излизат от бомбоубежищата.
Как изясняват протичащото се на децата си, най-малкото от които е на 4 години, а най-голямото на 15?
" Стараем се да не приказваме, само че това е невероятно. Социалните мрежи са на всички места, по-големите деца си пишат със своите съученици, доста от тях към този момент са изгубили свои близки, идват вести за гибел. Малките гледат анимационни филми по малкия екран, които се прекъсват от реклами за това по какъв начин да се работи при въздушна паника. Ние им описваме, че това са астероиди, които падат, а не ракети, стараем се да ги държим надалеч от диалога за войната . Но е мъчно, тъй като те към този момент схващат... Бежанците се опасяват да мислят, че войната ще продължи дълго. Това би трябвало да свърши, толкоз е неуместно. Живеехме добре, имахме работа, децата ходеха на учебно заведение. На никого не сме пречили и на никого не сме посягали. Всичко ни беше наред, не е имало потребност някой да ни освобождава . А в този момент всеки ден се прощаваме с околните си, тъй като не знаем дали ще доживеят до на следващия ден... Това е ужасно. Седят някакви хора на диваните си и споделят, че това не е война, а военна интервенция и никой за нищо не е отговорен. Каква интервенция може да бъде, когато бягаш и зад тила ти се взривяват снаряди, когато хората се тъпчат във влаковете и пътуват по 16 индивида в купе , денонощия наред и си подготвен на всичко, единствено да се спасиш, какво интервенция може да е това. Не знам кой е отговорен, дано Бог съди тези, които вършат това и тези, които не имат вяра, че в Украйна се води война ".
Сега са в София и разполагат с всичко належащо първоначално, а през вчерашния ден подадоха и документи за бежански статут.
" Родителите и мъжете ни останаха в Украйна. Ние бяхме принудени да бягаме, тъй като имаше гърмежи, танкове, летяха самолети . Това е доста ужасно. В 21-ви век никой не може да повярва и ние до момента не можем да го осъзнаем. Искам да кажа на целия свят, че това не е мит, това е война, унищожават се домове, разделят се фамилии, убиват околните ни . Съпрузите ни пазят Родината, в която желаеме да се върнем, да си идем по-скоро вкъщи ".
Светлана, сестрите и околните ѝ заспиват и се разсънват с тревожните вести за хода на военните дейности . Опитват се да се свържат с роднините си в редките часове, когато няма въздушна паника и те излизат от бомбоубежищата.
Как изясняват протичащото се на децата си, най-малкото от които е на 4 години, а най-голямото на 15?
" Стараем се да не приказваме, само че това е невероятно. Социалните мрежи са на всички места, по-големите деца си пишат със своите съученици, доста от тях към този момент са изгубили свои близки, идват вести за гибел. Малките гледат анимационни филми по малкия екран, които се прекъсват от реклами за това по какъв начин да се работи при въздушна паника. Ние им описваме, че това са астероиди, които падат, а не ракети, стараем се да ги държим надалеч от диалога за войната . Но е мъчно, тъй като те към този момент схващат... Бежанците се опасяват да мислят, че войната ще продължи дълго. Това би трябвало да свърши, толкоз е неуместно. Живеехме добре, имахме работа, децата ходеха на учебно заведение. На никого не сме пречили и на никого не сме посягали. Всичко ни беше наред, не е имало потребност някой да ни освобождава . А в този момент всеки ден се прощаваме с околните си, тъй като не знаем дали ще доживеят до на следващия ден... Това е ужасно. Седят някакви хора на диваните си и споделят, че това не е война, а военна интервенция и никой за нищо не е отговорен. Каква интервенция може да бъде, когато бягаш и зад тила ти се взривяват снаряди, когато хората се тъпчат във влаковете и пътуват по 16 индивида в купе , денонощия наред и си подготвен на всичко, единствено да се спасиш, какво интервенция може да е това. Не знам кой е отговорен, дано Бог съди тези, които вършат това и тези, които не имат вяра, че в Украйна се води война ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ