Синодът отне правото на местните олигархии да си избират митрополит по свой вкус
Светият синод на Българската православна черква (БПЦ) ненадейно взе революционно решение изрично да се опълчи на опитите на сенчести бизнес кръгове да диктуват изборите за митрополити у нас и реши изборите да се вършат от самите владици без присъединяване на епархийски представители.
Така новият Сливенски епископ ще бъде определен на 13 март непосредствено от Светия синод, без неговите членове да се преценяват с провелите се на 18 февруари в Сливен епархийски избори, където на гласоподаване в два тура за претенденти всред 10 епископи бяха определени Йеротей Агатополски и Михаил Константийски.
Откъде точно идва създалото се напрежение?
Още преди изборите в Сливен да се проведат, прочут историк и църковник заключи обстановката по този начин: Пределно ясно е, че сливенци желаят единствено и само Йеротей, само че в случай че вторият препоръчан от тях е неизбираем свещеник, някой от новобранците в листата, значи изборите там са напълно манипулирани и някой ги е провел по какъв начин да гласоподават, с цел да наложат авансово определената кандидатура на Синода.
Така се и оказа, за най-голямо страдание. След като Агатополският свещеник Йеротей бе определен безапелационно като първи избор на сливенци, на идващото гласоподаване с най-вече гласове като втори претендент бе посочен Константийският свещеник Михаил, викарий на дядо Гавриил Ловчански от 2021 година
Така се оказа, че локалните епархийски гласоподаватели като че ли доста елементарно подцениха в избора си епископи с добър опит като админи, също така и брилянтни теолози и безупречни клирици като Арсений Знеполски, Пахомий Браницки, Сионий Велички, Поликарп Белоградчишки или Герасим Мелнишки.
Да не избереш най-хубавите вероятни, с цел да пробуташ стремежи претендент, в никакъв случай не може да се нарече честен избор,
разяснява наблюдаващ на процесите в църквата.
Затова съгласно него не може да се разчита на народна власт в това отношение, тъй като в реалност епархийските избори по-често са нищо повече от лъжедемокрация.
Материалното завещание на Сливенската епархия - земи и терени по цялото Южно Черноморие, както и гори в Странджа - провокира избрани апетити у някои кръгове със съществени стопански ползи в региона.
Поради това имаше и изначални терзания, че някои от т.нар. черноморски бизнес барони ще се опитат да повлияят на избора за владика, насочвайки го към най-подходящ за тях претендент.
Такъв скръбен образец имаше при несполучливия опит за избор на Варненски епископ през 2013 година след непредвидената кончина на дядо Кирил. Тогава тамошните епархийски гласоподаватели, явно “стимулирани ” по някакъв метод, бяха избрали всред епископите двама не изключително подобаващи претенденти за владици, които да предложат на Синода - Агатонийския свещеник Борис и Проватския свещеник Игнатий.
Както и в настоящия случай, и двамата епископи бяха в описите за избор, само че не бяха всред най-достойните за варненския трон.
Изборът бе наименуван неприличен и неподобаващ. Имаше и доста тъжби. А също и доста подозрения, че този “срамен избор ” се дължи на непочтено “мотивиране ” на гласоподавателите. Вероятно този път от страна на други “черноморски бизнес барони ”, този път северни.
Съответно Светият синод касира изборите за варненски митрополит през 2013 година и насрочи нови, на които към този момент след извлечените поучения трезво и канонично бе определен нинезравствующия Варненски и Великопреславски митрополит Йоан - един от най-достойните йерарси, които има Българската православна черква.
С неприятен спомен от тогавашното неприлично държание на варненските епархийски гласоподаватели един от известните български богослови и отдавнашен престиж в църковните среди прикани преди изборите в Сливен гласоподавателите да “не се поддават на външни внушения и напън от заможни и властни хора, всемирски и църковни ”.
След като обаче на 18 февруари сливенци излязоха с непредвидения избор на втория свещеник, от който по всичко проличава, че са нагласили изборите, Синодът реши да вземе нещата с църковно-народната народна власт на ръчно ръководство.
Миналата събота вечер в уеб страницата на Светия синод се появи известие, че на извършеното същия ден изключително съвещание в цялостен състав под председателствота на Великотърновския митрополит Григорий е прегледано писмо на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в ролята му на наместник на овдовелия сливенски епархийски трон.
В текста се посочваше, че “въз основа на постъпилите в период тъжби и откакто деликатно се срещна с тях ”, Светият синод е решил да касира епархийския избор в Сливен на съображение член 89, алинея 2 от Устава на БПЦ.
На уеб страницата бе обявено, че на това изключително съвещание митрополитите в Синода са дали своят вот за приемането на разпоредба “относно избирането на епархийски митрополити в бъдеще ”.
Тази стъпка е направена “на съображение член 58, т. 12, по отношение на член 58, т. 7 и по отношение на член 2 от Устава на Българската православна черква – Българска Патриаршия ”.
За наредбата, съгласно която в бъдеще митрополитите ще се избират единствено от Синода, са дали своят вот 8 от 11-те участвали членове.
Както се оповестява на уеб страницата, това са Великотърновски митрополит Григорий, Плевенски митрополит Игнатий, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий и Доростолски митрополит Яков.
Против приемането на наредбата и с изключително мнение са дали своят вот Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският Серафим и Видинският Даниил.
Според църковници тази разпоредба ще промени метода на избор на митрополити, а също и на бъдещия избор на български патриарх, изключвайки присъединяване на свещениците и епархийските настоятели.
Очаква се решението на Синода, гласувано с огромно болшинство, да предизвика реакции единствено в епархиите на тримата митрополити, които са се оповестили против наредбата.
Изборът на Сливенски епископ е значим за бъдещето освен на тази съответна богата епархия, а и за процесите, които следва да се развиват в българската черква в по-дългосрочен проект.
Затова и името на избраника ще бъде гласувано без ненужно отсрочване - на 13 март.
Съответно определеният митрополит ще заеме овакантения стол в Светия синод с право на глас, който ще окаже въздействие в архиерейското заседание, а в бъдеще може да бъде и изключително значим, даже решителен при избора на нов патриарх, когато пристигна времето за това.
