Църквата почита на 22 ноември св. ап. Филимон. Св. Михаил Воин, българин
Светите Филимон, Архип и Апфия били пребити с камъни
Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството от свети деятел Павел и потърпевши за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси. Когато един път се намирали дружно с други християни на молитвено заседание, езичниците ненадейно ги нападнали. Всички се разбягали, с изключение на светите Филимон, Архип и Апфия, които били хванати и отведени при Артоклис, Ефеския житопазител. Тримата били грубо бити и изтезавани и по този начин, в изтезание, минали при Господа.
Св. Михаил Воин направил чудеса от смелост
Св. Михаил Воин е по генезис българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял вероятно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил наследник на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал боязън Божи, подвизавал се в молитва и пост, обилно раздавал на бедните лепта, заради което и неговите родители, и непознатите хора го наричали " светото дете ".
Когато станал на 25 години, той бил назначен за шеф на тайфа във византийската армия. По това време родният му край още не влизал в рамките на Българската страна. В една война на византийския император Михаил III (865 г.) срещу агаряните, св. Михаил Воин бил оставен от изплашените гърци самичък с неговата тайфа. Като призовавал името на Бога, той съумял да прогони враговете и дружно с бойците си останал незасегнат. Връщайки се вкъщи, направил героическото знамение на св. великомъченик Георги Победоносец: умъртвил голям дракон, който излизал от едно езеро, и избавил една девственица от участта да бъде изядена. Но змеят, чиято глава отсякъл, го блъснал с голямата си опашка толкоз мощно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
Скоро след завръщането си в родното място той умрял и Господ го популяризирал с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХIII век (1206 г.), българският цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала " Св. Възнесение ". След рухването на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е непокътнато до наши дни.
Почитта към св. Михаил Воин като към общобългарски светец
се открила едвам след преместването на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния увод е включено най-ранното известно до през днешния ден " Проложно житие на св. Михаил Воин Българин ", дело на търновски агиографи от XIII век, което загатва неговия български генезис.
В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът. По другите отзиви става дума за св. княз Борис-Михаил или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкоз бил боголюбив, че съгласно житието Михаил Воин бил " пръв измежду първите по родовитост християнин " и родителите му, и другите хора го наричали " светото дете ".
Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството от свети деятел Павел и потърпевши за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси. Когато един път се намирали дружно с други християни на молитвено заседание, езичниците ненадейно ги нападнали. Всички се разбягали, с изключение на светите Филимон, Архип и Апфия, които били хванати и отведени при Артоклис, Ефеския житопазител. Тримата били грубо бити и изтезавани и по този начин, в изтезание, минали при Господа.
Св. Михаил Воин направил чудеса от смелост
Св. Михаил Воин е по генезис българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял вероятно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил наследник на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал боязън Божи, подвизавал се в молитва и пост, обилно раздавал на бедните лепта, заради което и неговите родители, и непознатите хора го наричали " светото дете ".
Когато станал на 25 години, той бил назначен за шеф на тайфа във византийската армия. По това време родният му край още не влизал в рамките на Българската страна. В една война на византийския император Михаил III (865 г.) срещу агаряните, св. Михаил Воин бил оставен от изплашените гърци самичък с неговата тайфа. Като призовавал името на Бога, той съумял да прогони враговете и дружно с бойците си останал незасегнат. Връщайки се вкъщи, направил героическото знамение на св. великомъченик Георги Победоносец: умъртвил голям дракон, който излизал от едно езеро, и избавил една девственица от участта да бъде изядена. Но змеят, чиято глава отсякъл, го блъснал с голямата си опашка толкоз мощно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
Скоро след завръщането си в родното място той умрял и Господ го популяризирал с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХIII век (1206 г.), българският цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала " Св. Възнесение ". След рухването на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е непокътнато до наши дни.
Почитта към св. Михаил Воин като към общобългарски светец
се открила едвам след преместването на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния увод е включено най-ранното известно до през днешния ден " Проложно житие на св. Михаил Воин Българин ", дело на търновски агиографи от XIII век, което загатва неговия български генезис.
В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът. По другите отзиви става дума за св. княз Борис-Михаил или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкоз бил боголюбив, че съгласно житието Михаил Воин бил " пръв измежду първите по родовитост християнин " и родителите му, и другите хора го наричали " светото дете ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ