Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той

Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той бил наследник на благочестивите родители Мартин и Евфросиния. Най-напред се научил да чете, а по-късно усвоил обущарския поминък. Николай бил интелигентен, добър, хубав и строен и трябвало да избяга от родния си град, тъй като турците не търпели християнин с такива положителни качества и щели принудително да го напряват собствен единоверец.
Дошъл в София, Николай почнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава небогати и пандизчии и да раздава лепта. Гражданите на София го обикнали и го свързали със легален брак, с цел да го задържат при себе си вечно. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало още веднъж да бяга, в този момент пък в Румъния, гдето го взел в своята армия влашкият челник Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към брачната половинка и децата му го заставила да се върне назад в София. Тогава той бил на 45 години.
Св. преподобни Теодор Освещени
Теодор, именуван още Освещен, тъй като единствен в целия манастир имал духовнически ранг, бил един от обичаните възпитаници на Пахомий Велики. О...
Турците към този момент твърдо решили да го причислят към своята религия. Поканили го на обед, след който всички изпили по чаша турски шербет, само че единствено Николай от това пиво задремал в бездънен сън. Тогава ходжата направил над него обреда на мохамеданското обрезание. Като се събудил, той схванал какво е станало и с рев се отправил за дома си. Нещастният Николай не излязъл от вкъщи си цяла година, до момента в който най-сетне на празника Възнесение Господне ходжата го предизвестил, че той отсега нататък ще би трябвало да посещава тяхната джамия. Укрепен от молитвата, Николай твърдо му дал отговор, че той за нищо на света не ще промени християнската религия на своите родители. От това време почнал неговият страдалчески героизъм.
Много мохамедани, които били извънредно враждебно настроени против християнската религия, упорито изискали от съдията гибелта на Николай. Нахвърлили се против него с хули и закани. Хвърлили го в пандиза, където го подложили на страшни мъчения. Извели го още веднъж на съд, по време на който един озлобен турчин блъснал мъченика по главата с дърво, тъй че челюстите му се счупили и дясното му око излязло от очната празнина. Но идната нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца напълно, на което се удивлявали всички, които го видели.
На последното правосъдно съвещание съдията намерил, че Николай е почтен. Но фанатизираната навалица не се подчинила на присъдата. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и там - при " Трите кладенци " (Юч бунар) - той бил погубен с камъни на 17 май 1555 година. Още тогава мъртвото му тяло било изгорено и пепелта била разхвърлена на четирите страни съгласно повелята на Корана.
От мощите му била открита единствено една парченце от теменната кост, която отхвръкнала встрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, открити отсетне в пепелта от кладата, които и в този момент се пазят в църквата " Свети Николай Софийски ", издигната на лобното му място и в негова чест 300 години след гибелта му.
Св. страдалец Исидор Хиоски
През времето на император Декий (249–251 г.) Исидор бил принудително взет във войската. От дребен той бил християнин и прекарвал живота...
Житието на свети великомъченик Николай Софийски е написано от съвременника на мъченика и свидетел на неговите премеждия и гибел, дякон Матей Граматик.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).