Тайната на Мона Лиза
Светът й се възхищава към този момент 500 години, само че тайната ѝ си остава неразгадана: коя е Мона Лиза, увековечена от великия Леонардо да Винчи?
Дойче веле припомня най-популярните теории:
" Мона Лиза " на Леонардо да Винчи не е елементарен портрет на жена. Легендарен е загадъчният ѝ взор, който въпреки да е леко разфокусиран, като че ли непрестанно ни следва. Жената на портрета няма нито мигли, нито вежди, облеклото ѝ е напълно нормално и в тъмни цветове, като че ли носи печал. Но за какво тогава се усмихва?
Голямата мистерия
Изкуствоведите от много време спорят и за историята на картината. Най-популярна е теорията на Джорджо Вазари, биограф на Леонардо. Според нея художникът е портретирал Лиза ди Нолдо Герардини, брачна половинка на флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо, който поръчал портрета през 1503 година. Но Леонардо така и не го продал на търговеца - нещо доста необичайно за тези времена, когато художниците са рисували основно по поръчка.
Има и друга доктрина: хронистът Антонио де Беатис цитира изказване на самия Леонардо, че е нарисувал картината по поръчка на различен собствен филантроп - Джулиано де Медичи. Беатис твърди, че на 10 октомври 1517 бил в ателието на Леонардо във френския град Амбоаз, където на посещаване пристигнал и другар на Медичи - благородният кардинал Луиджи д " Арагона. Според Беатис, Леонардо посочил на кардинала три картини: портрети на Йоан Кръстител и на Света Ана, както и изображението на " една флорентинска дама, рисувана по предписание на Джулиано де Медичи ".
И двете теории за произхода на " Мона Лиза " имат както почитатели, по този начин и съперници измежду изкуствоведите, заради което и до ден-днешен никой не може сигурно да каже коя в действителност е била тази жена.
Съществуват още многочислени версии за лицето, изобразено на портрета. Включително, че това е мъж, в случай че не и самият Леонардо. Ясно е едно: Леонардо очевидно доста е държал на тази картина, тъй като в никакъв случай не я е продал и през 1516 година я е взел със себе си във Франция. Малко преди гибелта му негов възпитаник продал " Джокондата " на френския кралски двор, откъдето тя по-късно била преместена в Лувъра. През 16 век картината е в частната сбирка на френските крале. След Френска гражданска война тя за известно време виси в спалнята на Наполеон, а от 1815 година е изложена в Лувъра.
Перипетиите на " Мона Лиза "
Впрочем, " мона " е постоянно срещано в италианския език обединение на " мадона ", което значи " моята дама ", еквивалент на френското " мадам ". Тоест, името на картината значи " Мадам Лиза ". Алтернативното име " Джоконда " е женски жанр на Джокондо. На италиански обаче giocondo значи също " радостен, жизнеспособен, жив ". С други думи, " Джоконда " може да се преведе и като " радостна жена ". Заради усмивката това име придобива двойно значение.
За международната популярност на " Мона Лиза " способстват и многочислените ѝ премеждия. През 1911 я открадва един ломбардийски майстор, който желае да я върне в Италия. Арестуват го едвам две години по-късно, когато се пробва да съобщи картината на фамозната флорентинска изложба " Уфици ". Завръщането ѝ в Париж провокира нечуван напор от гости в Лувъра.
През 1956 година са осъществени цели две покушения върху картината. Най-напред незнаен човек залива долната ѝ част с киселина, която нанася съществени повреди на картината. После пък боливийски екскурзиант замеря " Мона Лиза " с камък. Оттогава картината се пази зад бронирано стъкло. Така тя остава невредима, когато през 2009 година една посетителка хвърля по нея чаша.
Според реномирани изкуствоведи, картината е била показана обществено за пръв път през октомври 1517 - т.е., тъкмо преди 500 години.
Дойче веле припомня най-популярните теории:
" Мона Лиза " на Леонардо да Винчи не е елементарен портрет на жена. Легендарен е загадъчният ѝ взор, който въпреки да е леко разфокусиран, като че ли непрестанно ни следва. Жената на портрета няма нито мигли, нито вежди, облеклото ѝ е напълно нормално и в тъмни цветове, като че ли носи печал. Но за какво тогава се усмихва?
Голямата мистерия
Изкуствоведите от много време спорят и за историята на картината. Най-популярна е теорията на Джорджо Вазари, биограф на Леонардо. Според нея художникът е портретирал Лиза ди Нолдо Герардини, брачна половинка на флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо, който поръчал портрета през 1503 година. Но Леонардо така и не го продал на търговеца - нещо доста необичайно за тези времена, когато художниците са рисували основно по поръчка.
Има и друга доктрина: хронистът Антонио де Беатис цитира изказване на самия Леонардо, че е нарисувал картината по поръчка на различен собствен филантроп - Джулиано де Медичи. Беатис твърди, че на 10 октомври 1517 бил в ателието на Леонардо във френския град Амбоаз, където на посещаване пристигнал и другар на Медичи - благородният кардинал Луиджи д " Арагона. Според Беатис, Леонардо посочил на кардинала три картини: портрети на Йоан Кръстител и на Света Ана, както и изображението на " една флорентинска дама, рисувана по предписание на Джулиано де Медичи ".
И двете теории за произхода на " Мона Лиза " имат както почитатели, по този начин и съперници измежду изкуствоведите, заради което и до ден-днешен никой не може сигурно да каже коя в действителност е била тази жена.
Съществуват още многочислени версии за лицето, изобразено на портрета. Включително, че това е мъж, в случай че не и самият Леонардо. Ясно е едно: Леонардо очевидно доста е държал на тази картина, тъй като в никакъв случай не я е продал и през 1516 година я е взел със себе си във Франция. Малко преди гибелта му негов възпитаник продал " Джокондата " на френския кралски двор, откъдето тя по-късно била преместена в Лувъра. През 16 век картината е в частната сбирка на френските крале. След Френска гражданска война тя за известно време виси в спалнята на Наполеон, а от 1815 година е изложена в Лувъра.
Перипетиите на " Мона Лиза "
Впрочем, " мона " е постоянно срещано в италианския език обединение на " мадона ", което значи " моята дама ", еквивалент на френското " мадам ". Тоест, името на картината значи " Мадам Лиза ". Алтернативното име " Джоконда " е женски жанр на Джокондо. На италиански обаче giocondo значи също " радостен, жизнеспособен, жив ". С други думи, " Джоконда " може да се преведе и като " радостна жена ". Заради усмивката това име придобива двойно значение.
За международната популярност на " Мона Лиза " способстват и многочислените ѝ премеждия. През 1911 я открадва един ломбардийски майстор, който желае да я върне в Италия. Арестуват го едвам две години по-късно, когато се пробва да съобщи картината на фамозната флорентинска изложба " Уфици ". Завръщането ѝ в Париж провокира нечуван напор от гости в Лувъра.
През 1956 година са осъществени цели две покушения върху картината. Най-напред незнаен човек залива долната ѝ част с киселина, която нанася съществени повреди на картината. После пък боливийски екскурзиант замеря " Мона Лиза " с камък. Оттогава картината се пази зад бронирано стъкло. Така тя остава невредима, когато през 2009 година една посетителка хвърля по нея чаша.
Според реномирани изкуствоведи, картината е била показана обществено за пръв път през октомври 1517 - т.е., тъкмо преди 500 години.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ