Проф. Михайлов: Проблемът с въвеждането на CAR-T терапията трябва да бъде решен на национално ниво
„ Светът се намира в един вододел, в който се оформя физиономията на 21 век. Ако 20-ти век беше векът на електронната гражданска война, 21-ви век ще бъде векът на биологичната гражданска война. Проблемът с въвеждането у нас на една такава извънредно ефикасна терапия каквато е CAR – T лечението би трябвало да бъде решен на национално равнище “. Това сподели пред Българска национална телевизия проф. Георги Михайлов, шеф Клиниката по хематология към СБАЛХЗ, разяснявайки опциите на новата клетъчна имунотерапия за лекуване на злокачествени болести, която употребява личната имунна система на пациента.
„ Ние като лекари имахме щастието да живеем в едни десетилетия, в които онкологията се трансформира от просвета за съдбовните болести в просвета за хроничните болести. Т.е. доста от онкологичните болести започнаха да се лекуват дейно “, сподели онкохематологът.
По думите на проф. Михайлов този развой е минал през разнообразни стадии – многоцелевата химиотерапия, лъчетерапията, клетъчната трансплантация, таргетната терапия, с цел да доближи до актуалната CAR-T терапия, която е направила допустимо даже лекуването на „ един от най-страшните демони “ измежду злокачествените болести в детската възраст – острата лимфобластна левкемия.
Проф. Михайлов посочи, че през днешния ден в света има към този момент над 500 центъра за СAR-T терапия, а този метод към този момент настава и при солидните тумори – при пациенти с рак на панкреаса, на дебелото черво, с мозъчни тумори, рак на гърдата.
Онкохематологът разясни, че този вид високотехнологично лекуване към този момент е „ паспортът на 21-ви век “ и при него личните лимфоцити на пациента се трансформират в дейно лекарство.
Проф. Михайлов бе безапелационен, че тази терапия би трябвало да се вкара и у нас и това е въпрос на виждане и на организационна политика от страната на Министерството на здравеопазването. Той изрази вяра, че министър Кондева, която е хематолог и кадър на същата болница, ще обърне внимание на тази тематика.
По думите му е неприемливо пациенти да търсят такова лекуване отвън страната, откакто то може да бъде въведено и у нас.
„ Имаме готови експерти, имаме сътрудници, които минаха такова образование напълно скоро, а Националната болница по хематология (СБАЛХЗ) е центърът, който разполага с всички благоприятни условия да я вкара “, безапелационен бе проф. Михайлов.
В същото време той акцентира, че това е една нова стъпка, която би трябвало да стартира да се развива в границите на един център и пациентите да бъдат готови за това, че освен това лекуване има сериозен интервал – първите дни след лечението, в които те се нуждаят от умело наблюдаване.
Специалистът изясни също по този начин, че това е една скъпа терапия, съпоставима като цена с клетъчната трансплантационна терапия, и към Здравното министерство има подадено предложение с планове за нужния финансов запас, като лекуването би трябвало да се финансира от Министерство на здравеопазването, а не от НЗОК.
По думите му актуалната хематология се е трансформирала в острието в разбирането на патогенезата на злокачествените болести и в основаването на модели за лекуване и страната ни би трябвало да гледа напред и с вероятност за бъдещето.
„ Създадохме клетъчната трансплантационна стратегия през 1997 година, тогава в нашия район имаше единствено два такива центъра – в Хърватия и в Гърция, само че някои хора провалиха концепцията за център и у нас. Сега още веднъж имаме такава опция, нека отново не се откри някой, който да я провали “, заключи експертът.
„ Ние като лекари имахме щастието да живеем в едни десетилетия, в които онкологията се трансформира от просвета за съдбовните болести в просвета за хроничните болести. Т.е. доста от онкологичните болести започнаха да се лекуват дейно “, сподели онкохематологът.
По думите на проф. Михайлов този развой е минал през разнообразни стадии – многоцелевата химиотерапия, лъчетерапията, клетъчната трансплантация, таргетната терапия, с цел да доближи до актуалната CAR-T терапия, която е направила допустимо даже лекуването на „ един от най-страшните демони “ измежду злокачествените болести в детската възраст – острата лимфобластна левкемия.
Проф. Михайлов посочи, че през днешния ден в света има към този момент над 500 центъра за СAR-T терапия, а този метод към този момент настава и при солидните тумори – при пациенти с рак на панкреаса, на дебелото черво, с мозъчни тумори, рак на гърдата.
Онкохематологът разясни, че този вид високотехнологично лекуване към този момент е „ паспортът на 21-ви век “ и при него личните лимфоцити на пациента се трансформират в дейно лекарство.
Проф. Михайлов бе безапелационен, че тази терапия би трябвало да се вкара и у нас и това е въпрос на виждане и на организационна политика от страната на Министерството на здравеопазването. Той изрази вяра, че министър Кондева, която е хематолог и кадър на същата болница, ще обърне внимание на тази тематика.
По думите му е неприемливо пациенти да търсят такова лекуване отвън страната, откакто то може да бъде въведено и у нас.
„ Имаме готови експерти, имаме сътрудници, които минаха такова образование напълно скоро, а Националната болница по хематология (СБАЛХЗ) е центърът, който разполага с всички благоприятни условия да я вкара “, безапелационен бе проф. Михайлов.
В същото време той акцентира, че това е една нова стъпка, която би трябвало да стартира да се развива в границите на един център и пациентите да бъдат готови за това, че освен това лекуване има сериозен интервал – първите дни след лечението, в които те се нуждаят от умело наблюдаване.
Специалистът изясни също по този начин, че това е една скъпа терапия, съпоставима като цена с клетъчната трансплантационна терапия, и към Здравното министерство има подадено предложение с планове за нужния финансов запас, като лекуването би трябвало да се финансира от Министерство на здравеопазването, а не от НЗОК.
По думите му актуалната хематология се е трансформирала в острието в разбирането на патогенезата на злокачествените болести и в основаването на модели за лекуване и страната ни би трябвало да гледа напред и с вероятност за бъдещето.
„ Създадохме клетъчната трансплантационна стратегия през 1997 година, тогава в нашия район имаше единствено два такива центъра – в Хърватия и в Гърция, само че някои хора провалиха концепцията за център и у нас. Сега още веднъж имаме такава опция, нека отново не се откри някой, който да я провали “, заключи експертът.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ