Светът преживява ядрен ренесанс. Цените на урана се покачват, тъй

Светът претърпява нуклеарен подем. Цените на урана се повишават, защото светът се насочва към нуклеарното гориво,а  общественото снизхождение към нуклеарната сила е на 10-годишен връх в Съединените щати. В същото време Русия старателно уголемява личната си империя за нуклеарна сила в нововъзникващите стопански системи в Африка и даже Япония се връща към този беземисионен източник на сила едвам 13 години след нуклеарната злополука във Фукушима. Общо казано, към 60 нови нуклеарни реактора сега са в развой на създаване по целия свят, а други 110 са в стадий на обмисляне, проучват специалистите на OilPrice. Но има един главен съперник на новата нуклеарна гражданска война. Преди година Германия изключи последните си три атомни електроцентрали. И наподобява много ясно, че те в никакъв случай няма да ги върнат в приложимост. Твърдата антиядрена позиция на Германия е изненадваща в доста връзки. Европейската нация е очевиден покровител на прехода към зелена сила, само че избра да отнеме една от най-надеждните си форми на произвеждане на сила без въглерод и това бе в корелация с целите от зеления преход и занемаряване на въглищатаа като изкопаемо гориво. Ходът на Германия да отстрани последните останки от нуклеарния енергиен бранш също идва във време, когато енергийната сигурност на нацията е причина за известно безпокойствие. Критиците от години упорстваха, че Европа – и по-специално Германия – са рисково подвластни от съветския импорт на сила, с цел да поддържат светлините в домовете си. И тези предизвестия се оказаха правилни, когато континентът беше потънал в енергийна рецесия заради енергийните наказания, наложени против Русия след противозаконното навлизане на Москва в Украйна през февруари 2022 година Германската стопанска система и енергиен бранш бяха мощно наранени, защото страната разчиташе на Русия за цели 50% от доставките на природен газ по време на нашествието. Но вместо да удължи живота на своя нуклеарен бранш в полза на енергийната сигурност с ниски излъчвания, Германия избра да похарчи милиарди за свои лични нови съоръжения за природен газ, подсилени със доста разширение на възобновимата сила, и да се върне към въглищата, когато енергийните доставки са понижени. За доста енергийни и климатични специалисти този ход не беше нищо друго с изключение на объркващо решение. И по този начин, какво дава? Според неотдавнашен отчет от The Conversation, позицията на Германия по отношение на нуклеарната сила е артикул на дълга история, а не на битка с актуалните геополитически действителности. Решението за цялостно прекратяване на производството на нуклеарна сила „ може да бъде разбрано единствено в подтекста на следвоенното социално-политическо развиване в Германия, където антинуклеаризмът предшества обществения дискурс за климата “, се твърди в отчета. Мотивите за гневния антиядрен дискурс на времето включват „ съмнение към технокрацията; екологични терзания и боязън във връзка с безопасността; съмнения, че нуклеарната сила може да породи нуклеарно разпространение; и обща съпротива против съсредоточената власт (особено след крайната й консолидация при нацистката диктатура). “ Но тогавашните причини, които подкрепяха енергийни други възможности като слънчева и вятърна сила, в действителност не се основаваха на угриженост за климата. Вместо това те се въртяха към децентрализацията и демократизацията на енергийните запаси и техния капацитет да допринесат за по-голяма самодостатъчност и овластяване на жителите. Това беше мотив за излишък изпод нагоре на вкоренени и автократични властови връзки. Което съгласно критиците значи, че антиядрената позиция в Германия се корени в действителност, която към този момент не съществува. Студената война отстъпи място на световното стопляне и са нужни нови хрумвания и тактики, с цел да се отговори на тези нови екзистенциални закани. Сега, година след цялостното прекъсване на нуклеарните електроцентрали, повече от половината германци считат, че времето за евакуиране на нуклеарната сила е било неточност. А специалисти от промишлеността са на мнение, че германците заплащат повече за сила като директен резултат от завоя в политиката. Въпреки това, даже с идеологическа смяна и актуализиране на политическите платформи, немската нуклеарна промишленост не може да се върне на сцената за една нощ. Разработването на нова нуклеарна централа е постепенно и скъпо начинание, което постоянно се простира над десетилетие. Започването от нулата, когато заканите, подбудени от изменението на климата, както и енергийната сигурност са толкоз незабавни, няма смисъл за Германия. Докато останалият свят се засилва към възраждането на нуклеарната сила, Германия ще би трябвало да изковае своя личен път на енергийни развиване, разясняват специалистите.