Светът понякога е неудобно голям – близки, мечти и приятели

Светът от време на време е неловко огромен – близки, фантазии и другари от дълго време не са на един хвърлей разстояние, а по-скоро зад морета, океани, континенти. От теб има пръснато по малко (или много) по целия свят – подозрително е дали въобще в миналото ще се събереш целия. Винаги по нещо ще липсва, а толкоз доста фантазии ще наподобяват невъзможни – заради дефицит на време, сили, пари. Лесно е да се чувстваш дребен в този огромен свят – толкоз доста места в никакъв случай няма да посетиш, на толкоз доста места в никакъв случай няма да се върнеш. Толкова доста животи ще изживееш единствено в фантазиите си, тъй като онлайн просто не е имало по какъв начин да се случат.  Днес колкото и да сме свързани, толкоз сме и разграничени – от задокеански дистанции, от дребни кръгозори, тесни прегръдки и предубеждения към непознатото, новото, особеното. За мен си остава една от мистериите на живота да знаеш по кое време да се примириш и по кое време да продължиш да действаш самоуверено – пък било то и подсилен единствено от едната вяра. И въпреки да съм си неволи от моята доверчивост и сляпа религия, взех решение, че желая живот, в който хората са огромни, а светът – дребен. Реших, че подобен живот е вероятен, пък в случай че не друго, да се опитам да го реализира, ще ми отива. Където и по света да отида, обичайно нося най-малко по две дини под една мишница – ту поради ненадейно добра годишна продукция от дини, ту поради все така огромни мераци за всичко, в случай че може незабавно.

В края на 2016 година пътувах по маршрута Австралия–България–Единбург–България–Единбург и всред всичките самолети, влакове и рейсове прочетох " Три ябълки паднаха от небето " от Нарине Абгарян. Точно там си харесах изречението " Светът е дребен, а ние сме огромни, въпреки и от нелепост цялостен живот да считаме, че е противоположното. "



Днес колкото и да сме свързани (електронно, душевно, кой както си го усеща), толкоз сме и разграничени – от задокеански дистанции, само че още повече от дребни кръгозори, тесни прегръдки и предубеждения към непознатото, новото, особеното. Аз да вземем за пример постоянно разделям живота си на научен и селски, български и чужбински, а общото сред тях все си оставам единствено аз, тичаща нанякъде с прекомерно доста чанти, от които съгласно случая се ръсят домати/авокадота/научни публикации. Покрай изречението за дребния свят и огромните хора обаче се замислих, че може би тъкмо в това ни търчане и разпокъсване сред доста фантазии, места и хора се крие чарът на днешното време. Можем да бъдем учени от село, българи в Шотландия, икономисти, които вършат картички, цветари, които реставрират остарели къщи и мебели, младежи, които гледат ужасно и си вършат селфита, само че другояче се грижат за болната си баба. Може в никакъв случай да не пътувате надалече или пък рядко да се задържате на едно място, да би трябвало постоянно да обяснявате кой сте, от кое място сте и какво вършиме тук. Може пък и да сте се унесли в рутина, където всичко ви е познато, но то и това си има своите дефекти. По-страшно от заплахите зад ъгъла (пък пусти свят огромен, изобилства от ъгли!) на мен ми се коства това твоят персонален свят да е дребен.

Като се прибирам в България, постоянно минавам на инспекция – напълняла ли съм, отслабнала ли съм, приказвам ли български с акцент, въобще българка ли съм си още. В чужбина рядко ме ревизират дали съм се върнала изключително побългарена, аз съм си аз, хората са си хора. А колкото по-големи стават фантазиите и кръгозорите, толкоз по-малък става светът.



Автор: Гергана Даскалова

Гергана Даскалова е еколог и фен на градинарството, фотографията и приключенията измежду природата. Обича да преподава (агро-екология, статистика и програмиране, гледане на зеленчуци и подобни), да ремонтира остарели селски къщи и да споделя истории. Истории за изобилието в живота - хора, страсти и в последно време по-малко компот от праскови, само че повече просвета, пътувания и фантазии, пръснати по целия свят. Част от тези истории може да прочетете в " Градината на слънцето ", където постоянно ще я връща сърцето - кърски зной, прашни пътища и тракащи щъркели. По-научните истории може да намерите в Adventurous and Efficient. Неразказаните истории се изгубиха някъде сред България, Австралия и Шотландия, а за в бъдеще Гери се надява, че ще успее да събере дружно всичките си животи - селския и научния, българския и чужбинския - е, това би било добра история!