Светът около нас и в нас е една огромна обичаща

Светът към нас и в нас е една голяма обичаща и страдаща душа. Човекът, животните и растенията са взаимосвързани в един безконечен цикъл, който хората настойчиво се пробват да разрушат. Вероятно това е главната причина две от най-големите режисьорки на нашето време – Агнешка Холанд и Илдико Енеди – едновременно да извърнат взор към тези тематики. Филмите им са показани по едно и също време на миналогодишното Берлинале, като „ За тялото и душата “ завоюва „ Златна мечка “. На предишния София Филм Фест показа своя филм, тази година ще имаме удоволствието да забележим и Илдико Енеди с приказния и чудноват „ За тялото и душата “.

Делниците на героите минават в една касапница край Будапеща, а дребното им свободно време по този начин или другояче е изядено от дългото пътешестване до и от работа. Природата участва единствено в съня им – зимна гора, тиха и студена, из която бродят два елена, мъжки и женски.

Той и тя са шефът на кланицата Ендре (Геза Морчани) и новопристигналата контрольорка по качеството на месото Мария (Александра Борбей). Двамата са тихи изпълнителни чиновници, живеещи в персоналния си пъкъл – той като неработоспособен, тя като аутист. С цената на мъчителни старания, които са приели за неизбежни, Ендре и Мария се пробват да се впишат в света към тях – той като деликатен и толерантен началник, който се пробва да не съди другите за слабостите им, тя като акуратен служащ и дистанцирана жена, зад маската на която се крие безспорна нетърпимост към непознато допиране и неспособност първа да стартира диалог.

Най-хубавите подиуми във кино лентата са точно с Мария – красива руса жена, чиято апатия придава на лицето й отхвърлен и даже неприветлив израз – която репетира вечер в дома си разговорите за офиса на идващия ден или се пробва да научи нещо за интимността сред хората, гледайки брутално порно, докато яде желирани мечета.

В един миг се оказва, че Ендре и Мария споделят освен ориста си на самотници в свят, цялостен с любопитни сътрудници, само че и едни и същи сънища. Това последователно ги сближава. За благополучие, не ги прави разнообразни хора, това би било прекомерно холивудско и несъмнено би развалило този наблюдателен филм, който си остава безукорен до самия край. Бергман казвал, че геният на режисьора си проличава в умеенето да преодолява границата сред действителността и съня. И въпреки че тези думи се отнасяли до Тарковски, Илдико Енеди несъмнено е доста, доста надарен режисьор.