Римското вино имало аромат на орех и нотки на подправки, предполага проучване
Свежи улики за античните римски виновност са открити посредством проучване на потреблението от винопроизводителите на специфични глинени съдове, сходни на тези в модерна Грузия, съгласно откриватели.
Не е загадка, че римляните са обичали виното, само че е имало спор по отношение на външния тип и усета на стиловете, които биха украсили масите за вечеря.
Нови проучвания допускат, че техниките за винопроизводство, свързани с потреблението на глинени съдове, известни като „ долия “, евентуално създават виновност, които са леко пикантни с основни аромати на печени орехи и изгорял самун.
Долия са били ненапълно подценени от археолозите, учещи античните занаяти, споделят създателите в списание Antiquity.
„ [Въпреки това] тези съдове са били високо ценени предмети, направени от опитни занаятчии, употребяващи особено подбрани глинени смеси. “
Наред с археологически доказателства и антични текстове, създателите построиха вероятен профил на римските винени стилове, като изследваха продължаващата приложимост на глинени съдове „ квеври “ в модерна Грузия, където виното се създава от повече от 8000 години.
Римските винопроизводители наподобява са знаели, че заравянето на долия в земята оказва помощ за контролиране на температурата по време на ферментацията и това също способства за развиването на флорални дрожди на повърхността на виното.
Този развой създава съединяване, известно като сотолон, „ което е основно за леко пикантния усет на виновността и придава аромати на изгорял самун, ябълки, печени орехи и къри “, споделят създателите
Порестият темперамент на съда долия, сходно на квеври, евентуално също разрешава известна степен на следено окисление, се споделя в изследването, отбелязвайки, че римското винопроизводство наподобява включва по-голяма точност, в сравнение с се предполагаше преди. Той добави, че дългите времена на мацерация и отлежаването върху наслойка евентуално са били характерности на римското винопроизводство.
Все още няма директни биоархеологични доказателства за „ винификация върху утайката вътре в долията “, само че находките от гроздови семки и останки в някои долии и амфори оферират подмятания, споделиха откривателите.
Отлежаването върху наслойка може да е помогнало за възстановяване на стабилността на готовото вино, до момента в който удължената мацерация – оставяйки ципите на гроздето в контакт със сока – може да изясни гамата от цветове на виното, разказани в античните текстове.
„ Римляните не са правили разлика сред бяло и алено винифициране, те просто са винифицирали доста от тези грозде по същия метод “, сподели неотдавна пред Decanter доктор Димитри Ван Лимберген, съавтор на проучването от археологическия отдел на университета в Гент.
Не е загадка, че римляните са обичали виното, само че е имало спор по отношение на външния тип и усета на стиловете, които биха украсили масите за вечеря.
Нови проучвания допускат, че техниките за винопроизводство, свързани с потреблението на глинени съдове, известни като „ долия “, евентуално създават виновност, които са леко пикантни с основни аромати на печени орехи и изгорял самун.
Долия са били ненапълно подценени от археолозите, учещи античните занаяти, споделят създателите в списание Antiquity.
„ [Въпреки това] тези съдове са били високо ценени предмети, направени от опитни занаятчии, употребяващи особено подбрани глинени смеси. “
Наред с археологически доказателства и антични текстове, създателите построиха вероятен профил на римските винени стилове, като изследваха продължаващата приложимост на глинени съдове „ квеври “ в модерна Грузия, където виното се създава от повече от 8000 години.
Римските винопроизводители наподобява са знаели, че заравянето на долия в земята оказва помощ за контролиране на температурата по време на ферментацията и това също способства за развиването на флорални дрожди на повърхността на виното.
Този развой създава съединяване, известно като сотолон, „ което е основно за леко пикантния усет на виновността и придава аромати на изгорял самун, ябълки, печени орехи и къри “, споделят създателите
Порестият темперамент на съда долия, сходно на квеври, евентуално също разрешава известна степен на следено окисление, се споделя в изследването, отбелязвайки, че римското винопроизводство наподобява включва по-голяма точност, в сравнение с се предполагаше преди. Той добави, че дългите времена на мацерация и отлежаването върху наслойка евентуално са били характерности на римското винопроизводство.
Все още няма директни биоархеологични доказателства за „ винификация върху утайката вътре в долията “, само че находките от гроздови семки и останки в някои долии и амфори оферират подмятания, споделиха откривателите.
Отлежаването върху наслойка може да е помогнало за възстановяване на стабилността на готовото вино, до момента в който удължената мацерация – оставяйки ципите на гроздето в контакт със сока – може да изясни гамата от цветове на виното, разказани в античните текстове.
„ Римляните не са правили разлика сред бяло и алено винифициране, те просто са винифицирали доста от тези грозде по същия метод “, сподели неотдавна пред Decanter доктор Димитри Ван Лимберген, съавтор на проучването от археологическия отдел на университета в Гент.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ