Сватбеният ден е най-щастливият ден в живота на жената. Тя

Сватбеният ден е най-щастливият ден в живота на дамата. Тя е красива, лъчезарна и преизпълнена с вяра за дълъг и прелестен фамилен живот. Любовта кара очите ѝ да искрят, учестява пулса ѝ и прави походката ѝ танцувална… Булката е едно ослепително, екзотично цвете от снежнобяла дантела и перли. Образът ѝ е резултат от тежка многомесечна подготовка и сложни избори, с цел да бъде най-после всичко напълно. А прическата на младоженката е един от най-важните детайли от визията ѝ… Само че това, което през днешния ден разбираме под „ сватбена фризура “ е доста друго от това, което в предишното се е случвало с косата на булката.

А сватбеният ден не е бил денят-апотеоз в старанието на двете семейства към хармония и романтика, а една много стряскаща реалност. Сватбеният ден бил ден за разлъка със фамилията и околните и за приемане на бъдещата роля – ролята на съвсем безправно, подчинено създание за дълги години напред. И то – „ до момента в който гибелта ги раздели “. Ритуалите на този ден са целели да внушат тъкмо това (включително и тези, засягащи обработката на косата на бъдещата невеста). Вижте 10-те стъпки в „ обуздаването “ на моминската коса и превръщането ѝ в женска.

Снимка: Ивелин Иванов

1. Още Феликс Каниц, пътуващ през българските територии е описал с изненада красивите ни девойки, чиито коси, окичени с цветя свободно се диплели и лъщели на слънцето. Те от време на време били толкоз дълги, че се влачели по земята.

2. На Лазарова събота косите на девойките, които към този момент ще се момеят и ще бъдат избирани за невести обредно се сплитали. Това деяние е разказано в етнографски материал от с.Драгалевци (Софийско): „ Във всяка къща, където има лазарка викат нарочна жена, която заплита косата ѝ. После бива възнаграждавана. “ Косата се оплитала на една плитка. Това било знак на дисциплиниране на момичето и отчасти ограничение на свободата в държанието му.

Plamen Petkov Pictures

3. Когато лазарувалата (тоест с приета зрялост) мома към този момент била определена за невяста, на сватбения ден се правело разплитане, разресване и ново усложнение на косата ѝ. Плитките ѝ към този момент били две – те били знак на нарушеното единение („ раздялата с детството “ съгласно Христо Вакарелски), както и раздвояването на възприятията на булката сред рода ѝ и рода на бъдещият ѝ брачен партньор.

4. Според изследователката М. Векова-Толбизова при банатските българи косата на булката след заплитане се увивала и на кок – с цел да не се вижда, да не се движи при вървене и да не изкушава непознатите очи. Това било метод да бъде сдържана еротичната сила, а разпускането и разчесването символизирало освобождението на тази сила и било разрешено единствено пред брачна половинка.

5. За подкастряне на краищата на косите на невестата е писал Л. Нидерле. Той считал, че този акт е обвързван с цялостното послушание на булката на брачна половинка ѝ. Подстриганата коса още от древността била знак за смиреност (в Античността робите били подстригвани късо, като знак за безправието им). Другото предопределение на подрязването е да се обезпечи плодовитостта на бъдещото семейство, по този начин както през пролетта се подрязват овошките и лозите с цел да раждат повече.

„ Три сестри “ на Мърквичка

6. В някои региони на България се правело отчасти ампутиране на косите на челото на дамата – оформянето на бретон, наименуван „ кръкми “. Това се правело доста тържествено на сутринта след първата брачна нощ и също символизира прекосяването на девойката в жена. Ако по случайност булката не била почтена, свекървата казвала: “Тя си е била остригана отпреди, но не знаем от коя ножица. “ И несъмнено – животът на невястата ставал пъкъл.

7. В с. Блъсково (Варненско) на сутринта след сватбата косите на булката се отрязвали доста късо. Това е отразено и в паметниците в локалното гробище – облиците на умрелите моми били гравирани с плитки, а на омъжените дами – с коси подстригани късо и равно – „ на линия “.

Krasi St M Photography

8. Друго посягане, документирано от Н. Николски е подпалването на косата на булката. Отрязаната коса била изгаряна в огнището, като знак на невъзвратимостта на смяната. Според учения: „ В националната религия косите били обител на душата на индивида, неговата оренда (сила). Косата се разглеждала като средоточие на физическата, магическата и еротичната мощ и като такава е трябвало да бъде обезвредена. “

9. Друга фрапантна интервенция, разказана от Н. Гаген-Торн е обръсването на косата на булката. Събраната коса се завивала в чиста забрадка и се давала на младоженеца – да я пази до гибелта на жена си, когато можел да ѝ я върне, поставяйки я в ковчега ѝ.

10. Окончателното скриване на хубостта на женската коса се постигало посредством забраждането ѝ. Казвало се, че в случай че омъжена жена излезе отвън дома с непокрита глава, вятърът „ Домовей “ щял да я издърпа за косата от чардака и да я убие, захвърляйки я надалече.