Свъсило се е ноемврийското небе, ръси дребни ледени капки, кани

Свъсило се е ноемврийското небе, ръси дребни ледени капки, кани се да обръща на сняг. По разрушения асфалт на пустата селска улица трополи количка. Мине не мине минута - стопира. Мъжът, който е хванал двете дръжки, се напъва да избута хлътналото в дупка колело и самичък себе си ругае: " Сглупих. Двайсетина цигли ми стигат, натоварих петдесет. А сякаш не съм от лакомите... "

Избутал количката, понечва да я подкара, обаче обгърнато към кръста му въже се изопва и го възпира. Другият завършек на въжето е вързан за крава, а тя лежи неподвижно на земята. Втурва се към нея, кравата помръдва глава, като че ли желае да каже: " Жива съм! "

Мъжът, името му е Димо, проронва кисело: " Жива умряла си ти. Добре бях решил да те откажа, само че тази пуста алчност ме надделя. Хайде, дигай се, длъжна си да доживееш до на следващия ден. "

Дърпа Димо въжето, подканя я, кравата лежи. Ядосан, понечва да я ритне, само че преценява: " Не от дебелоглав, от отпадналост не може да се вдигне, горката. На кожа и кости е станала. "

Ядът му минава в страдание. Опитва се да помогне на лежащата крава, и тя се пробва да се изправи - не може. Улисан към нея, дочува зад себе си:

- Джиросаха ти я значи. А сякаш си отказвал да я вземеш. Ама не си сбъркал, като си кандисал. Данка е крава от сой, има още самун в нея.

Говори Сандо Колача. Приближил се, той деликатно обглежда падналата крава, погалва я по сплъстената четина, вглежда се в очите й и отсича:

- Ще я бъде. Само че ще би трябвало да й послугуваш.

- Защо да й прислужвам, бе, наборе? Разгеле, че се срещнахме, бях намислил да те диря тази вечер. Хайде, помогни да я вдигнем и идвай на следващия ден да й теглиш ножа. От нея към този момент крава не става, единствено за саздърма е годна, почти.

Сандо, мъж превишил от дълго време междинната възраст, с мек глас и богатство изражение, което по никакъв начин не се връзва със специалността му, възразява:

- Каква ти саздърма от този чувал с кокали, бе, Димо. Нали съм потомствен в специалността, от дядо си знам: грехота е да се коли пуздраво животно. Трябва да му се послугува, да се укрепи и тогава то ще ти се отблагодари, ще ти даде сладко месце. Аз на Данка, до момента в който не се оправи, нож няма да забия. Щом искаш, коли си я самичък, само че ще сбъркаш. Чуй какво ти предлагам, няма да те подведа.

И със самочувствието на експерт Сандо занарежда:

- Като я закараш у вас, първо да я напоиш. Гледай по какъв начин ближе мокрия асфалт, кой знае от кой момент не са я поили. И зобчица някаква й дай, все ще се откри нещо у тебе, остаряла къща си. А на следващия ден, да не те мързи, грабвай количката и лизгара и право на Лесков дол. Знаеш, там пролетес засадиха равнища с кръмно цвекло, само че като стартира ликвидационната врява, като изколихме кравите и телетата, множеството цвекло си остана неприбрано. Сега е безстопанствено. Иди още на следващия ден, докарай си две-три колички, свие ли студът, ще стане на нищо, а за Данка цвекловите резанки са мас. И сяно накоси, и с шума се ресурси, до момента в който не са окапали листата. Абе, тебе ли да изучавам, не си вчерашен. Захрани си кравата, тя към този момент не може да се отели, остаряла е, само че до март-април ще натрупа лойчица и ще видиш каква чудесна саздърма ще стане от нея. От швейцарска крава - швейцарска саздърма! Аз ще ти дам изпитана рецепта, тревички всякакви ще ти дам за мирис и продължителност, мене дядо ми ме е научил по какъв начин се прави същинска саздърма. А саздърмата, щом е варена с дядовите билки и е в троянска делва, цяло лято изтрайва, без да мръдне.

Така сладко-сладко подрежда Сандо, до момента в който двамата с Димо се пробват да вдигнат на крайници кравата. Усетила, че й оказват помощ, и тя напряга сили. Най-после се изправя.

- Браво, ще те бъде! - хвали я Колача и заръчва на Димо: - Да направиш каквото ти споделих! Хич не се колебай.

Димо промърморва нещо, подкарва количката, въжето се опъва и съвзелата се крава потегля подире му.

Тази извънредно незначителна историйка се случи през есента на 1993 година в едно нормално наше село. Нищо значимо не става и в продължението, само че почнал съм - ще я доразкажа.

В кооперативното стопанство Димо влезе с първите. Беше тогава кантонер в железопътния кантон край селото. Ниви нямаше, имаше лозенце, крава и къща с двор. Без да напуща службицата си, включи се в текезесето с лозенцето, кравата и работливата си жена. Но тя се поболя и рано си отиде. Двете им пораснали дъщери поеха своя път, сътвориха си фамилии в далечни градове.

След 1989 година стартира огромната смяна и не го отмина. Кравата, с която влезе в стопанството, от дълго време не беше измежду живите. Когато новото държавно управление реши да разтуря кооперативните стопанства, назначеният за селото ликвидационен съвет му натрапи Данка - кравата, която никой не искаше, тъй като беше престаряла.

" Приемай, споделяха му, тя единствена остана в обора. Стара е, само че е чистокръвна швейцарска порода, натурална сименталка. За мляко към този момент не става, само че швейцарските крави са като рибите, млади ли са, остарели ли са, месото им остава нежно. Полагат ти се и цигли, можеш да си вземеш до петдесет. Побързай, постройките на стопанския двор подлежат на срутване, а ромите към този момент отнасят каквото докопат. "

Мек човек беше Димо, неслучайно го бяха накичили с прякор Доброто. Съгласи се. Циглите - добре пристигнали, от дълго време се канеше да подменя счупените керемиди на къщичката си. А това, че Данка не е каква да е крава, беше общоизвестно. Като млада телица е импортирана от Дания, по тази причина е наречена Данка. В това отминало време страната ни се беше амбицирала да става европейски отличник освен по доматите. Чак от Индия се внасяха млади биволици, а от Европа - първокласни юници.

На пристигналата от Дания Данка България й хареса, сподели опциите на породата си и единствено след три години стана околийски отличник. По две кофи мляко дояха от нея. Печатаха фотосите й по вестници, на челото й изрисуваха алена петолъчка, по изложения я водеха с окачена на шията й копринена лента, на която светеха като златни два медала - " Крава отличник " и " Крава героиня ".

От медали Данка не разбираше, само че се радваше на специфичните грижи на кравегледачите. Само че както човешката, по този начин и кравешката популярност отминава, а дружно с нея отминават и специфичните грижи. Остаря медалистката Данка, трансформира се в тежест за стопанството. Ветеринарят и управата взеха решение, че дружно с няколко нейни връстнички и Данка би трябвало да отиде в скотобойната. Но нали беше заслужила крава, за нея все отлагаха и отлагаха. И тихомълком замениха смъртната й присъда с доживотна. Оставиха я на доизживяване, сама да свърши. Оказа се, че преди нея свърши стопанството.

Като докара наред до двора си и циглите, и кравата, Димо се изправи пред сложна задача: какво да прави с Данка, щом единственият колач в селото отхвърля да пристигна на следващия ден? Самият той, Димо Доброто, и кокошка не коли, камо ли крава. Мисли, мисли и друго решение не откри: " Ще би трябвало на остарели години да ставам кравегледач. " Отново се укори, че по този начин дурашки одобри тази мърша, на която би трябвало да слугува няколко месеца.

Започна, ще не ще. Напои я. Надроби й изсъхнал самун. Намери остаряло чесало и четка, с гадност се залови да отлепва от козината й засъхнали части тор и плява. След това се зае с тогавашното оборче, от дълго време превърнато в склад за ненужни движимости. Поразчисти го, вкара Данка, върза я за празната ясла и изрече: " Мършо, мършо, шанс извади ти. Хем ти удължавам живота, хем от заран до вечер ще ти прислужвам и ще те храня по царски. Ама нейсе, уповавам се да ми се отблагодариш с екстра швейцарска саздърма. "

В идващите дни Димо извърши всички заръки на Колача, дори се престара. Докара си от маслобойната две колички слънчогледово кюспе, знаеше, че от този деликатес кравите най-бързо наддават. Да заглади Данка косъма, да натрупа тлъстина - това стана високата му цел. Мине не мине седмица - деликатно опипваше гърба й. Колача му беше споделил, че вземат ли да се запълват хлътналите рибици около гръбнака на кравата, значи тя се оправя. А че Данка се оправя, стартира да проличава и от пръв взор. Радваше се Димо и си представяше по какъв начин, седнали с Колача край казана със сварената саздърма, я пробват и взаимно се хвалят: Добра работа свършихме.

Минаха три месеца, Сандо Колача пристигна " на ревизия ". Оценката му беше повече от одобрителна. " Браво на Данка, отлично и на тебе, Димо! Отличници сте. Идвай на следващия ден да вземеш делвите. Но за саздърмата няма да бързаме. Зимата си отива, по припеците тревата напира. Започвай да извеждаш госпожата на теферич. Нека поеме витамини. Наближи ли Гергьовден - не ме търси, самичък ще дойда, ще си извърша задачата. То към този момент в селото ни добичета за колене не останаха. Голямото кръвопролитие свърши, тъй като и кравите свършиха. Безработен съм. И за саздърмата ще ти оказа помощ, тя не е работа за един човек. Ти ще приготвиш единствено дървата и ракийката, мезето ще ни е на разположение. "

Димо кимаше одобрително, ставаше му драго. Кой не се радва, като го хвалят? Пък се отвори едно топло мартенско време, нямаше ден, в който да не изведе Данка на полето. А то, отхвърлило бялото рухо, ставаше все по-зелено. Гледаше Димо по какъв начин лакомо се гощава Данка с избуялата млада трева и предусещаше с какво наслаждение ще похапват с Колача витаминозната саздърма. Вечер, прибрал кравата в обора, не пропущаше да огледа оценъчно ту нея, ту изправените край стената две огромни глинени делви, които Сандо му подари. И до момента в който изначало се питаше " Ще ги изпълни ли Данка? ", последователно стартира да си мисли, че май ще би трябвало да желае и трета. И още по-драго му ставаше.

Престана Димо да назовава Данка с презрителното " Мърша " - тя към този момент не беше онази кльощава несретница, която му джироса ликвидационният съвет. И последователно, незабелязано някак, взе да се привърза към нея. Стана му табиет да влезе рано заран в оборчето и да каже: " Добро утро, Данче! " След това ще я поглади с чесалото, ще я напои и ще я поведе към полето. А и тя като че ли се привърза към него, своя заповедник и покровител.

Наближаваше Гергьовден. В една топла заран, надвишаващ със удовлетворение от пастирските си триумфи, Димо крачеше бодро след Данка по мекия черен път към ливадите. Изведнъж Данка внезапно спря. Закова се на място. Изненадан, Димо бързо разбра повода: пред краката на кравата подскачаше жабче. От тези безобидни сиво-зелени дребосъчета, които се въдят по влажните тревисти места. Миг откакто жабчето отскочи от пътя, Данка продължи спокойния си ход.

- Гледай ти! Спря, с цел да не го стъпче. Крава, добиче жалко, а жали жабчето. Да ми го кажеха, нямаше да допускам - диви се Димо.

Тази нищо и никаква преживелица през целия ден не излизаше от главата му. Вклини се в съзнанието му и стартира да дълбае. Легна си вечерта, случката го човърка, не може да заспи. Обикаля стаята и самичък на себе си приказва:

- Излиза, че тя, безсловесното тревопасно, щади живота на другите, милозлива е. А аз, Димо Доброто, какво се поканвам да направя? Да лишава нейния живот. И за какво?

На езика му е истината, не смее да я назове. Най-после, събрал кураж, изрича на глас:

- Готвя се да лишава живота на Данка, с цел да я изям. Друга цел нямам.

Стресна се, уплаши се, ужаси се Димо от личните си думи. Но те са самата истина! Да, Данка ще бъде заклана, с цел да бъде изядена. Толкова елементарна, естествена, ежедневна за хората истина.

Не мигна Димо до сутринта. В главата му се завъртяха едни остарели, остарели детски мемоари. Ето, вижда баба си, като че ли е жива. Седнала на трикрако столче, дои тя с болните си пръсти тяхната кротка, дребна бяла кравичка и подрежда: " Дай, дай, миличка, млекце за Димчо. Голям да порасне, левент да стане! "

- Е, пораснах, остарях дори. И какъв левент станах? Без да мисля, се повлякох по модата: всички колеха, ще заколвам и аз. Пустата людска охота...

Разстроен, призори Димо влезе в обора. До входа стояха двете тъмнозелени гледжосани делви. Друг път не пропущаше да ги погали с приятната мисъл, че скоро ще бъдат цялостни. Сега тази мисъл го отвращаваше.

Изнесе делвите на двора. Намери чука, с който преди време като кантонер ревизираше железопътните релси. Изправи се до делвите, хвана с две ръце яката дрянова ръкохватка и със мощ стовари желязото върху едната. После върху другата. И двете се разцепиха със звън. Майсторска троянска изработка бяха тези тънкостенни, чудесно изпечени остарели съдове.

Погледна Димо строшените делви, даде си сметка, че е направил нещо неправилно, и продума:

- Прощавайте, у вас виновност няма. Но като ви строших, някаква проклетия в себе си строших. Олекна ми.

Влезе в обора, отиде до кравата и я помилва по челото:

- Данче, Данче, знаеш ли, че бях решил да те заколвам?

Тя не разбираше езика на хората, единствено го гледаше с огромните си черни очи, които излъчваха добрина и дружелюбие. На нея, тревопасното, не беше обещано да знае, че двукракото създание, което по този начин грижливо я хранеше и поеше, е правело това не поради нея, а поради себе си. И че беше на косъм да отнеме живота й, с цел да я изяде. Не, не знаеше тя, че по този начин е подреден светът: по-силните имат узаконено право да изяждат по-слабите.

Скоро в селото плъзна слух: Димо Доброто откачил. Решил да не коли кравата си, благо му било за нея, щял да си я гледа, до момента в който е жива.

Не го одумваха. Съжаляваха го.