Св. свщмчк Зиновий, еп. Егейски и св. мчца Зиновия. Св. крал Стефан Милутин
Св. свщмчк Зиновий, еп. Егейски и св. мчца Зиновия. Св. крал Стефан Милутин
Страдание на свети свещеномъченик Зиновий, свещеник Егейски и на сестра му Зиновия
Тези свети мъченици - Зиновий и родната му сестра Зиновия, се родили в град Егей*, в Киликийската страна, от благочестиви родители. Тук те били възпитани в боязън Божий и в благочестие. Още по време на детството им родителите им предали душите си на Господа, като оставили огромен парцел на децата си.
Въпреки младостта си Зиновий и Зиновия били мъдри по разсъдък и твърди в добродетелта. Като се убедили в суетата на този свят, те решили да оставят всичко и да последват Христа. Зиновия предала на брат си своята част от парцела, която наследила от родителите си, с цел да я раздаде на бедните, а самата тя заживяла в доброволна беднотия, като безмълвствала и пазела девството си в непоквареност за Небесния Жених. Зиновий, като взел двете елементи от парцела, почнал да го раздава на бедните и скоро изразходил всичко, тъй че самичък станал като един от бедните. Но Бог, Който се грижи за сирачетата и не оставя уповаващите се на Него, обогатил светите брат и сестра със Своите небесни богатства поради раздаденото на бедните благосъстояние: Неговата могъща десница защитавала Зиновия от всички беди през време на целия й живот и прогонвала от нея бесовските нападения; а Зиновий получил от Господа подарък да изцерява недъзи с допирането на ръцете си.
Така Бог обдарил със силата на чудотворството тези ръце, които обилно раздавали лепта на бедните. От какъвто и кусур да бил обладан някой човек, от каквато и болест да страдал, той получавал излекуване, незабавно щом свети Зиновий го допирал с ръката си. Този Божий ласкател подавал велика лепта в продължение на целия си живот, ту като раздавал имуществото си на сиромасите, ту, като изпращал по Божия берекет излекуване на боледуващите; той изгонил голям брой нечисти духове от хората, утешавал намиращите се в тъга, помагал на постигнатите от беди. Сияейки от добродетели и прочут с чудотворства, той бил определен за свещеник на родния си град.
Този добър овчар ревниво пасял Църквата Божия, непрекъснато помагал и правел добрини на хората и изцерявал недъгавите. Веднъж при светеца пристигнала една жена от Антиохия, която имала неизлечима язва на гърдата си. Много средства била похарчила за лекуването си, като се опитвала да откри излекуване от заболяването си при лекарите, само че те не й оказали никаква помощ, в противен случай, жестокият й кусур от ден на ден и повече се усилвал, тъй че към този момент я заплашвала гибел. Като я видял, свети Зиновий се съжалил над нея: той докоснал с ръката си язвата й и осенил изуменото място с кръстното предсказание. В същия момент язвата изчезнала и дамата, станала изцяло здрава, с огромна наслада се върнала вкъщи си в Антиохия.
Друга жена, невярваща в Христа, брачна половинка на един властник на име Индис, страдала от същата болест; само че посредством целебния подарък на свети Зиновий и тя се избавила от своя кусур. Поразена от станалото знамение, тя дружно с мъжа си и с децата си се обърнала към Христа. Всички те били просветени със свето кръщение. Така тази жена получила телесно здраве и изгода за душата си.
Междувременно нечестивият цар ДиоклетианРечник повдигнал ужасно гонение против християните. Тогава в Киликийската страна дошъл шефа Лисий, с цел да съобщи на страдания всички, които изповядвали името Христово. Преди всички в Егея потърпевши трима християнски юноши: Клавдий, Астерий и Неон. Като ги хванал, Лисий ги подложил на разнообразни мъчения и най-после ги приковал към кръст отвън града. Като чул за свети Зиновий, той изпратил бойците си, с цел да го задържат. Когато довели светителя, Лисий му споделил:
- Не желая да влизам в дълъг диалог с теб, тъй като зная, че вие, християните, обичате многословието. Ще приказвам с тебе малко: предлагам ти живот или гибел, живот - в случай че се поклониш на нашите богове, гибел - в случай че не се поклониш. Избери самичък, което искаш: или принеси жертва - тогава ще останеш сред живите, а също така, ще получиш и чест от нас, или можеш да останеш в заблуждението си, само че тогава ще изтърпиш страшни страдания и ще загинеш от ужасна гибел.
Свети Зиновий, без ни минимум да се уплаши от думите на княза, дал отговор с неотстъпчивост:
- Този краткотраен живот без Христа не е живот, а гибел. Не, избирам да претърпя краткотрайни мъчения поради моя Създател, а след това постоянно да пребивавам с Него, в сравнение с да се откажа от Него поради този краткотраен живот и след това постоянно да се мъча в пъкъла.
Като чул тези думи, нечестивият княз заповядал да съблекат светеца гол, да го окачат на кръст и да го бият безмилостно.
- Да забележим - споделил той, - дали ще пристигна Христос да го избави!
Блажената Зиновия, като разбрала, че брат й, свети Зиновий, страда за Христа, бързо се отправила към това място, където го мъчели. Като видяла, че брат й, оцапан с кръв и затрупан с рани, виси на кръста, тя пламнала духом и като застанала пред мъчителя, му споделила:
- Аз съм християнка, както и моят брат. Изповядвам Същия Един Бог и наш Господ Иисус Христос. Затова подреди да мъчат и мен по този начин, както ти мъчиш моя обичан брат. Искам да изпия същата чаша със премеждия и да се увенчая със същия венец.
Мъчителят се учудил на това геройство и на решимостта на света Зиновия и споделил:
- Жено, не се опитвай да се погубиш, не си докарвай такова позорно изтезание, където ще търпиш позор и ще понасяш премеждия. Та ти ще изпиташ огромен позор, когато те принуждават да се разголиш. Ще ти се наложи да изпиташ тежки премеждия, когато те подложат на мъчения. Затова ти давам подобен съвет: принеси жертва на боговете и тогава ще се избавиш от всички несгоди.
На това светицата отвърнала:
- Душевната голота може да ме посрами доста повече, в сравнение с телесната; безконечните страдания са несравнимо по-тежки от краткотрайните. Пренебрегвам това, че ще ме разголят, тъй като съм се облякла в Христа; не се багра от ръцете на мъчителите, тъй като съм се разпнала с Христа. Мъчителю, прави, каквото искаш; с нищо не можеш да ме заставиш да се отрека от моя Господ Христос.
Тогава Лисий заповядал да я съблекат гола и да я бият, както били брат й, свети Зиновий. Като не се задоволил с това, мъчителят заповядал да подготвят стоманен одър, да положат върху него двамата светии и да разпалят огън под него.
- Нека - споделил той - да се яви тук Христос и да ви помогне.
Светиите дали отговор:
- Нашия Христос е с нас, ти не можеш да Го видиш. Той ни оросява от небето с росата на Своята берекет, тъй че ние не усещаме тези страдания.
После светиите били хвърлени в кипящ казан, само че и там не получили никаква вреда; те стоели като в прохладна вода, пеейки Давидовия псалом: " само че Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни ненавиждат ". Като видял това, мъчителят наредил да ги изведат отвън града и там да им отсекат главите. Светиите с неизказана наслада тръгнали на гибел. Като стигнали до мястото на изтезанието, те почнали да се молят по този начин:
" Благодарим Ти, Господи, Боже наш, за това, че ни даде с положителния героизъм да се подвизаваме, пътя да свършим, вярата да опазим. Направи ни участници в Твоята популярност, причисли ни към лика на светиите, които са Ти благоугодили. Бъди блажен во веки! "
Когато светиите приключили молитвата си, от небето се чул глас, който им заречен венци и ги повикал към безконечен покой. Междувременно бойците се доближили и им отсекли главите. След тези мъчения те напуснали земята и се преселили на небесата. Светите им тела лежали през целия ден на земята, без да бъдат погребани; а когато настъпила нощта, презвитерът Ермоген скрито ги взел и ги положил в общ гроб. Така тези светии в този момент непрекъснато славят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, възвеличаван от всички твари, в този момент и постоянно и във безконечни епохи. Амин.
В памет на св. крал Стефан Милутин
Св. Стефан е бил наследник на сръбския крал Урош I (1243-1276) и кралица Елена. Той се възцарил в 1275 година и царувал 45 години.
При крал Милутин Сърбия относително бързо (в 1282-1283 г.) се разширила доста на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия - имало към този момент към 16 епархии.
Крал Милутин бил смел пълководец (той постоянно се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и огромен добротворец на Православната Църква. Полагал огромни грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои прародители по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).
В Хилендарския монастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за отбрана на монастира от набези на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и други След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим, Цариград и Солун, построил в Иерусалим също и монастир " Св. Архангели Михаил и Гавриил ", и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На доста места в своята страна той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: " Св. Богородица " в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир " Св. Стефан " (близо до пътя Митровица - Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, " Св. Георги " в Кичевско).
За огромната обвързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква приказва и фактът, че по време на битката сред него и брат му Драгутин, който желал да го смъкна от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора единствено в Църквата.
Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това схващане била издигнатата от крал Милутин болница в Цариград при монастира " Св. Иоан Предтеча ".
Св. крал Стефан е бил извънредно благоверен и съчувствен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той постоянно излизал нощно време вън от своя замък, облечен във вехти облекла, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и облекла.
Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна култура.
В негово време архиепископският трон постоянно овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали основно всред отличилите се игумени на Хилендарския монастир.
Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната религия. Много се борил срещу Михаил Палеолог задето той принудително се опитал да вкара унията измежду православните балкански нации и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признание на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общественост, служейки си от време на време с неистина и провокации.
Раклата с мощите на Св. Крал (Стефан Милутин) в цьрквата " Св. Неделя " в София Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна религия и ревнивост за нейното опазване от ереси.
Св. крал Стефан Милутин умрял на 29 октомври 1320 година.
Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите поради неговата изключителна щедрост и святост.
След Косовската борба, станала в 1389 година, неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А към 1460 година били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската черква " Св. Неделя " и са предмет на благоговейна респект от православните християни.
Страдание на свети свещеномъченик Зиновий, свещеник Егейски и на сестра му Зиновия
Тези свети мъченици - Зиновий и родната му сестра Зиновия, се родили в град Егей*, в Киликийската страна, от благочестиви родители. Тук те били възпитани в боязън Божий и в благочестие. Още по време на детството им родителите им предали душите си на Господа, като оставили огромен парцел на децата си.
Въпреки младостта си Зиновий и Зиновия били мъдри по разсъдък и твърди в добродетелта. Като се убедили в суетата на този свят, те решили да оставят всичко и да последват Христа. Зиновия предала на брат си своята част от парцела, която наследила от родителите си, с цел да я раздаде на бедните, а самата тя заживяла в доброволна беднотия, като безмълвствала и пазела девството си в непоквареност за Небесния Жених. Зиновий, като взел двете елементи от парцела, почнал да го раздава на бедните и скоро изразходил всичко, тъй че самичък станал като един от бедните. Но Бог, Който се грижи за сирачетата и не оставя уповаващите се на Него, обогатил светите брат и сестра със Своите небесни богатства поради раздаденото на бедните благосъстояние: Неговата могъща десница защитавала Зиновия от всички беди през време на целия й живот и прогонвала от нея бесовските нападения; а Зиновий получил от Господа подарък да изцерява недъзи с допирането на ръцете си.
Така Бог обдарил със силата на чудотворството тези ръце, които обилно раздавали лепта на бедните. От какъвто и кусур да бил обладан някой човек, от каквато и болест да страдал, той получавал излекуване, незабавно щом свети Зиновий го допирал с ръката си. Този Божий ласкател подавал велика лепта в продължение на целия си живот, ту като раздавал имуществото си на сиромасите, ту, като изпращал по Божия берекет излекуване на боледуващите; той изгонил голям брой нечисти духове от хората, утешавал намиращите се в тъга, помагал на постигнатите от беди. Сияейки от добродетели и прочут с чудотворства, той бил определен за свещеник на родния си град.
Този добър овчар ревниво пасял Църквата Божия, непрекъснато помагал и правел добрини на хората и изцерявал недъгавите. Веднъж при светеца пристигнала една жена от Антиохия, която имала неизлечима язва на гърдата си. Много средства била похарчила за лекуването си, като се опитвала да откри излекуване от заболяването си при лекарите, само че те не й оказали никаква помощ, в противен случай, жестокият й кусур от ден на ден и повече се усилвал, тъй че към този момент я заплашвала гибел. Като я видял, свети Зиновий се съжалил над нея: той докоснал с ръката си язвата й и осенил изуменото място с кръстното предсказание. В същия момент язвата изчезнала и дамата, станала изцяло здрава, с огромна наслада се върнала вкъщи си в Антиохия.
Друга жена, невярваща в Христа, брачна половинка на един властник на име Индис, страдала от същата болест; само че посредством целебния подарък на свети Зиновий и тя се избавила от своя кусур. Поразена от станалото знамение, тя дружно с мъжа си и с децата си се обърнала към Христа. Всички те били просветени със свето кръщение. Така тази жена получила телесно здраве и изгода за душата си.
Междувременно нечестивият цар ДиоклетианРечник повдигнал ужасно гонение против християните. Тогава в Киликийската страна дошъл шефа Лисий, с цел да съобщи на страдания всички, които изповядвали името Христово. Преди всички в Егея потърпевши трима християнски юноши: Клавдий, Астерий и Неон. Като ги хванал, Лисий ги подложил на разнообразни мъчения и най-после ги приковал към кръст отвън града. Като чул за свети Зиновий, той изпратил бойците си, с цел да го задържат. Когато довели светителя, Лисий му споделил:
- Не желая да влизам в дълъг диалог с теб, тъй като зная, че вие, християните, обичате многословието. Ще приказвам с тебе малко: предлагам ти живот или гибел, живот - в случай че се поклониш на нашите богове, гибел - в случай че не се поклониш. Избери самичък, което искаш: или принеси жертва - тогава ще останеш сред живите, а също така, ще получиш и чест от нас, или можеш да останеш в заблуждението си, само че тогава ще изтърпиш страшни страдания и ще загинеш от ужасна гибел.
Свети Зиновий, без ни минимум да се уплаши от думите на княза, дал отговор с неотстъпчивост:
- Този краткотраен живот без Христа не е живот, а гибел. Не, избирам да претърпя краткотрайни мъчения поради моя Създател, а след това постоянно да пребивавам с Него, в сравнение с да се откажа от Него поради този краткотраен живот и след това постоянно да се мъча в пъкъла.
Като чул тези думи, нечестивият княз заповядал да съблекат светеца гол, да го окачат на кръст и да го бият безмилостно.
- Да забележим - споделил той, - дали ще пристигна Христос да го избави!
Блажената Зиновия, като разбрала, че брат й, свети Зиновий, страда за Христа, бързо се отправила към това място, където го мъчели. Като видяла, че брат й, оцапан с кръв и затрупан с рани, виси на кръста, тя пламнала духом и като застанала пред мъчителя, му споделила:
- Аз съм християнка, както и моят брат. Изповядвам Същия Един Бог и наш Господ Иисус Христос. Затова подреди да мъчат и мен по този начин, както ти мъчиш моя обичан брат. Искам да изпия същата чаша със премеждия и да се увенчая със същия венец.
Мъчителят се учудил на това геройство и на решимостта на света Зиновия и споделил:
- Жено, не се опитвай да се погубиш, не си докарвай такова позорно изтезание, където ще търпиш позор и ще понасяш премеждия. Та ти ще изпиташ огромен позор, когато те принуждават да се разголиш. Ще ти се наложи да изпиташ тежки премеждия, когато те подложат на мъчения. Затова ти давам подобен съвет: принеси жертва на боговете и тогава ще се избавиш от всички несгоди.
На това светицата отвърнала:
- Душевната голота може да ме посрами доста повече, в сравнение с телесната; безконечните страдания са несравнимо по-тежки от краткотрайните. Пренебрегвам това, че ще ме разголят, тъй като съм се облякла в Христа; не се багра от ръцете на мъчителите, тъй като съм се разпнала с Христа. Мъчителю, прави, каквото искаш; с нищо не можеш да ме заставиш да се отрека от моя Господ Христос.
Тогава Лисий заповядал да я съблекат гола и да я бият, както били брат й, свети Зиновий. Като не се задоволил с това, мъчителят заповядал да подготвят стоманен одър, да положат върху него двамата светии и да разпалят огън под него.
- Нека - споделил той - да се яви тук Христос и да ви помогне.
Светиите дали отговор:
- Нашия Христос е с нас, ти не можеш да Го видиш. Той ни оросява от небето с росата на Своята берекет, тъй че ние не усещаме тези страдания.
После светиите били хвърлени в кипящ казан, само че и там не получили никаква вреда; те стоели като в прохладна вода, пеейки Давидовия псалом: " само че Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни ненавиждат ". Като видял това, мъчителят наредил да ги изведат отвън града и там да им отсекат главите. Светиите с неизказана наслада тръгнали на гибел. Като стигнали до мястото на изтезанието, те почнали да се молят по този начин:
" Благодарим Ти, Господи, Боже наш, за това, че ни даде с положителния героизъм да се подвизаваме, пътя да свършим, вярата да опазим. Направи ни участници в Твоята популярност, причисли ни към лика на светиите, които са Ти благоугодили. Бъди блажен во веки! "
Когато светиите приключили молитвата си, от небето се чул глас, който им заречен венци и ги повикал към безконечен покой. Междувременно бойците се доближили и им отсекли главите. След тези мъчения те напуснали земята и се преселили на небесата. Светите им тела лежали през целия ден на земята, без да бъдат погребани; а когато настъпила нощта, презвитерът Ермоген скрито ги взел и ги положил в общ гроб. Така тези светии в този момент непрекъснато славят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, възвеличаван от всички твари, в този момент и постоянно и във безконечни епохи. Амин.
В памет на св. крал Стефан Милутин
Св. Стефан е бил наследник на сръбския крал Урош I (1243-1276) и кралица Елена. Той се възцарил в 1275 година и царувал 45 години.
При крал Милутин Сърбия относително бързо (в 1282-1283 г.) се разширила доста на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия - имало към този момент към 16 епархии.
Крал Милутин бил смел пълководец (той постоянно се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и огромен добротворец на Православната Църква. Полагал огромни грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои прародители по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).
В Хилендарския монастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за отбрана на монастира от набези на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и други След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим, Цариград и Солун, построил в Иерусалим също и монастир " Св. Архангели Михаил и Гавриил ", и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На доста места в своята страна той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: " Св. Богородица " в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир " Св. Стефан " (близо до пътя Митровица - Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, " Св. Георги " в Кичевско).
За огромната обвързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква приказва и фактът, че по време на битката сред него и брат му Драгутин, който желал да го смъкна от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора единствено в Църквата.
Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това схващане била издигнатата от крал Милутин болница в Цариград при монастира " Св. Иоан Предтеча ".
Св. крал Стефан е бил извънредно благоверен и съчувствен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той постоянно излизал нощно време вън от своя замък, облечен във вехти облекла, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и облекла.
Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна култура.
В негово време архиепископският трон постоянно овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали основно всред отличилите се игумени на Хилендарския монастир.
Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната религия. Много се борил срещу Михаил Палеолог задето той принудително се опитал да вкара унията измежду православните балкански нации и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признание на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общественост, служейки си от време на време с неистина и провокации.
Раклата с мощите на Св. Крал (Стефан Милутин) в цьрквата " Св. Неделя " в София Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна религия и ревнивост за нейното опазване от ереси.
Св. крал Стефан Милутин умрял на 29 октомври 1320 година.
Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите поради неговата изключителна щедрост и святост.
След Косовската борба, станала в 1389 година, неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А към 1460 година били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската черква " Св. Неделя " и са предмет на благоговейна респект от православните християни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ