Св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски
Св. свещеномъченик Поликарп, свещеник Смирненски - ревнив просветител на вярата Христова, имал подарък на чудотворство и изцерения на заболявания. Поставен на клада да изгори жив. Огънят не го увредил. Проболи го с копие и изгорили тялото му през 167 година.
Сщмч. Поликарп бил един от Апостолските Мъже. Неговият възпитаник св. Ириней Лионски и Евсевий ( " Църковна история " ) свидетелстват, че св. Поликарп бил възпитаник на деятел Йоан Богослов.
В продължение на доста години бил (вторият) свещеник на СмирнаРечник (Мала Азия). Св. Ириней споделя, че за свещеник го сложили самите апостоли - " самовидците на Господа ". Сам св. Игнатий Богоносец, при запознанството си с тогава младия Поликарп, му завещал следното: " Както на кормчията са нужни ветрове или на застигнатия от стихия - кей, по този начин в днешното време си необходим ти, с цел да достигнем Бог " (рус. " чтобы достигнуть Бога " (Поликарп. 2). Св. Поликарп бил очевидец на мъченическата гибел на св. Игнатий. След гибелта му той станал " водач на цяла Азия ", по думите на Блажени Йероним. Сред многото други сведения за него, св. Ириней споделя, че към края на живота си св. Поликарп обитавал известно време в Рим и обърнал доста еретици.
Особеното състояние на св. Поликарп било и основната причина за неговата мъченическа гибел: езичниците в Смирна го повели към кладата, тъй като го считали за татко на християните и развратител на Азия.
Св. Поликарп изпращал доста послания до прилежащите църковни общини. От тях е непокътнато в целокупност до през днешния ден неговото Послание до филипийците. В античност посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По въодушевление и време на написване то е близо до посланията на св. Игнатий Богоносец.
Послание до филипийците е значим документ за датировката на Новозаветните книги и за определянето на времето за тяхната канонизация, тъй като св. Поликарп се базира в него на Евангелието от св. евангелист Матей, на Деянията на светите апостоли, на Посланията на св. деятел Павел (до римляните, до галатяни, Първото до Коринтяни, Първото до Тимотея), базира се също и на Първото съборно обръщение на св. ап. Петър и на Първото съборно обръщение на св. ап. Иоан Богослов.
Значението на св. Поликарп в историята на светоотеческото богословие е ясно охарактеризирана от Г.В. Флоровски: като възпитаник на ап. Иоан Богослов и преподавател на св. Ириней Лионски, св. Поликарп " бил изразител на създаващата се тогава малоазиатска традиция в богословието, коята за пръв път била поредно изложена от св. Ириней, и за която е присъща сотериологическата позиция: изповядване на вярата, произхождащо от съзерцанието на изкупителното дело на Христа ".
© Pravoslavieto.com
Сщмч. Поликарп бил един от Апостолските Мъже. Неговият възпитаник св. Ириней Лионски и Евсевий ( " Църковна история " ) свидетелстват, че св. Поликарп бил възпитаник на деятел Йоан Богослов.
В продължение на доста години бил (вторият) свещеник на СмирнаРечник (Мала Азия). Св. Ириней споделя, че за свещеник го сложили самите апостоли - " самовидците на Господа ". Сам св. Игнатий Богоносец, при запознанството си с тогава младия Поликарп, му завещал следното: " Както на кормчията са нужни ветрове или на застигнатия от стихия - кей, по този начин в днешното време си необходим ти, с цел да достигнем Бог " (рус. " чтобы достигнуть Бога " (Поликарп. 2). Св. Поликарп бил очевидец на мъченическата гибел на св. Игнатий. След гибелта му той станал " водач на цяла Азия ", по думите на Блажени Йероним. Сред многото други сведения за него, св. Ириней споделя, че към края на живота си св. Поликарп обитавал известно време в Рим и обърнал доста еретици.
Особеното състояние на св. Поликарп било и основната причина за неговата мъченическа гибел: езичниците в Смирна го повели към кладата, тъй като го считали за татко на християните и развратител на Азия.
Св. Поликарп изпращал доста послания до прилежащите църковни общини. От тях е непокътнато в целокупност до през днешния ден неговото Послание до филипийците. В античност посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По въодушевление и време на написване то е близо до посланията на св. Игнатий Богоносец.
Послание до филипийците е значим документ за датировката на Новозаветните книги и за определянето на времето за тяхната канонизация, тъй като св. Поликарп се базира в него на Евангелието от св. евангелист Матей, на Деянията на светите апостоли, на Посланията на св. деятел Павел (до римляните, до галатяни, Първото до Коринтяни, Първото до Тимотея), базира се също и на Първото съборно обръщение на св. ап. Петър и на Първото съборно обръщение на св. ап. Иоан Богослов.
Значението на св. Поликарп в историята на светоотеческото богословие е ясно охарактеризирана от Г.В. Флоровски: като възпитаник на ап. Иоан Богослов и преподавател на св. Ириней Лионски, св. Поликарп " бил изразител на създаващата се тогава малоазиатска традиция в богословието, коята за пръв път била поредно изложена от св. Ириней, и за която е присъща сотериологическата позиция: изповядване на вярата, произхождащо от съзерцанието на изкупителното дело на Христа ".
© Pravoslavieto.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ