Светител Николай , Владика Жички и Охридски
Св. Николай (Велимирович), свещеник Охридски и Жички (1881-1956) е проницателен богослов, иерей на Сръбската православна черква, възродил монашеския живот и националното благочестие в Сърбия, плодотворен публицист и мъдрец, почетен лекар на няколко влиятелни университета. Бил е непостижим уредник и просветител, с право наименуван " Сръбският Златоуст ". От неговата духовна съкровищница Църква черпи и през днешния ден. Затова и св. Юстин Попович го назовава " тринадесети Христов деятел ”.
Светителят е роден на 23 декември 1880 година в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а по-късно - богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн пази докторат по богословие на тематика " Възкресението на Богочовека ", а в Женева - по философия.
След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия " Св. Сава ". Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и оказва помощ на потърпевшите. През 1915 година държавното управление го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 година, когато го избират за Жички свещеник.
През 1920 година еп. Николай е изместен в Охридската архиепископия, само че по гледище на Архиерейския събор и народа, през 1936 година е върнат още веднъж в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С образеца и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно управление доста православни сърби одобряват монашество.
През 1941 година немските окупатори го затварят в манастир - в началото в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 година нацистите интернират свещеник Николай и го изпращат дружно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съдружниците едвам на 8 май 1945 година.
На идната година еп. Николай със унищожено здраве се преселва в Съединени американски щати и до гибелта си служи на Църквата, написа и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович.
Епископ Николай умира на 18 март 1956 година, приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. До 1991 година мощите му почиват в сръбския манастир " Св. Сава " в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното си село. Скоро по-късно той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на гибелта му - 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия - 20 април. Сега почиват в храм " Св. Николай " в Лелич.
На нас е оставил щедро духовно завещание, събрано и издадено от Шабачко-Велевският свещеник Лаврентий в 15 тома.
Pravoslavieto.com
Светителят е роден на 23 декември 1880 година в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а по-късно - богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн пази докторат по богословие на тематика " Възкресението на Богочовека ", а в Женева - по философия.
След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия " Св. Сава ". Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и оказва помощ на потърпевшите. През 1915 година държавното управление го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 година, когато го избират за Жички свещеник.
През 1920 година еп. Николай е изместен в Охридската архиепископия, само че по гледище на Архиерейския събор и народа, през 1936 година е върнат още веднъж в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С образеца и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно управление доста православни сърби одобряват монашество.
През 1941 година немските окупатори го затварят в манастир - в началото в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 година нацистите интернират свещеник Николай и го изпращат дружно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съдружниците едвам на 8 май 1945 година.
На идната година еп. Николай със унищожено здраве се преселва в Съединени американски щати и до гибелта си служи на Църквата, написа и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович.
Епископ Николай умира на 18 март 1956 година, приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. До 1991 година мощите му почиват в сръбския манастир " Св. Сава " в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното си село. Скоро по-късно той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на гибелта му - 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия - 20 април. Сега почиват в храм " Св. Николай " в Лелич.
На нас е оставил щедро духовно завещание, събрано и издадено от Шабачко-Велевският свещеник Лаврентий в 15 тома.
Pravoslavieto.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ