Коварният план…
Сутрин. Седим със брачната половинка ми в кухнята, закусваме. Доста изненадващо, но не закъсняваме за работа. Видимо, това се отразява на философското въодушевление на жена ми. Отхапвайки следващо парче сладкиш и с доза мечтателност в погледа, тя изрича:
– А какво ще кажеш да създадем на терасата хранилка за птици?
Опа. Точно това не го чаках от нея. При това сутринта. Очаквах да ме накара да вървим при майка ú за уикенда, само че тъкмо това не. Попитах я като в транс:
– А за какво? Ти какво, извърши се с обич и съчувствие към нашите по-малки братя ли? Защо тогава да не създадем колибка за кучета?
– Те ще ядат на нашия балкон и ще акат върху съседите изпод. С мъничко късмет и върху прането им ще падне по нещо. Малко, само че прелестно.
Едва не ми падна челюстта.
– Аз, естествено, знам, че не ги обичаш, само че чак пък толкова…
Никога няма да схвана женския мозък.
