Сухата кашлица раздираше дълбоко гърдите му като далечно минало, което

...
Сухата кашлица раздираше дълбоко гърдите му като далечно минало, което
Коментари Харесай

Мъдростта идва, когато вече не ти трябва

Сухата кашлица раздираше надълбоко гърдите му като далечно минало, което не му даваше покой. Бръчките бяха оставили оня мил отпечатък и тъмна сянка по сивкавото му остаряло лице. Побелялата му коса не показваше възрастта, а беше знак на мъдростта, на нещастието, погубило щастието, на миговете, трансформирали се във безкрайност. Сините му очи, стремителни и очарователни в миналото, в този момент воднисти и влажни, бяха сиви като дъждовни облаци, реещи поглед в изгревите и залезите на живота.

От известно време дядо Ангел живееше самичък. На ул. " Незабравка ". По подигравка на ориста, пропуснат в личния си нравствен покой. Влажният кулоар на остарялата постройка и непоносимият плесен водеха по извити стълби до остарелия апартaмент. От вратата се усещаше миризмата на нафталин и лавандула - миризма, пропита във всеки ъгъл на дългия му фамилен идиличeн живот. Почти 45 години. Всяка нишка на фамилния живот тя плетеше настойчиво, презицно и с такт. Времето и опитът ги бе научил дружно да съединяват нишките. Грижовната му спътница Елена се беше споминала преди няколко години - бързо, без доста звук, само че с доста болежка. Рак – и толкова. Кафявите й съществени очи към момента гледаха и следиха от пожълтелите фамилни снимки, а леката усмивка смекчаваше издълженото й аристократично лице. Беше учителка. Преподаваше литература със строга, само че благородна придирчивост. Порцелановата й чаша за кафе към момента стоеше върху избродираната на една кука завивка на дребна дъбова, леко изтъркана, масичка. Всяка нишка на фамилния живот тя плетеше настойчиво, точно и с такт. Времето и опитът ги бе научил дружно да съединяват нишките.

Цикламите и камелиите увяхваха постепенно, вкоренили душите си в дребните саксии, сложени на остарелия дървен паркет. Само величественият фикус в ъгъла и дребното дърво на живота даваха симптом, че стрелките на времето не стопират. Сутрин слънцето минаваше над тях, вечер листата спираха топлите лъчи да доближат студения пропуснат уют.
Източник: momichetata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР